ТРАКИЕЦЪТ СПАРТАК И БИТКАТА МУ С РИМ
Въстанието на Спартак е третото и последно въстание на роби от т.нар. „Въстания на робите в Древен Рим“. В Римската република или империя никога повече не избухва робско въстание с подобен магнитуд.
В Древен Рим робите били важен фактор като работна сила за икономиката. Робите са набавяни по различни начини, включително чрез покупка от чуждестранни търговци и с поробване на чуждо население при военни действия. Войните през II и I век пр.н.е. докарват в Рим стотици хиляди роби от различни места.
През I век пр.н.е. гладиаторските игри били най-популярните начини за развлечение в Римската република. Имало няколко гладиаторски школи (Ludi) в Италия, където се обучавали гладиаторите, участващи в кървавите игри. В тези школи военнопленници, осъдени престъпници (смятани за роби) и свободни хора - дошли по собствено желание да си изкарват прехраната, са обучавани да се бият до смърт в гладиаторските представления.
СПАРТАК – ПРОИЗХОД И ЛИЧНОСТ
Според историците Спартак е тракиец от племето меди. Тракийското племе меди е живяло в областта около средното течение на река Струма (Стримон), както и в районите източно от нея - по течението на река Струмешница.
Меди и синти били съседни племена, съжителствали в района около Струма. Възможно е синтите да са били асимилирани от медите. Следи от атака на медите са открити в Хераклея Синтика. И най-вероятно нападение на медите е причинило разрушенията на централния форум в Хераклея Синтика през I век преди Христа.
Нападението се вписва сред събития, известни от изворите за Първата Митридатова война (89-85 г. пр. Хр.). Тогава медите стават съюзници на понтийския владетел Митридат IV Евпатор в битките му срещу римляните, които вече са завладели Хераклея Синтика. Медите са споменавани и в други извори като яростни противници на Рим в съюз с Митридат Евпатор.
Данните за миналото на Спартак са недостатъчни и позволяват изграждането на различни версии. От написаното за него можем да направим няколко предположения:
*Спартак е бил реална личност и произхождал от висшите аристократични слоеве на тракийското племе меди.
*По своя ум, характер, обучение, грамотност и възпитание приличал на елин. Спартак бил запознат с елинската философия и владеел елинския език и писменост. През античността да премине такова обучение и да получи съответното образование - било по възможностите и изискванията към един потомък от средите на висшата тракийска аристокрация.
*Най-вероятно Спартак бил командир на спомагателен тракийски отряд към римската армия в Македония и Тракия, дезертирал от римската войска в знак на отказ да изпълнява заповеди за участие в бойни действия срещу тракийски племена на Балканите.
*Попаднал в римски плен, но не бил екзекутиран за дезертьорство и „разбойничество”.
*Пленен заедно с жена си, продаден на робския пазар в Рим, като според писаното от Плутарх е налице вероятността за няколко поредни продажби.
*Жена му го съпровождала в робския живот, продавана заедно с него, като участвала и в бягството от гладиаторската школа.
*Жена му също не е случайна личност - била пророчица и посветена в Дионисиевите мистерии.
Какво би накарало един римски пълководец, пленил Спартак и жена му, да ги остави живи, заедно да ги продаде в робство, като са били един до друг в гладиаторската школа на Батиат и при бягството от нея?
Според изследователи Спартак бил толкова заслужил и известен гладиатор, че бил освободен и останал в школата на длъжността „инструктор” с правото да живее в отделна стая с жена си на територията на школата. Те премълчават въпроса от къде и от кога той имал за жена пророчица - посветена в Дионисиевите мистерии. След като са били заедно на робския пазар в Рим, следователно са били семейство от преди това.
Римските историци, независимо че пишат за него като „варварин”, единодушно подчертават значителната му физическа и духовна сила. Това е сила, издръжливост и устойчивост на трениран професионален воин, а не само на възпитаник от гладиаторската школа.
Силата му дошла от бойното поле и условията на живот по земите на тракийското племе „меди“. Спартак владеел оръжията на траките, а като всеки истински тракиец бил и отличен ездач.
Страшен противник на бойното поле, в школата и на арената, който до съвършенство владеел индивидуалния ръкопашния бой и тактиката му на водене срещу един или повече врагове.
