Как се тълкуват сънища?

  "Сънят е ключ, който може да отвори вратите към тайните на душата ни" или по стъпките на Александра Шехтова и нейният "Портал към други светове"

Илюстрация: iStock by Getty Images/Guliver Photos

За тези, които вярват, и за тези които не вярват, или кой събира душите на умиращите!

На 10 април (сряда) 2019 г. от 19 ч. в "Книжен център Гринуич" на бул. "Витоша" 37 в София авторката на бестселъра "Портал към други светове" Александра Шехтова ще ви разкаже, какво се случва в един сън и до колко той е сън, а не реалност. Ще ви даде нейните насоки как се тълкуват сънища.

Книгата "Портал към други светове", под знака на издателство "Лексикон", е в основата си сборник със сънища, записвани подробно и с безпрекословна, по детски наивна честност. Сънищата са също така разделени по тематика и - доколкото е възможно - разтълкувани. Читателят може и да не се съгласи с тълкуванията на автора, да ги сметне за прекалено окултни или повлияни от тази и онази култура или пък може би вярва, че сънищата са само игра на умореното съзнание.

Едно нещо обаче е несъмнено: това са все същите до болка познати видения - всеки, който поне малко е обръщал внимание на сънищата си, ще ги разпознае и тук. Подобни неща са описани в книгите на пророците, в гръцките, египетските и индийските митове, в творбите и философските трудове на мистиците, сюрреалистите и екзистенциалистите, същите образи са се разкривали в опиумни психеделични пътешествия и дълбоки медитации. Този факт само по себе си е дори по-загадъчен от самите съновидения и отново може да има безброй тълкувания.

Може би наистина съществува различна вселена в заешката дупка и от другата страна на огледалото, където обитаваме нощем, оставяйки тленните тела зад гърба си. Може би там са складирани всички преживявания на всички хора, все едно живи, мъртви или неродени. Може би ангели, дяволи, духове и извънземни ни изпращат противоречиви послания, все още неразтълкувани. Или пък сънищата са просто изява на колективното подсъзнание, на всеобщите мечти на човечеството от началото на историята до ден днешен - мечти за осъзнаване, осмисляне, цел и завършек на човешкото съществуване; мечти за по-висше от нас същество, което се спуска от небето и разкрива веднъж завинаги смисъла на всичките ни страдания; мечти за по-добър свят, където тези страдания вече няма да ги има.

Алек

Няколко думи от Александра Шехтова:

"Навярно, читателю, прочитайки името ми, виждайки лицето ми на снимката, започваш веднага да си задаваш въпросите: Коя е тя? С какво друго се занимава? Каква ли е историята ѝ?...

Много от отговорите се намират в книгата. Ако се чете внимателно, понякога и между редовете, лека-полека ще започне да се оформя картината на моя живот.

Но коя съм всъщност? Това не мога да кажа... Липсва ми основата, на която да стъпи описанието ми. Има причина да не мога категорично да заявя себе си:

Израснах в държава, която отне правото ми да зная коя съм и откъде идвам. И която продължава да ме ограничава в тази насока. Затова имам само един отговор на този въпрос:

"Аз съм дърво без корен".

Чувствам се точно като обрулен лист, който е там, където го духне вятърът.

...За душата си също не зная какво да кажа. Тя си остава огромна, все още неразгадана, загадка. Тъй като на земята е затворена в тяло, което не позволява да се разбере какъв опит е придобивала през вековете. А Съзнанието пък ограничава достъпа до тази нейна опитност...

Едно обаче съм разбрала. Че нося една неспокойна и вечно скитаща душа...

Ето това съм аз - човек, търсещ да намери себе си.

Илюстрация: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Ако и ти, читателю, си също такъв среднощен Пътешественик, знаеш тогава, или най-малкото предполагаш, за какво иде реч в този Дневник...

Но ти, читателю, който и идея си нямаш за Другата реалност, но сега проявяваш интерес и любопитство, уверявам те, че този Дневник може да промени съзнанието ти.

Може да не промени напълно скептицизма ти, но ще промени отношението ти към онази част от денонощието, която прекарваме в сън и която така незаслужено пренебрегваме. Защото навярно и ти като мен си смятал, че сънят основно изпълнява физиологично-биологична функция - да зарежда батериите на тялото ни, изразходвани през деня...

Но сънят е много повече от средство за отмора... Сънят е ключ, който може да отвори вратите към тайните на душата ни. Стига подсъзнанието, което държи този ключ през нощта, да ни отвори вратите към тях.

Сънят е и портал, който може да ни отведе, транспортира буквално, навсякъде. Нещо, което в съзнание и през деня е немислимо да се случи...

Ако също така проявяваш огромно любопитство да се докоснеш до необятните светове на Другата реалност, сънят именно е най-естественото средство за тази цел.

Добре дошъл в моя свят на сънищата, Пътешественико! (Или бъдещ такъв!)

Надявам се преживяванията ми в него наистина да ти допаднат!"

