За зла беда, една вечер кучетата изровили дупка под оградата на обора, промъкнали се вътре и умъртвили голяма част от овцете на бедния човек. Когато на сутринта видял какво се е случило, той силно се разстроил, защото за него това било огромна щета. Веднага отишъл при своя съсед, но ловецът вдигнал ръце и казал:
– Не знам как се е случило такова нещо... Много съжалявам, съседе, наистина е неприятно... Не мога да ти помогна с нищо, освен да кажа на синовете ми да не пускат кучетата навън през нощта. Ще им наредя да ги държат затворени в къщата. Мисля, че това ще разреши проблема.
На следващия ден обаче се оказало, че кучетата отново са вилнели в обора и са унищожили още няколко овце. Вече сериозно разгневен, овчарят отново отишъл при съседа си и директно го обвинил за пораженията:
– И какво, това ли ти беше разрешаването на проблема?! Нали обеща да се погрижиш за кучетата? Ела да видиш какъв погром е в обора ми! Разбираш ли, че съм почти съсипан?
– Ох, толкова съжалявам – отново изразил съжаление ловецът. – Направих това, което ти обещах, но явно кучетата са се измъкнали през прозорците. Веднага ще наредя на момчетата довечера да затворят всички прозорци, преди да си легнем.
Но неприятностите продължавали. Ловджийските кучета били умни и добре обучени и постоянно намирали начин да се промъкват навън. Овчарят продължавал да ходи при своя съсед и да се оплаква от кучетата, а ловецът му давал поредното обещание да разреши проблема. Но така и нищо не се променило.
Един ден овчарят, ядосан и отчаян, решил да се обърне към съдията за помощ и съвет. Съдията бил мъдър и справедлив човек, който винаги намирал решение и на най-сложните въпроси, затова всички в селото се отнасяли към него с огромно уважение и се вслушвали в думите му. Разказал му всичко, случило се до момента, и с надежда зачакал да чуе тежката му дума.
– Можем да решим проблема по два начина – започнал съдията. – Първият е да накажа ловеца и да го накарам да компенсира всички щети, които ти е причинил. Но това със сигурност ще го настрои срещу теб и ще го превърне в твой враг. Готов ли си да живееш по този начин?
– Разбира се, че не, Ваша чест – отговорил овчарят. – Но не виждам друг изход.
– Друг изход винаги има. И аз мога да ти помогна, но трябва да ми дадеш дума, че ще изпълниш точно указанията ми.
Овчарят помисли известно време, но в края на краищата решил, че е по-добре да приеме, отколкото да се окаже със заклет враг до себе си. Съгласил се и дал дума да изпълни указанията на съдията. Когато ги чул обаче, бедният човек бил шокиран:
– Но... Ваша чест! Това е абсурд! И без това вече загубих толкова много...
– Нима искаш да се откажеш от думата си и да си навлечеш гнева ми? – погледнал го строго съдията.
– Разбира се, че не, Ваша чест – отговорил уплашено овчарят. – Ще направя всичко така, както казахте.
Овчарят си тръгнал към вкъщи, но дълбоко в себе си бил неудовлетворен от развоя на събитията. Чувствал се потиснат и изобщо не бил убеден, че съветът на съдията ще свърши някаква работа. Но... какво да прави, трябвало да изпълни всичко точно както обещал. Влязъл в обора, избрал две от най-младите и хубави агнета от стадото си и ги повел към къщата на ловеца.
Когато ловецът се появил на вратата и видял съседа си, раздразнено попитал:
– Какво има пак?
Овчарят смутено се прокашлял и пристъпвайки от крак на крак, дума по дума повторил това, което му казал съдията:
– В последно време доста често те притеснявах и знам, че ти направи всичко по силите си, за да разрешиш проблема с кучетата. Вярно, не успяхме да се справим, но ти по всякакъв начин се опита да ми помогнеш. И сега искам да ти се отблагодаря за усилията и за това, че беше толкова добронамерен към мен. Ето, вземи тези две агнета като подарък за двамата ти синове.
Ловецът в първия момент категорично отказал да приеме този подарък, но децата, които били наблизо и чули разговора, гледали баща си с толкова умоляващи погледи, че той решил да приеме агнетата, за да достави радост на синовете си.
На другата сутрин овчарят станал рано и първото, което видял, били съседските момчета, които радостно подскачали из двора и си играели с новите си любимци. После със свито сърце се запътил към обора, за да види какви са поредните поражения над овцете му. Но всичко изглеждало наред. Нямало никакви следи от нови набези на кучетата. Тогава прекосил двора и се приближил до оградата, която разделяла неговия имот с този на ловеца и... какво да види! Точно до къщата имало голяма заключена клетка, в която спели кучетата.
Минали още два дни, а произшествията в обора спрели. Овчарят бил доволен и разбрал, че вече може да е спокоен за овцете си.
На третия ден ловецът се появил на вратата на овчаря. Носел му дар – прясно уловен дивеч.
– Ето, заповядай, съседе – усмихнал се той, – донесъл съм ти малко пресен дивеч да си хапнете със семейството. И искам да ти благодаря за подаръка, който направи на синовете ми. Направи ги много щастливи!
Овчарят се трогнал дълбоко и си помислил: „Всъщност моят съсед е много добър човек. Как можах да си мисля толкова лоши неща за него!“. И за пръв път след срещата си със съдията прозрял дълбоката мъдрост на неговия съвет.
„Прав беше съдията – казал си той. – Винаги има и друг изход. И той е много по-добър.“
Да, винаги има и още един изход в конфликтна ситуация, но за съжаление, ние по-често се обръщаме към първия, най-очевиден отговор – да нанесем ответен удар, когато смятаме, че сме обидени или ощетени. А другият изход – да направиш добро, да подадеш ръка, вместо да наказваш, – макар и шокиращ на пръв поглед, е много по-добър. Защото винаги е по-добре да даваш, отколкото да удряш. Винаги е по-добре да се усмихнеш, отколкото да се гневиш. Най-лесно е да разпалваме конфликти и да водим битки. Но не бива да забравяме, че независимо кой е победител в една война, всички страдат и дават жертви.
Така че следващия път, когато се окажете в конфликтна ситуация с друг човек, спомнете си тази притча и опитайте да я разрешите по друг начин. Обърнете се към себе си, към вътрешния си глас, и може би ще чуете как мъдрият съдия ви нашепва: „Винаги има и друг изход...“
Когато съдиш хората, не ти остава време да ги обичаш. Майка Тереза
