Майкъл Нютон - "Пътят на душите" ИЗБОР НА НОВО ТЯЛО / част 16

 

В мястото за избор на живот нашите души правят преглед на живота на различни човешки същества по време на един и същ времеви цикъл. Когато си тръгнат от това пространство, повечето души вече са се спрели на един водещ кандидат, който им е бил предложен да заемат. Нашите духовни съветници обаче ни предоста­вят широки възможности да размислим върху всичко, което сме видели в бъдещето, преди да вземем оконча­телното решение. Тази глава е посветена на множество­то елементи, които влияят на в това решение.
Нашите размишления върху алтернативите за избор на тяло всъщност започват преди отиването ни в място­то за избор на живот. Това се прави с цел душите да бъдат добре подготвени да се срещнат с определени хора в различни културни среди на Земята. Имам чувството, че онези души, които са създали прожекци­онната стая, знаят предварително какво да ни покажат поради мислите, които се въртят в главите ни. При избора на н ай-подходящото тяло, което да ни служи в бъдещия живот, трябва да бъдат полагани големи гри­жи. Както вече казах, водачите и равнопоставените чле­нове на групата са част от този процес на преценяване преди и след посещението ни на мястото за избор на живот.
Когато слушам пациентите си да описват всички подготовки за избора на ново физическо тяло, постоянно се сещам за плавния ход на духовното време. В мястото за избор на живот нашите учители използват относително бъдеще време, за да дадат възможност на душите да преценят ползата за човека да работи върху недовърше­ни планирани уроци. Подробните планове за следващия живот се различават по степента на трудност, която душата-разум определя за себе си. Ако току-що сме приключили някакъв лек живот, през който сме постиг­нали малък вътрешен прогрес, душата ни може да поис­ка да избере във следващия времеви цикъл човек, който ще бъде изправен пред душевна болка, а може би и пред трагедия. За мен не е необичайно да срещна някой, който се е плъзгал през живот без предизвикателства, в след­ващото прераждане да се пренатовари с всевъзможни вълнения, за да навакса с усвояването на поставените си цели,
Душата-разум съвсем не е безпогрешна, тъй като тя работи, свързвайки се с биологически мозък. Независи­мо от нивото на нашата душа, да бъдем хора означава всички ние да правим грешки и да изпитваме необходи­мостта да правим своевременни корекции по време на живота си. Това важи за всяко тяло, което бихме избрали.
Преди да се заема с по-сложните мисловни факто­ри, влияещи на решението на душата да се съедини с мозъка на дадено човешко бебе, ще започна с физичес­ките аспекти на избора на тяло. Независимо от факта, че нашите души знаят предварително как ще изглеждат, едно национално проучване в САЩ показа, че 90% от мъжете и жените не са доволни от физическите характе­ристики на своите тела. Това е силата на съзнателната амнезия. Обществото, което създава определени шабло­ни за идеален външен вид, може да причини много нещастия. И все пак това също е част от плана за обучението на душата.
Колко пъти всеки от нас се е поглеждал в огледалото и си е казвал: "Аз ли съм наистина това? Защо изглеждам така? На това тяло ли принадлежа наистина?" Тези въп­роси са особено уместни, когато типът тяло, което има­ме, ни пречи да правим онези неща, които смятаме, че трябва да можем да правим в живота. Имал съм няколко пациенти, които са идвали при мен убедени, че телата им пречат да водят живот, който да ги задоволи.
Много хора с недъзи смятат, че ако не е била някаква генетична грешка или че ако не са били станали жертва на някаква случайна злополука, повредила тяхното тяло, животът им би бил по-пълноценен. Колкото и безсър­дечно да звучи, случаите ми свидетелстват за малко действителни злополуки с увреждане на тялото, които да не са били свободно пожелани от душите. Като души ние избираме своето тяло пo някаква причина. Животът в повредено тяло не е задължително да включва кармичен дълг, който изплащаме поради отговорността, която носим от минал живот за това, че сме наранили някого. Както ще покаже следващият случай, когато една душа се намира в повредено тяло, този избор може да съдържа пътека, която да ни отведе до усвояването на друг тип урок.