Из: "Портал към други светове" от Александра Шехтова

Високите астрални нива. Гласът
Сън от януари 2017 г.
Библиотеката
(Или как започнаха пътуванията ми насън през 2017 г.)

Намирам се в нещо като огромна и доста висока стая...

Стените не се виждат, защото или са обвити в облаци, или в мъгла. Но вътре е много светло. Отнякъде идва ярка светлина, но не мога да преценя източника ѝ.

Имам усещането, че съм в облак.

Около мен се издигат големи, древни и високи колони. Не мога да видя докъде стигат, защото се губят в облаци. Вдясно има огромна библиотека - широка, дълга и висока, чиито размери също се губеха в облаците.

В центъра на стаята има нещо като поставка, статив. От мястото си виждам, че върху него има сложен предмет, наподобяващ отворена книга. Отивам и заставам пред статива, защото искам да разбера каква е тази книга и защо точно тя е отделена и лежи там. Навеждам се, за да започна да я чета, и...

В този момент зад гърба си чувам много приятен, спокоен мъжки глас:

- Какво правиш? - пита ме той.

Не го виждам, но зная, че е зад мен и че е светещ. Защото виждах светлината, която идваше отзад. По-точно предположих, че идва от него...

- Чета - отговарям простичко.

Не смея да се обърна и да видя кой ме пита. Чувствам се гузна по някакъв начин. Усещам, че съм сгафила. Но не зная в какво.

- Какво четеш? - пита ме спокойно Гласът.

- Не зная - отговарям аз и веднага се навеждам към книгата, за да разбера какво чета и да отговоря коректно на въпроса.

"Книгата" не е точно книга. Но от "корицата" ѝ като от светлини точки се изписаха две думи. Прочитам ги на глас, сричайки:

- Акашови записи.

В този момент вдясно от мен всичко избухва в светлина и се събуждам стресната.

* Дори и в първите минути, като отворих очи, се усещах като престъпник.

...Че съм попаднала на място, на което не е трябвало да бъда. Но в същото време осъзнах, че Гласът не беше заплашителен, не ми се караше. А сякаш ме насочваше, за да разбера нещо...

По някакъв начин бях доволна, че запомних думите, които никога преди това не бях чувала...

Станах от леглото, пуснах лаптопа си и веднага започнах да се ровя в интернет пространството, докато още звучат в главата ми и не съм ги забравила...

И тогава разбрах... Разбрах какво всъщност са Акашовите записи. Какво представлява АКАША? И къде съм попаднала в съня си.

* Смятам, че именно този сън - с Акашовите записи, постави началото на пътуванията ми из нивата на Астралното пространство, както и на срещите ми с най-разнообразни същества и енергии.

Явява се като спусък за всичко, което се случи впоследствие насън през тази година...

Може и да бъркам в съждението си, но след разговора ми с този Глас във Вселенската библиотека сънищата ми станаха доста интензивни, наситени с много информация и послания.

Илюстрация: iStock by Getty Images/Guliver Photos

٭ ٭ ٭
Почти непосредствено след този сън, само 2-3 дни след това, дойде един, още по-странен и леко стряскащ. От него ми стана ясно, че с мен нещо се е случило и по някакъв начин съм започнала да влизам в контакт с непознати същества. Или пък нещо у мен привлича интереса им...

Та, сънувам, че спя в собственото си легло. Разперила съм ръцете си встрани и усещам как цялото ми тяло започва да се надига. Поглеждам към пръстите на лявата си ръка. Те също са разперени, а от тях излиза нещо като пара. Насочвам погледа си и към дясната ръка. Установявам същата пара, дим излиза и от тази ръка...

В този момент нещо привлича погледа ми. Нещо високо, застанало до леглото ми. Вдигам поглед нагоре към фигурата. Двуметрово хуманоидно същество от синьо-зелена светеща, по-скоро искряща, неплътна материя "наблюдаваше" саксиите с цветя, които бяха върху шкафа.

"Наблюдаваше" е странна дума за нещо, което няма лице. Обособена глава - да, но не и части на лицето, както е при нас, хората. Или пък защото бе с извърната глава към саксиите, не видях чертите на лицето му... (В това определено не мога да бъда абсолютно сигурна, въпреки усещането ми, че нямаше очи, нос и уста.)

Не можех да преценя от какво точно е изградено съществото. Но си помислих, че ако си провра ръката през тялото му, тя ще премине през него.

Виждам, че до тази фигура най-спокойно стои котката ми. Засичаме погледите си. Заради поведението ѝ решавам, че това същество не е опасно и няма да ми навреди...

(Зная от реалността, че котката ми е отличен индикатор за добри и лоши хора, съответно за добри и лоши същества и енергии.)

В съня си решавам да взема телефона си, да пусна екрана му и да огледам по-добре среднощния си посетител. Изправям се в леглото и в този момент се събуждам. Грабвам веднага телефона и светвам...