ВЪСТАНИЕТО НА СПАРТАК - (73 пр.н.е.)
През 73 г.пр.Хр. Спартак организа бягството на 78 гладиатори от школата в Капуа, с което започва най-известното въстание в древната световна история. Всъщност гладиаторите от школата на Батиат планират бягство, но когато планът им е разкрит, около 80 души успяват да се доберат до кухненски сечива („сатъри и шишове“) и проправят пътя си към свободата с бой, като в движение успяват да вземат различни гладиаторски оръжия и брони.
Вече на свобода, те избират Спартак и още двама за свои лидери. Избягалите роби ограбват региона около Капуа, взимат много други роби в своите редици и в крайна сметка се оттеглят в по-безопасна позиция при Везувий.
Тъй като бунтът избухва в Кампания - регион за почивка на влиятелните и богати римляни, където се намират много имения, въстанието бързо привлича вниманието на римските власти.
Рим изпраща армия от 3000 души, събрана набързо като милиция, командвана от римският претор Гай Глабер. Римляните считали, че това не е война, а нападение с цел грабеж. Силите на Глабер обграждат робите при Везувий и блокират единствения известен път, който води надолу от планината. Глабер има идея да чака, докато изтощените от глад и жажда роби не се предадат сами.
Въпреки че робите нямат военно обучение, силите на Спартак показват голяма изобретателност при употребата на наличните материали в местността. Използват и нетрадиционна тактика, когато се изправят срещу римските войници. В отговор на обсадата мъжете, водени от Спартак, използват лози и дървета, растящи по склоновете на Везувий, за да направят въжета и стълби. С тези въжета и стълби избягалите роби слизат от страната на планината, която е противоположна на римляните, и незабелязано обграждат вражеските сили. В последвалата битка силите на Глабер са напълно унищожени.
Сенатът е в паника – 70-80 човека са разбили елитна римска войскова част от 3000 легионера! Подобен прецедент няма в Античността. Дори великият пълководец Ханибал не може да се похвали с такова постижение.
След това поражение втора експедиция е изпратена срещу бунтовниците. И този път робите побеждават, а екипировката и оборудването на римските сили попада в ръцете им.
Рим решава, че унижението от двете поражения е твърде голямо и изпраща два легиона. Този път срещу тракиеца и неговите хора тръгва група от 12 000 изпитани в битки бойци. Предводителството е поето от Вариний. Той също действа по класическата римска тактика. Целейки да обкръжи бунтовниците, Вариний разделя легионите. Те трябва да нападнат от две посоки. И този път Спартак се оказва не само по-дързък, но и по-добър стратег от римляните и ги обръща в позорно бягство.
Докато Вариний подготвял своите легионери, тракиецът не чакал, а събирал съмишленици. В редиците на Спартак влезли не само избягали роби, но и римляни – селяни, пастири, дори войници, разочаровани от своите началници. За рекордно кратко време потомъкът на медите успява да изкове от разнородната общност корава войска, решена да победи или умре. Тази решителност предопределя битката с легионите на Вариний.
След победата над два редовни римски легиона славата на Спартак расте непрестанно. В армията му се стичат реки от хора, повечето обаче неподготвени за война. Това кара тракийският благородник да търси начин да спечели време, през което да обучи подчинените си. Вместо самонадеяно да потегли към Рим, Спартак завладява Южна Италия. Същевременно търси съюз с киликийските пирати, с чиято помощ да прекоси Адриатическо море и да стигне до Балканите.
Дали поради несигурността на плаването през зимните месеци, или по друга причина Спартак не успява да замине с хората си на изток. Повечето от тях не са траки, а гали и германи. Техните родни места са на север от Алпите, далеч от римската власт. Навярно това става причина тракийския пълководец да поведе армията си на север. Сега вече тя е голяма – около 70 000 души.
През 72 г.пр.Хр. срещу бунтовниците тръгват двама римски консули. Това са Публикола и Клодиан. И двамата са опитни военоначалници, които осъзнават, че Спартак не е прост гладиатор, а благородник, добре обучен във военното дело.