Трудно е да се обясни на наскоро наранения човек, който се опитва да се справи с физическите недъзи, че той или тя има възможност да напредне по-бързо в сравнение с онези от нас, които имат здрави тела и умове. Това познание трябва да се достигне чрез откри­ването на себе си. Историите на проблемите на моите пациенти ме убеждават, че усилието, необходимо за пре­възмогването на телесни пречки, наистина ускорява нап­редъка. Онези от нас, които обществото счита за не съвсем съвършени, страдат от различното отношение към тях и това прави бремето им още по-тежко. Прео­доляването на препятствията, свързани с физическите заболявания и болки, ни прави по-силни по отношение на изпитанията.
Нашите тела са важна част от проверката, която правим за себе си в живота. Свободата на избора, която имаме в тези тела, се обуславя много повече от физиоло­гичните елементи, отколкото от приблизително 100 000 гена, наследени от всяко човешко същество. С първия случай от тази глава искам да покажа защо душите пожелават определени тела, базирайки се до голяма степен на физически причини, без да навлизам в дълбоки психологически размисли. След този случай ще изслед­ваме други причини, поради които душите избират сво­ите тела.
Случай 26 беше висока, добре сложена жена, която обичаше да спортува, въпреки че през целия си живот беше страдала от често повтарящи се болки в краката. По време на предварителния си разговор с нея научих, че изпитвала тъпа болка в двата крака, някъде под сре­дата на бедрената кост. В продължение на години тя посещавала различни лекари, които не могли да открият никакво медицинско доказателство, че на краката й има нещо. Тя очевидно беше смазана и беше готова да опита каквото и да е, за да облекчи болката.
Когато чух заключението на лекарите, че нейното неразположение вероятно е на психосоматична основа, предположих, че произходът на болката на тази жена лежи някъде в минал живот. Преди да пристъпя към търсене на източника на нейния проблем реших да пре­веда пациентката си през два минали живота, за да установя мотивите й за избор на тяло. Когато я помолих да ми разкаже за живот, през който е била най-щастлива в човешко тяло, тя ми каза, че към 800 г. сл. Хр. е била в тялото на един викинг на име Лет. Тя сподели, че Лет бил "дете на природата" и плавал из Балтийско море по пътя за западните части на Русия.
Лет носел дълга мантия, подплатена с кожа, и меки, плътно прилепващи панталони от животинска кожа, ботуши, завързани с въже, и шлем. В ръцете си носел секира и сабя с широко острие, която въртял с лекота в битките. Пациентката ми беше заинтригувана от карти­ната, изникнала в ума й, и от възможността отново да се въплъти в този добре сложен войник с "мръсни кичури светлочервеникава коса, разпиляна по раменете му". Висок доста повече от шест фута, за времето си той би трябвало да изглежда като гигант, с огромна сила, ши­роки гърди и силни крайници. Много издържлив, Лет, заедно с други викинги, изминавал с кораба си дълги разстояния, плавайки по реки, и скитал из гъсти, девст­вени гори, плячкосвайки селищата по пътя си. Лет бил убит по време на един набег, докато ограбвали някакво село.
Случай 26
Д-р Н: Кое беше най-важното за теб от този живот като Лет Викинга, който току-що си припомни?
П: Да усетя това великолепно тяло и да изпитам чувството за сурова физическа сила. През всичките си съществувания на Земята никога повече не съм имала друго такова тяло. Бях безстрашна, защото тялото ми не реагираше на болка, дори когато беше ранено. Беше безупречно във всяко едно отношение. Никога не боледувах.
Д-р Н: Беше ли душата на Лет обезпокоявана поня­кога от нещо? Откриваш ли някаква емоционална чувствителност в този живот?
П: (избухва в смях) Шегуваш ли се? Аз живеех прос­то ден за ден. Интересувах се само от битки, грабе­жи, храна, пиене и секс. Всичките ми чувства бяха канализирани в преследване на физически удоволс­твия. Какво тяло!
Д-р Н: Добре, нека анализираме решението ти, предшестващо живота като Лет, да избереш това страхотно тяло. По времето, когато си направила своя избор в духовния свят, ти помоли ли за това тяло с добри генетични данни или твоят водач нап­рави избора вместо теб?
П: Съветниците не правят такива неща.
Д-р Н: Обясни ми тогава как стана така, че избра точно това тяло.
П: Исках един от най-добрите екземпляри по това време на Земята и Лет ми беше предложен като вариант.
Д-р Н: Имала си само една възможност за избор?