До леглото ми нямаше никого - нито прозрачното синьо-зелено същество, нито котката ми. Разбирам, че съм сънувала...

А толкова истинско ми се струваше "видяното"...

* От кой свят беше това създание? Или по-точно от кое измерение? И досега не съм имала повторна среща с него. А определено ми се иска...

https://impressio.dir.bg/ 

Часът за разплата винаги идва

 16.07.2020 

От години Даниела очаква този миг. Дали ще изиграе добре сцената, която толкова пъти си е представяла?

Като хипнотизирана тя се опира на рамката на вратата, която води към голямата празнична зала. Десетата годишнина на Спортния клуб е събрала много хора. Но Даниела вижда само татуировката на тила на един мъж, седнал наблизо. Сърцето й се блъска в гърдите, цялото й тяло трепери, в главата й бушува буря. Тя преплита пръстите на ръцете си в опит да овладее вълнението си. Хайде, да не се предава тъкмо сега, трябва бързо да се съвземе и да направи тези няколко крачки към него. След толкова много дни и нощи, след толкова много години, в които си е представяла тази сцена, тя е длъжна да осъществи плана си. Освен това не бива да разочарова Одил, собственичката на Клуба и нейна приятелка, която я е информирала за присъствието му тук тази вечер сред официалните гости. Одил и съпругът й винаги са я подкрепяли и изслушвали, заради тях също Даниела не може да бъде нерешителна. Ами Марта? Само при мисълта за дъщеря й я обхваща непобедимата сила на лъвица.

„Следвай реда на нещата. Първо провери дали наистина е той, човек никога не знае”, си мисли Даниела, докато се отправя към бюфета. Мъжът в полезрението й отмята назад глава, сигурно се смее. Обграден е от най-хубавите гостенки на празненството. Всяка, независимо от възрастта си, се старае да привлече вниманието му. „Няма  съмнение, той е”, заключава Даниела със свит стомах.

В огромното огледало на стената Даниела съзира силуета си и решителната си походка. Едва се разпознава. „Ако ме види отнякъде Марта, няма да повярва на очите си...” Марта, нейното ангелче, нейната скъпа обич... За щастието й Даниела би дала живота си. Не минава и ден, без двете да се чуят по телефона и Даниела да зададе неизменния въпрос „Всичко наред ли е?” със зле прикрито безпокойство.

Тази вечер за големия спектакъл Даниела е неотразима. Светлите кичури в косите озаряват лицето й, загорелият й тен излъчва жизненост. А прилепналата й рокля на цветя, кораловото червило и очната линия й придават чара на звезда на италианското кино от шейсетте години. Погледите, които мъжете отправят към нея, недвусмислено я уверяват в постигнатия ефект. Време е за действие!

Да, това е той. Малко е остарял, но е от мъжете, които знаят как да използват дори бръчките си, за да очароват жените. Очевидно спортува, пази диета и посещава разкрасителни салони. Ръцете му са безупречно поддържани, на китката му има луксозен часовник. Сините му очи са запазили блясъка си, а усмивката му е все така неустоима.

Щом съзира Даниела, спира да говори и задържа погледа си върху нея. Тя е по вкуса му, а освен това става ясно, че не я е познал. При първите звуци на започващата салса, той вече е до нея:

– Нали няма да ми откажете да партнирам за този танц на най-хубавата жена на партито? 

Даниела се усмихва мило и се оставя в ръцете му. Изминалите години не са отнели нищо от неговата елегантност, нито от вълнуващия тембър на гласа му:

– Не се представих, Марк Бодрон.

– Марлен Давид отговаря Даниела и сама не вярва, че е способна така умело да лъже, произнасяйки първото име, което й хрумва.

– Спортистка ли сте?

– Не, поканиха ме приятели, които членуват в Клуба. Аз живея в Париж.

– Бях сигурен. Прекалено шикозна сте за тази провинция.

Даниела ненавижда неговия високомерен тон. За кого се мисли той?

– А вие членувате ли в Клуба?

– Не, бях един от създателите му, но ръководя собствен клуб. Подбирам млади състезатели и ги подготвям да станат шампиони. Никога ли не сте чували името ми? Често ме канят по телевизиите за интервюта.

– О, да, разбира се, колко съм разсеяна! Марк Бодрон! Вашата професия сигурно е много завладяваща. Голяма отговорност лежи на плещите ви... За щастие те изглеждат солидни.

Комплиментът улучва в десятката. Марк се изчервява от удоволствие.

– Странно, като ви видях, си помислих, че вече сме се срещали.

– Невъзможно, за първи път идвам в града ви.

– Така ли? Лицето ви ми говори нещо.

– Вие срещате толкова много хора, сигурно приличам на някого...

– Нима има друга толкова привлекателна жена на планетата?

Поседните думи на Бодрон изпълват Даниела с омраза, но тя успява да се овладее. Важното е да осъществи плана си. Толкова е чакала този миг.