Използвайки сведенията на разузнавачите си, Публикола и Клодиан разбират, че армията на Спартак е разделена. Легионите нападат авангарда на бунтовниците и успяват да победят тази част от войската на тракиеца. Римляните са във възторг, около 20 000 бунтовници са избити. Най-после е нанесено поражение на силите на тракийския водач на въстание. Радостта обаче не трае дълго. Спартак пристига бързо и не само обръща армиите на консулите в бягство, но дори нахлува в Северна Италия. При идването му в този регион в редиците му се стичат нови попълнения от избягали роби и бедни селяни.
Макар да е близо до Алпите, Спартак не тръгва към тях. Не е изключено да е очаквал помощ от цар Митридат VI Eвпатор в Северна Италия, който бил враг на Рим и имал множество тракийски и скитски съюзници. За жалост събитията се развиват различно на очакванията и до обединение на армиите на Митридат и Спартак не се стига.
В същото време Сенатът дава пълномощия на богатия благородник Марк Лициний Крас, който разполага с добре обучена армия. Крас тръгва срещу Спартак, но е по-благоразумен от Глабер, Вариний и др., станали жертва на тактиката на водача на бунтовниците.
Спартак също не подценява противника си и тръгва на юг към Сицилия. Надежата му е да се прехвърли на богатия на роби остров. Там е и житницата на Римската република, която Спартак възнамерява да завладее. До нахлуване в Сицилия не се стига. За втори път киликийските пирати се отмятат от думата си, подкупени или заплашени от влиятелния Марк Лициний Крас.
В същото време Сенатът предлага примирие на Спартак. Познавайки римското лукавство, тракиецът отхвърля предложението и с право, защото по това време Крас е изградил огромно отбранително съоръжение. Пътят на бунтовниците към север е откъснат от огромен ров с палисади, простиращи се на 60 километра. На теория това съоръжение е непреодолимо, Крас и римляните вече предвкустват победата.
Спартак не се отчайва и за пореден пък показва, че с траките шега не бива. В една тъмна нощ част от рова е запълнена с трупове, с които се оформя мост. С изненадващо нападание бунтовниците успяват да разгромят легионите, охраняващи палисадите. Крас изпада в паника, защото пред Спартак пътят за Рим е отворен, а тракиецът е разгневен от римското коварство.
Със сигурност Вечния град би бил сравнен със земята, ако в конфликта не се намесват още две огромни римски армии – тези на Помпей и на Лукул. Осъзнал, че няма как да се бори с такава военна мощ, Спартак решава да опита още един път да се прехвърли на Балканите и се насочва към Бриндизи.
За жалост контингент на армията на бунтовниците попада в засада и е почти разбита. Спартак се появава изневиделица с нови подразделения и римляните отново са обърнати в позорно бягство.
Това е последната победа на Спартак. Осъзнаващ, че няма как да се справи с три огромни армии, той решава да конфронтира Крас.
Битката става край река Силара. Изправен срещу римската войска, Спартак жертва коня си по стар тракийски обичай. После, давайки пример на бойците си, се втурва стремително към желязната стена от римски легионери. Сблъсъкът е страшен. Бунтовниците осъзнават, че това е последното сражение и се бият с настървение. Смелостта им събужда възхищението на превъзхождащите ги по брой римляни.
Но краят е предречен. Повечето бунтовници са убити на бойното поле, но около 6000 от тях са пленени от легионите на Крас и са разпънати на кръстове по протежението на Виа Апия от Рим до Капуа.
СПОРЕД ПЛУТАРХ ТЯЛОТО НА БЛАГОРОДНИЯ ТРАКИЕЦ НЕ Е НАМЕРЕНО...
По повод приемането на България и Румъния в Европейския съюз на 1 януари 2007 г., на тържествено събрание в София председателят на Европейския парламент Жозеп Борел казва:
“В света, в който днес живеем, нито най-големият, нито най-силният измежду страните в Европа е достатъчно силен или достатъчно голям, за да се противопостави на проблемите в глобалния свят. Затова е хубаво да бъдем заедно и обединени. Европейците днес са онези съседи, които най-много си сътрудничат в света. А до преди 60 години те бяха смъртни врагове …
Българите са народ, който обича свободата. Спартак беше българин… Въпреки че тогава все още не се е наричал така, а България се е наричала Тракия.
Тракия и Дакия - бившите провинции на Римската империя - днес са част от един съюз, който не е империя.”
Няма коментари:
Публикуване на коментар