П: Не, можех да избирам измежду двама души, живеещи по това време.
Д-р Н: А какво щеше да стане, ако не беше харесала нито едно от телата, които са ти били предложени да заемеш през този отрязък от времето?
П: (замислено) Алтернативите за избор сякаш вина­ги подхождат на това, което искам да преживя в животите си.
Д-р Н: Имаш ли усещането, че съветниците знаят предварително кой е най-подходящият избор на тяло за теб или пък толкова много бързат, че насл­уки грабват някоя торба с тела за избор?
П: Тук нищо не се върши небрежно. Съветниците уреждат всичко.
Д-р Н: Чудя се дали съветниците не се объркват понякога. С всички тези новородени бебета не е ли възможно да прикрепят две души към едно бебе или да оставят бебето без душа за известно време?
П: (смеейки се) Ние не сме на монтажна линия. Казах ти, те знаят какво правят. Те не правят такива грешки.
Д-р Н: Вярвам ти. Сега, що се отнася до изборите ти, любопитно ми е дали две тела са били достатъч­ни за твоето проучване в мястото за избор на живот.
П: Ние не се нуждаем от много възможности за избор на живот, след като съветниците се съвещават относно нашите желания. Аз вече имах някаква представа за точната големина, форма и пол на тялото, което исках, още преди да бъда изправена пред двата си избора.
Д-р Н: Какво беше тялото, което отхвърли в полза на Лет?
П: (пауза) На един войник от Рим... също със силно тяло, каквото исках за този живот.
Д-р Н: Какво не ти хареса в това да станеш римски войник?
П: Не исках.... държавата да има контрол над мен. (Пациентката поклаща глава от ляво надясно.).,, прекалено ограничаващо...
Д-р Н: Доколкото си спомням, към девети век голя­ма част от Европа вече е паднала под властта на Свещената Римска империя на Шарлеман.
П: Това беше проблемът с войнишкия живот. Като викинг не отговарях пред никого. Бях свободна. Можех да обикалям с бандата си из пущинаците без какъвто и да е контрол от страна на управниците.
Д-р Н: Следователно свободата също е изиграла роля за твоя избор?
П: Абсолютно. Свободата на движението... яростта на битката... използването на силата ми и действи­ето без каквито и да е задръжки. Животът в морето и горите беше тежък и неизменен. Знаех също, че животът е жесток, но времето беше грубо. Не бях нито по-добра, нито по-лоша от другите.
Д-р Н: А какво ще кажеш за другите съображения, като индивидуалност, например?
П: Докато можех да давам пълен израз на физически­те си възможности, нищо друго не ме интересуваше.
Д-р Н: Имаше ли жена, деца?
П: (свива рамене) Твърде ограничаващо. Непрекъс­нато бях в движение. Имал съм много жени - някои по собствено желание, други не - и тази наслада се добавяше към проявяването на физическата ми си­ла. Не исках да бъда обвързан по какъвто и да е начин.
Д-р Н: Значи предпочете тялото на Лет само заради чисто физическото продължение на сексуалното чувство?
П: Да, исках да изпитам най-пълно всички телесни удоволствия, нищо повече.
Почувствах, че пациентката ми е готова вече да започне да работи върху настоящия си проблем. След като я прехвърлих от състояние на свръхсъзнание в състояние на подсъзнание, я помолих да се насочи нап­раво към живот, който може би е включвал болка в краката.
Почти веднага жената потъна в най-скорошния си минал живот и се превърна в шестгодишно момиче на име Ашли, което живееше в Нова Англия през 1871 г. Ашли пътувала в претъпкана карета, теглена от коне, когато внезапно отворила вратата и паднала под колата. Когато се ударила в калдаръмената улица, едно от теж­ките задни колела на каретата минало през краката й в областта над^ коленете, раздробявайки костите. Докато описваше падането, пациентката ми преживя отново острата болка в краката.
Въпреки усилията на местните лекари и продължи­телното носене на дървени шини, костите на краката на Ашли не зараснали правилно. Тя никога не успяла да се изправи и да проходи и нарушеното кръвообръщение довело до нови подувания на краката през остатъка от доста краткия й живот. Ашли умряла през 1912 г. след поредица от продуктивни години като писателка и възпитателка на бедни деца. Когато разказът за живота на Ашли свърши, аз върнах пациентката си обратно в духовния свят.