Тя вече знае, че наполовина е успяла – той е нейната плячка, тя е хищникът. Плячката вече е в мрежите й. Даниела поглежда дискретно часовника си, леко въздъхва и му прошепва:

– Тук стана доста задушно. Не искате ли да се поразходим?

Гласът му сега звучи страстно:

– А защо да не изпием по чаша в хотелската ви стая?

– Или у вас? Хотелът ми не е нищо особено.

– Чудесно би било, но живея далече, а колата ми е блокирана на паркинга от другите коли. Даниела сдържа гнева си. Тя отлично знае, че къщата му е на две крачки от тук, но в нея са децата и съпругата му.

Двамата пресичат тълпата в залата. Одил, проследила цялата сцена, прави знак на Даниела, която й отвръща с намигане.

Едва напуснали сградата, и Даниела се нахвърля да го целува. Той се отдръпва енергично.

– Непредпазлива сте!

– Защо, какво има? И нека си говорим на „ти”.

– Извини ме, но съм малко нервен. Под стрес съм, разбираш ли, вечно в движение, с отговорности...

– Разбирам те, скъпи.

– Да вървим в хотела ти, а?

– Да, да повървим пеша, толкова е романтично.

Даниела се опитва да го поведе покрай неговата къща, но той я отклонява по друг път. Все пак тя е спокойна. Само след десет минути Одил и мъжът й също ще бъдат в нейния хотел.

Двамата вече са пред вратата на стаята й. Даниела му подарява най-пламенната си целувка и пъха ключа в ключалката.

– Подлудяваш ме – шепне Марк, докато се опитва да разкопчае ципа на роклята й.

– И ти ме подлудяваш! Нека да заключа, може да се появи някой, когото познаваш.

– Когото познавам? Какво говориш? Гласът ти звучи странно...

Тя заключва вратата отвътре и запалва лампата. Марк надава вик.

Целите стени на хотелската стая са покрити с големи снимки на девойка, облечена в екип за тенис.

– Познаваш ли я? – пита Даниела с впит в очите му поглед. – Това е Марта, дъщеря ми. Това име нещо да ти говори?

– Струва ми се, че да...

– Струва ти се? Цели десет години тя се опитва да забрави своя треньор и ръцете му, които я опипват. Сега ще си платиш! Всички ще разберат какво си направил!

Даниела крещи и го блъска с юмруци в гърдите.

– Недей! Имам жена и деца.

– Жал ми е за тях. Ще съсипеш и техния живот, както съсипа живота на дъщеря ми. Сега, Марк Бодрон, ще трябва всичко да разкажете както е било. И не се опитвайте да бягате!

Даниела натиска копчето на диктофона, който бързо е извадила от чантата си.

– Но аз...

– Признавате ли, че сте извършили сексуална агресия срещу дъщеря ми?

Облегнат на стената, напълно объркан, той прошепва:

– Да.

След малко на вратата се почуква. Това са Одил и съпругът й.

Даниела им отваря и казва:

– Имам признанието му, отиваме в полицията.

– Няма нужда, полицаите са вече тук.

Думите вече са излишни. Съзнанието на Даниела е обладано от една единствена мисъл: „Марта, детето ми...”

https://story.rozali.com/

ЗА КАРМАТА И СЪДБАТА

В наше време за кармата много се говори. Ние обаче ще се опитаме да я разгледаме малко по-задълбочено, както и връзката й със съдбата.

КАКВО Е КАРМА?

 

Голяма част от хората вярват, че личността се преражда и по този начин еволюира. Това обаче не е съвсем така. Реинкарнира се не личността, а микрокосмосът. Той е носителят на кармата, защото след смъртта личността напълно изчезва, разпада се – всичките й четири тела и тройното съзнание . Микрокосмосът, също както и нашето тяло, притежава различни органни структури - дихателно поле, микрокосмично магнитно поле (седем магнитни пръстена) и Духовното ядро (Праатом, Духовна искра). След потъването си в материята тези първоначални негови органни структури станали латентни, включително и Духовното му ядро.

За да може да се изявява в материята той получил като инструмент личността. Това разбира се не е станало изведнъж, а в хода на времената. Сега личността притежава четири тела и тройно съзнание (нисш аз) – изцяло от тази природа, в която падналият микрокосмос е принуден да се изявява по своята собствена воля. Инкарниране (прераждане) или „in carne“, т.е. навлизане в материята/плътта, наричаме това свързване на микрокосмоса с природната личност и изявата му в този свят.

Чрез всичките си активности в материята в микрокосмоса се родило едно ново същество – висшият аз (аурично същество или Небе, носител на кармата) като отражение активностите на нисшия аз. Този висш аз е резултат от падението и съхранява като карма всички отклонения от Божия план, всичко, което личностите в микрокосмоса не са довършили докрай. Когато личността умира, целият й жизнен опит се съхранява в този висш аз като това, което наричаме карма.

След това, когато микрокосмосът отново се потопи в материята, той си избира, на магнитен принцип, според натрупаната карма, ембриона, с който ще се свърже. Така новата личност (новият нисш аз) става проекция на висшия аз, т.е. висш и нисш аз са взаимосвързани един с друг и се поддържат един друг.

КАКВО ВСЪЩНОСТ Е КАРМАТА?
Това са силови магнитни центрове (звезди), създадени във вътрешното Небе на микрокосмоса, които притежават памет – за определени действия, извършени от личностите, но не информация за самите действия – кога и как са се случили. От определена възраст (пубертета) тези магнитни точки се активират и започват да излъчват към личността своите електромагнитни импулси, като по този начин дават на личността усещането, че тя вече е правила тези неща в миналото. Това разбира се не е точно така, защото личността е съвсем нова, друга, която е свързана с останалите само косвено чрез кармата.

КАРМАТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
Има обаче и още нещо. Нашата планета, също като микрокосмоса, притежава дихателно поле, аурично небе, астрално тяло и т.н. В хода на времената се е формирало едно подобно на микрокосмическия висш аз същество, но в много по-голям размер. Това е ауричното същество на нашата планета, което носи кармата на цялото човечество. Няма да навлизаме в още по-големи подробности, но от всичко казано дотук може да ви стане ясно, че т.нар. освобождение или спасение ще трябва да е доста трудна задача като се има предвид, че трябва да се преодолее кармата – микрокосмичната, планетарната, тази на слънчевата система, на зодиака. Защото всички те притежават такова аурично същество, може би по известно като Луцифер или Сатана. Очевидно е, че човекът от тази природа не може да се справи с тази задача сам. А как изобщо може – ще видим малко по-надолу.

КАК СЪЗДАВАМЕ КАРМА?
Не бива да си мислите, че само действията създават карма. Всъщност кармата се създава най-вече чрез мисленето. Защото всяко действие започва с една идея, с една мисъл. Мисълта стои и в основата на всяко наше желание. Затова ако искаме да променим в някаква степен своята съдба, а с това и тази на цялото човечество, трябва да пречистим мисловния си живот. Можем да започнем с това да наблюдаваме своите мисли - постоянно. Не да се борим с тях, а да се опитаме да проумеем, кой е първоизточникът на определена негативна мисъл и как тя поражда в нас желанието, а чрез него и осъществяването – т.е. поведението. Това ще ни донесе познание за самите нас. Реално погледнато всеки миг ние създаваме карма, а с това и карма за цялото човечество. Обратното също е вярно - освобождението на един човек може да доведе до освобождението на много други, защото така хватката на кармата на човечеството бива отслабена. Така че това, което можем да направим е да утихнем, да се смирим и така да престанем да създаваме нова карма. Основният фактор, който може да ни помогне в превъзмогването на кармата, обаче е Духът! Затова ще стане въпрос по-нататък.

ФАКТОРИ, ОПРЕДЕЛЯЩИ СЪДБАТА
Сега да се спрем за малко и на съдбата. Върху съдбата на човека влияят много фактори:
1) Първо и най-главно е кармата, която носи микрокосмосът, в който е роден човекът. Тази карма започва да се намесва в съдбата на човека по време на пубертета. В днешните ускорени времена обаче това може да стане и по-рано.

2) Освен това, като роден от тази природа човек той неминуемо носи и кармата на човечеството, която той също трябва да преодолее. И освен това е подвластен на Слънцето (като централен обект в нашата Слънчева система) и Зодиака.

3) Наследствеността (кръвта) също влияе на човека – семейство, род.

4) Обстоятелствата при които живеем, причината за които са космическите лъчения, ни принуждават да живеем по определен начин, за да научим определени уроци. Т.е. те също определят в някаква степен нашата съдба. Защото човекът не живее сам, а всички заедно живеем като едно човечество – без разделение. И заедно творим не само собствената си съдба, но и съдбата на цялото човечество.

5) Общността, с която сме свързани в живота, т.е. „масата, на която седим и от която се храним“ – материална или духовна, също влияе на съдбата.

6) Собственото ни съзнание, всичките ни мисли, желания и действия могат да утежнят съдбата ни, тъй като произхождат от грубата материя и са свързани с нея.

МОЖЕ ЛИ ЧОВЕКЪТ ДА ПРОМЕНИ СЪДБАТА СИ?
Както виждате факторите са много. Може ли човекът от тази природа да промени съдбата си? Очевидно е, че не би могъл да се справи с всичките тези фактори, да ги превъзмогне. И може би ще възкликнете, както учениците на Иисус: „Господи, тогава кой ще бъде спасен?“ А отговорът на Иисус е: „За човека това е невъзможно, но за Бог всичко е възможно!“

Кой е този Бог, който може да промени всичко това?
Иисус казва: „Божието царство е вътре във вас“, т.е. Бог е вътре във вас, обърнете се към Него! Пробудете Духа вътре във вас, Духовната искра в центъра на микрокосмоса, която е частичка от Божия Дух.