Д-р Н: В твоята история на избори на животи защо си чакала хиляда години, за да се превъплатиш от физически силен мъж в куца жена?
П: По време на животите между двете превъплащения аз, разбира се, развих по-добър усет за това коя съм. Избрах да бъда саката, за да постигна интелек­туална концентрация,
Д-р Н: И затова си избрала омаломощено тяло?
П: Да, виждаш ли, това, че не можеш да вървя, ме накара да чета и   да уча повече. Развих ума си... вслушвах се в ума си. Научих се да общувам свобод­но и да пиша добре, защото не се разсейвах. Непре­къснато бях на легло.
Д-р Н: Имаше ли някаква характерна черта на тво­ята душа, която беше особено ясно проявена у Ашли и Лет Викинга?
П: Тази част от мен, която пламенно жадува да намери израз, съществуваше и у двамата.
Д-р Н: Искам да стигнеш до момента, когато си в процеса на избор на живота на Ашли. Кажи ми как избра това силно повредено тяло.
П: Взех семейство в една добре уредена и заселена част от Америка. Исках място, където да има биб­лиотеки и за мен да се грижат любящи родители, за да мога да се отдам на учението. Непрекъснато пишех на различни нещастни хора и станах добър учител.
Д-р Н: Като Ашли какво правеше ти за тези любящи родители, които се грижеха за теб?
П: Нещата винаги са двупосочни - облагите и за­дълженията. Избрах това семейство, защото имаха нужда да изпитват силна любов към някого, който ще зависи изцяло от тях през целия им живот. Ние бяхме много сплотено семейство, защото те са се чувствали самотни преди моето раждане. Родила съм се късно и бях единственото им дете. Те искали дъщеря, която няма да се омъжи и няма да ги остави отново самотни.
Д-р Н: Значи е било размяна?
П: Определено.
Д-р Н: Нека тогава проследим това решение обрат­но до мястото за избор на живот, когато душата ти за пръв път е видяла живота на Ашли. Тогава видя ли подробности от злополуката с каретата?
П: Разбира се, но това не беше злополука - очакваше се да се случи.
Д-р Н: След като дойде на Земята, кой беше отговорен за падането? Твоята душа-разум или биоло­гическият ум на Ашли?
П: Ние работихме в хармония. Тя щеше да започне да си играе с дръжката на вратата на каретата и... аз извлякох полза от това...
Д-р Н: Кажи ми какво мина през ума на твоята душа в стаята за избор на живот, когато видя сцената с падането и нараняването на Ашли?
П: Помислих как може да бъде оползотворено това сакато тяло. Можех да избера някое друго наранено тяло, но предпочетох това, защото исках да не мога да се движа много.
Д-р Н: Искам да продължим да говорим за нещас­тния случай. Щеше ли Ашли пак да падне, ако има­ше друга душа, а не твоята?
П: (отбранително) Ние бяхме подходящи една за друга...
Д-р Н: Това не е отговор на въпроса ми.
П: (дълга пауза) Съществуват сили, които са'извън моите познания като дух. Когато видях Ашли за пръв път... имах възможност да я видя без мен... здрава... по-възрастна... с други житейски възмож­ности...
Д-р Н: Сега вече постигаме известен напредък. Каз­ваш, че ако Ашли беше започнала живота си с друго духовно същество, тя можеше изобщо да не падне?
П: Да... има такава вероятност... една от многото... освен това тя можеше да се нарани по-леко, така че да може да върви с патерици.
Д-р Н: Добре, ти видя ли една физически здрава Ашли, която живее щастливо без твоята душа?
П: Видях... една зряла жена... с нормални крака... нещастна заради един мъж... неудовлетвореност от това, че е хваната в капана на един живот без отплата... опечалени родители... но по-лек, (гласът става по-уверен) Не! Тази линия нямаше да бъде удачна за никоя от нас - аз бях най-добрата душа за нея.
Д-р Н: Ти ли беше главният инициатор за падането, след като си избрала да се превърнеш в душа на Ашли?
П: ... И двете... в този момент ние бяхме едно... Тя беше непослушна, въртеше се из каретата, играеше си с дръжката на вратата, когато майка й й каза да спре. След това... аз бях готова и тя беше готова...
Д-р Н: Доколко непроменима е била съдбата ти? След като си станала душа на Ашли, имаше ли някакъв начин, по който да се измъкнеш здрава от този инцидент в каретата?