Как? Чрез дълбок копнеж по един друг живот, един живот, който не може да се обясни с това, което е от този свят.
Ако разберем, че светът в който живеем не може да ни даде това, което търсим и за което копнеем, но въпреки това то трябва да съществува там някъде в пространството, което ни обгръща и прониква, тогава от викът на болка ще се пробуди дълбоко заспалият в нас Дух. Нищо друго не може да го пробуди. Затова е цялата болка и страдание. Духът иска всичко или нищо. Той не признава половинчати неща. Ако искате да бъдете духовен човек, тогава го направете, копнейте за Духа, който спи във вас, и Той ще се пробуди.
Само Духът може да ви издигне над цялата карма – вашата собствена, тази на човечеството, и на еоните. Ще ви издигне над кръвното наследство и обстоятелствата, в които живеем. И ще промени съдбата ви.

http://newsletter@lectorium-rosicrucianum.bg/

Съновник на Баба Ванга

 

Всички хора сънуват, но не всичките им сънища предс­казват бъдещето. Преди доста време редица психоаналити­ци, между които и Фройд, доказаха, че повечето сънища са плод на подсъзнателната мисловна дейност на човек. Още Аристотел пък застъпва становището, че не е възможно от сънищата да узнаем бъдещето си. И все пак историята е пълна с примери за обратното. Показателен в това отноше­ние е случаят с Ейбрахам Линкълн, който видял насън собс­твеното си убийство. Ето защо предупрежденията на съни­щата не могат да бъдат отхвърлени с лека ръка.

Науката за тълкуване на сънищата се нарича ониро-мантия (оишрсодошткх – от гръцката дума за сън) и е позната на човечеството от древни времена. Най-старият известен днес съновник е съставен през П в. от Артемидор от Ефес. Той е преведен на английски през XVII в. (претърпял е 32 издания до 1800 г.).

Символите са езика на сънищата. Един символ може да ви остави объркани и  да се чудите какво значи този сън.

Придобиване на възможност  да тълкувате сънищата си е мощен инструмент. При анализа на сънищата си, можете да научите за вашите дълбоки тайни и скрити чувства. Не забравяйте, че никой не е по-добър експерт в тълкуването на сънищата си, отколкото самите вие.

За да ви помогнем с вашите тълкувания, ние сме превели над 5300 ключови думи и символи, одобрени от баба Ванга в нашия речник. Надяваме се тези значение да ви помогнат и да ви вдъхновят да разбирате каквото виждате като спите.

Всеки детайл, дори и най-малкия елемент в съня си, е важен и трябва да се има предвид при анализа на сънищата. Всеки символ представлява чувство, настроение, спомен или нещо от подсъзнанието ви. Погледнете внимателно в герои, животни, предмети, места, емоции, и дори цветове и номера, които са изобразени. Дори най-малкия  символ може да бъде важен. Този речник, заедно с вашите собствени лични преживявания, спомени и обстоятелства, ще послужи да ви преведе през смислен и персонални тълкуване. С практиката, можете да получите разбиране на шифрограми вашите мечти се опитват да ви кажа.

Предлагаме Ви да започнете да водите дневник на сънищата си. Денем да записвате важните неща които ви се случват.

https://sanovnika.info/

8-те цикли на живота и влиянието на планетите

 Милена Алексиева • 29.12.2020

Казват, че всичко в живота е циклично. Ето защо самият живот може да бъде разделен на различни цикли. От астрологична гледна точка влиянието на планетите е голямо върху всеки човек и особено изразено в определени етапи от неговия житейски път.

 © iStock

В астрологията има десет планети, които символизират различни енергии, вплетени във всеки един от нас. Това са Слънцето и Луната (макар технически те да не са точно планети), Меркурий, Венера, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун и Плутон. В определени периоди от живота на човек тези планети имат особено изострено влияние върху поведението му и решенията, които той взима. Следвайки тази логика, животът може да бъде разделен на осен цикъла, в зависимост от това коя планета има най-силно въздействие в момента.

До 7-годишна възраст

От момента на раждането до навършването на 7 години, човек се влияе най-вече от Луната. Луната в астрологията символизира майчината фигура и неслучайно до 7-годишна възраст децата са особено привързани към своята майка. Едни от основните характеристики на Луната са емоциите и чувствителността, ето защо ролята на родителя през този цикъл е от решаващо значение.

От 7 го 14-годишна възраст

През този цикъл планетата Меркурий има най-голямо влияние върху човека. Това кара децата да имат огромна нужда да изследват себе си и света около тях, да се променят и да придобиват нови знания за всичко. Това е и периодът, в който едно дете се учи на определени правила, когато става въпрос за поведение и комуникация с други хора.

От 14 до 21-годишна възраст

В този житейски цикъл планетата на любовта Венера оказва най-силно влияние върху човека. Навлизайки в пубертета, момичетата и момчетата започват да изпитват първите любовни трепети, да осъзнават какво им харесва и какво е отношението им към любовта като цяло. Ето защо този период е свързан с изследване на собствените емоции чрез различни взаимоотношения. Отделянето на голямо внимание върху външния вид също е дело на Венера.

От 21 до 35-годишна възраст

Поради голямото влияние на планетата Марс през този житейски цикъл, човек започва да открива себе си, своята същност, нагласите си. Неговите стремежи и желания също изкристализират. Това е време за поставяне на житейски цели, а енергията на Марс помага по пътя на осъществяването им. Този цикъл е време за утвърждаване както в личен, така и в професионален план.

От 35 до 42-годишна възраст

Това е периодът от живота, в който човек се стреми да постигне желания социален статус. Да затвърди мястото си в света и да добие пълна увереност в себе си. Слънцето оказва най-голямо влияние върху живота на човек през този житейски цикъл.

От 42 до 56-годишна възраст

През този период особено силен ефект върху човека има планетата Юпитер. Юпитер се свързва с вземането на важни решения поради големи физически и духовни трансформации. На физически план това е времето, когато жените се сблъскват с менопаузата, а при мъжете се наблюдава намаляване на тяхната сексуална сила. От друга страна с напредването на възрастта човек все повече се отваря за духовността, която именно репрезентира Юпитер.

От 56 до 70-годишна възраст

През този цикъл от живота на човек най-силно влияние има планетата Сатурн. Това е времето, което символизира остаряването, загубата на жизнена енергия, забавянето на функциите на тялото. От друга страна обаче това е периодът на мъдростта, на която ни учи именно Сатурн, благодарение на своите преподадени уроци през изминалите години.

След 70-годишна възраст

Този цикъл се свързва с желанието и постоянното търсене на нови удоволствия от живота. Това е особено застъпено в сферите – семейство, най-вече внуци, и духовните ценности. Това е периодът, в който Уран има силно въздействие.

rozali.com

2021 - годината на Белия Метален Вол

 11.12.2020

Според Китайския зодиак 2021 ще е годината на Белия Метален Вол. Какво трябва да знаете за Вола като зодиакален знак и какво е значението на елемента Метал? Научете повече за Годината на Белия Метален Вол.

 © iStock

Каква ще е годината на Белия Метален Вол и какво ни очаква?

Китайската нова година започва на 12 февруари 2021 и приключва на 31 януари 2022. Тя ще е годината на Белия Метален Вол.

Волът е вторият знак в китайския зодиак. Годината на Металния Вол идва след годината на Металния Плъх и преди годината на Водния Тигър.

За последните над 100 години, Годината на Вола е била през 1913, 1925, 1937, 1949, 1961, 1973, 1985, 1997, 2009 и през предстоящата 2021.

В годината на Белия Метален Вол всички ще се чувстваме длъжни да изпълняваме задачите и отговорностите си. Това е и период, в който ще трябва да удвоим усилията си, за да постигнем каквото и да било.

Годината на Белия Метален Вол е период на разрешени проблеми, но само ако сме дисциплинирани и добре организирани.

Смята се, че за да имаме късмет, трябва винаги да носим със себе си нещо метално.

 

Волът като зодиакален знак

Подобно на популярната у нас астрология, отделните китайски зодиакални знаци също имат определени качества и черти на характера. Ето какво е типично за Вола като зодия:

Волът работи усърдно и упорито. Действа методично и последователно.  Затова и 2021 ще е година, в която усърдната работа ще бъде възнаградена. Щастливи и успели ще са онези, които полагат много усилия.

Волът не обича да е център на внимание и предпочита действията му да говорят вместо него. Вярва, че всеки трябва да върши онова, за което е поел отговорност и да не прекрачва предварително начертаните граници. 

Волът е много романтичен, но не обича показността. Макар да окъпва с внимание и жестове човека до себе си, почти никога не го прави пред публика.

 

Жените, родени под знака на Вола

Жените, родени под знака на Вола, са спокойни и нежни. Не се предават и не вярват, че "съдбата" предопределя какво им се случва. Въпреки това рядко ще ги видите да търсят алтернатива, по-скоро ще се борят с онова, което се изпречи на пътя им. Понякога са малко упорити, дори инатливи. Мислят и действат бързо и рядко съжаляват за избора, който са направили. Те са традиционалисти, винаги верни на половинката си и влагат много усилия във възпитанието и образованието на децата си.

Мъжете, родени под знака на Вола

Мъжете, родени под знака на вола, са хора, на които да разчитате и имате доверие. Те влагат сърце и душа във всичко, с което се захванат. Отговорни са, особено по отношение на семейството си. Най-големият им недостатък е, че често са праволинейни и се гневят, когато някой действа против правилата им. Имат високи, често твърде завишени, очаквания към децата си.

 

Кои зодии ще имат късмет в Годината на Белия Метален Вол?

Плъх

Родените под знака на Плъха ще бъдат много енергични и оптимистично настроени през годината. Периодът е много важен за личните връзки. Идеалите на Плъха ще бъдат подложени на изпитание, но той ще устои на всяко предизвикателство.