П: (пауза) Мога да ти кажа, че точно преди да падна, имах някакъв проблясък. Можех да се отдръпна и да не падна. Един глас вътре в мен ми каза: "Това е шанс, не чакай повече, приеми падането, това е, което искаш - това е най-добрата линия на поведе­ние."
Д-р Н: Беше ли важен точно този момент?
П: Не исках Ашли да остарее твърде много.
Д-р Н: Но болката и страданието, през които е преминало това дете...?
П: Беше ужасно. Агонията на тези първи пет седми­ци беше невероятна. Аз почти умрях, но се поучих от това, че издържах всичко, и сега виждам, че спомените за способността на Лет да понася болка са ми помогнали.
Д-р Н: През онези мигове, когато болката е била най-жестока, изпитваше ли твоят вътрешен разум някакво съжаление?
П: Когато по време на най-страшните мъки изпадах в безсъзнание и след това идвах на себе си, разумът ми започна да набира сила. Пренебрегвайки увреде­ното си тяло, започнах по-добре да контролирам болката... лежейки в леглото... лекарите бяха безпо­мощни. Уменията да се справям с болката, които развих, бяха използвани по-късно, за да се концент­рирам върху моите уроци и моите съветниците ми помагаха също по недоловими начини.
Д-р Н: Значи си получила много от този живот поради обстоятелството, че не си можела да ходиш?
П: Да, станах слушател и мислител. Кореспондирах си с много хора и се научих да пиша с вдъхновение. Придобих умения да обучавам младите и се чувствах ръководена от някаква вътрешна сила.
Д-р Н: Твоят съветник беше ли горд от твоите постижения след завръщането ти в духовния свят?
П: Много, въпреки че ми казаха, че малко съм се разглезила (смее се), но това беше чудесна размяна.
Д-р Н: По какъв начин опитът ти от силното тяло на Лет и слабото тяло на Ашли ти помага днес или той остава без последствия?
П: Извличам полза от всеки ден като приемам не­обходимостта от съюз между разума и тялото, за да бъдат усвоени определени уроци.
Докато пациентката ми преживяваше наново улич­ната сцена с прегазването на краката й, аз взех мерки за притьпяване на чувствителността. При приключване на съвместния ни сеанс препрограмирах изцяло предавания от живот на живот спомен за болка в краката. По-късно тази жена ми съобщи, че повече не чувствала болка и редовно се наслаждавала на играта на тенис.
Двата минали живота, които представих в този случай, до голяма степен бяха посветени на изборите на физически облик с цел реализиране на душата в две напълно различни обстановки. Душите се стремят към себеизразяване като развиват различни страни от своя характер. Независимо от това какви физически или умствени инструменти са използвани при употребата на многото тела, законите на кармата винаги ще имат над­мощие. Ако душата избере една крайност, някъде надолу по линията тя ще бъде уравновесена от противополож­ния избор на гладкото развитие. Физическите животи на Лет и Ашли са пример за кармична компенсация. Индусите вярвали, че богатият рано или късно ще стане просяк, за да може душата му да се развива правилно.
Оцелявайки след различни предизвикателства, наша­та духовна самоличност придобива по-голяма сила. Дума­та "сила" не бива да се разбира погрешно. Пациентите ми казват, че истинските уроци на живота се усвояват чрез признаването и примиряването с факта, че сме човешки същества. Дори като жертви, ние сме облагодетелствани, защото това как издържаме на неуспех и лишаване от свобода в действителност определя нашия прогрес в жи­вота. Понякога един от най-важните уроци е да се научим просто да позволим на миналото да си отиде.
Докато душите внимателно разглеждат физически­те качества на някое земно тяло в различни културни среди, те отделят много голямо внимание на физиологическите аспекти на човешкия живот. За душата това решение е най-важната част от целия процес на избор. Преди да влязат в мястото за избор на живот, душите имат преимуществото да премислят факторите наслед­ственост и околна среда, които се отразяват върху начи­на, по който ще функционира биологическата форма на живот. Чувал съм, че духовната енергия на душата оказ­ва променливо влияние върху това дали човешкият гостоприемник ще има екстравертен или интровертен ха­рактер, дали ще бъде рационалист или идеалист, дали у него ще доминира емоционалното или аналитичното. Поради тези променливи влияния душите трябва пред­варителна да помислят за типа тела, които ще им служат най-добре в бъдещия живот.