Змия

Годината на Металния Вол ще помогне на Змията да намери отговори на отдавна задавани въпроси. Змията ще сбъдне някои свои съкровени желания без особено усилие.

Кон

Годината на Белия Метален Вол ще бъде много вдъхновяваща за Коня. Сбъднати мечти, нови планове и цели ще изпълват ежедневието му. 2021 ще е година за подобряване на личните отношения.

 

Маймуна

В Годината на Вола Маймуната ще намери отговори на много лични въпроси. Тя ще успее да намери баланса, който отдавна търси. Маймуната ще е по-уверена от всякога.

 

Прасе

Прасето ще се радва на финансов успех в Годината на Белия Метален Вол. Важното е да не действа прекалено стратегически, а по-често да се доверява на интуицията си.

 

• Щастливи числа: 7, 9 12, 21, 34, 42
• Щастливи дати: 5-и, 9-и, 17-ти, 29-ти
• Щастливи цветове: бяло, жълто и зелено
• Щастливи посоки: запад, северозапад и югозапад
• rozali.com

ЖИВОТЪТ ТАКЪВ КАКЪВТО Е

Искам да ви разкажа една необикновена история. Тя е за баба Ванга. Ако щете вярвайте. Аз също не вярвах.

Това е историята за малката Каролина. Наистина се казва така и сега е едно прекрасно девойче, в което всеки може да се влюби.

Преди петнадесет години нейните родители я доведоха при мен. Тогава тя беше само на две годинки и страдаше сериозно. Имаше тежка вродена болест на хранопровода. Трябваше да я оперирам. Вторник ще бъде, казах на родителите. С тях се харесахме от пръв поглед.

Обаче в понеделник усетих болка в дясната ръка. Стара история, но трябваше да отморя. Така че реших да отложа операция на Каролина за сряда. По обед се върнах и си полегнах.

През късния следобед на входната врата се звънна като на пожар. У нас нахълта объркан Златко, бащата на малкото ангелче и попита какво става. Какво има да става, казах, всичко е наред, просто поради това-онова отлагам операцията за сряда. Да не се притеснява, случват се такива работи.

Знам, отсече той. Каза ми го баба Ванга. И ми разказа следното:

Рано сутринта отишъл в Петрич, в Рупите и се наредил на опашката при баба Ванга. Отишъл ей-така, без ходатайство. По едно време тя излязла и викнала да влезе бащата на болното момиче. Вътре го запитала, ти идеш за детето, нали? Заради операцията?... Да, бабо Ванге, казал той, утре ще я оперират. А, нема да е утре, отсекла баба Ванга, в среда ке биде тя, в среда! Много ке е сложна, но ке е успешна. Момето е в Пирогов, при д-р Бранков, рекла баба Ванга, бъдете арни, сичко ке е сгодно. Ке живее дълго и щастливо и ке ви гледа на старини!

Нали разбирате, аз сутринта съм взел решение да променя деня на операцията, която е запланувана още предната седмица, а след два часа баба Ванга вече знае! Как става това?

Всичко беше както си беше. След време Златко и съпругата му емигрираха, но тогавашните власти не пуснаха детето и то остана при баба си във Враца. Реших, че повече никога няма да ги срещна.

Обаче историята има продължение. Осем години по-късно ми се обажда бабата на Каролина. Имала силни болки под лъжичката, повръщала, слабеела. Нейните са далеч, какво да прави? Веднага ми стана ясно. Извиках ги да постъпят в болницата. Оказа се усложнение на коварната болест.

Тогава нещо ми прищрака, в главата ми изплува смътният спомен, че навремето Златко каза още, че според Ванга детето ще се оперира два пъти, но всичко ще мине добре и ще живее дълги години. Тогава това ми убягна. Попитах бабата, дали знае че Ванга е казала за втора операция, но и тя не знаеше. Обаче Зоя, моята съпруга, помнеше точно как Златко предал думите на пророчицата - два пъти ще я оперират!

Заръчах Златко да ми се обади от Щатите и го попитах каква е истината. Той се засмя и каза, че това е цялата истина, но той просто я спестил пред близките си, за да не ги тревожи. Каза още, че съпругата му ще долети от Америка за деня на операцията. Тя отначало била много разтревожена, но той я убедил, че човек не може да избяга от съдбата си и че това, което е предрекла Ванга, винаги става.

Така и стана. Оперирах Каролина отново. После тя отлетя при родителите си. А наскоро ги срещнах в България – бяха се върнали в родината. За тях тази история беше като Божа промисъл.

Всички се връщаме в родните си места. Понякога си мисля, дали има смисъл да бягаме от тук, където са изворите на тайнствените сили, които ни насочват в този нестабилен свят и ни предпазват да не стъпим накриво.

Някои висши създания твърдят, че всичко е написано и предначертано. И това, което е станало, просто е било писано да се случи. Дали е така, не знам. Пък и, честна дума, май не ми се иска да знам.

(Този текст е писан 1998 година)

Проф. Огнян Бранков