Доколкото мога да преценя, водачите и експертите, които са натоварени с управлението на станциите за избор на живот, са запознати с мислите и предпочита­нията на душата относно човешкото поведение в след­ващия живот. Струва ми се, че някои души приемат тази отговорност по-насериозно, отколкото други. И въпреки това във фазата преди избора на живот душата може най-много да мисли за това как ще пасне към определено тяло. Когато душите бъдат повикани в мястото за избор, на предположенията се слага край. Сега те трябва да противопоставят своята духовна самоличност на тлен­ното съществуване. Причината, поради която една душа се присъединява по психологически причини към две човешки същества в продължение на хиляди години, е в основата на следващия ми случай.
Случай 27 е тексаски бизнесмен, собственик на го­ляма, преуспяваща фирма за дрехи. По време на почив­ката си в Калифорния Стийв дойде при мен да поиска съвет за свой приятел. Докато слушах историята му, забелязах, че е напрегнат и стои нащрек. Пръстите на Стийв си играеха с един ключодържател, а погледът му пробягваше с любопитство из кабинета ми. Попитах го дали е нервен, или се страхува от хипнозата като про­цедура и той отговори: "Не, повече ме е страх от онова, което ще откриете."
Този пациент ми каза, че служителите му имали големи претенции и били нелоялни и че повечето от оплакванията на персонала били станали нетърпими. Той решил да затегне дисциплината и да уволни някои хора. Научих, че е имал два неуспешни брака и че е гуляйджия и алкохолик. Каза, че наскоро е опитал някак­ва възстановителна програма, но се махнал, защото "станаха прекалено критични към мен".
Като продължихме да говорим, Стийв обясни, че майка му го изоставила една седмица след раждането на стъпалата на една църква в Тексас и изчезнала. След няколко самотни и тъжни години в приют една възрас­тна двойка го осиновила. Той добави, че тези хора били ужасно строги и сякаш през цялото време го осъждали. Напускайки дома си още съвсем млад, Стийв имал мно­го неприятности със закона и веднъж направил опит за самоубийство.
Открих, че този пациент има доста агресивен харак­тер и че не се доверява на властите. Неговият гняв се коренеше в неговото чувство за изолираност и изоставеност. Стийв каза, че имал чувството, не губи контрол над живота си и искаше да опита каквото и да е, "за да намеря истинското си Аз". Съгласих се да изследваме набързо подсъзнанието му, ако приеме по-нататък да се срещне с някой терапевт в своя град за продължителни консул­тации.
С напредването на този случай ще видим как душата на Стийв поддържа своята самоличност, докато реагира на физическия живот в човешко тяло. Интензивността на тази връзка се увеличава при хипноза, по време на която пациентите ми обсъждат своите мотиви за избор на тяло. Една от причините, поради които съм използвал този случай, е да представя една трудна бариера пред откри­ването на нашата самоличност - тази на травмата, пол­учена в детството. Души, които се свързват с хора, получили рано личностни смущения, съзнателно се на­сочват към труден живот. Преди да въведа пациента си в духовния свят, за да научим защо душата му е избрала този живот, трябваше да възстановя спомените му от ранното детство. В краткия откъс, с който започва този случай, пациентът ще види отново истинската си майка. Това е една от най-мъчителните сцени, за чието появя­ване някога съм съдействал.
Случай 27
Д-р Н: Сега си бебе през първата седмица от своя живот и майка ти те вижда за последен път. Няма значение, че си бебе, тъй като твоят вътрешен зрял разум знае всичко, което се случва. Опиши ми точно какво става.
П: (Пациентът започва да трепери.) Аз... аз съм в едно кошче... загърнат съм в избеляло синьо одеа­ло... оставят ме на някакви стъпала... студено е...
Д-р Н: Къде са тези стъпала?
П: ...Пред една църква... в Тексас.
Д-р Н: Кой те оставя на стъпалата на църквата?
П: (треперенето се засилва) Майка ми... навежда се над мен... казва ми довиждане... (започва да плаче)
Д-р Н: Какво можеш да ми кажеш за причината, поради която майка ти те оставя?
П: Тя... е млада... не е омъжена за баща ми..,той вече е женен. Тя... плаче... чувствам сълзите й, които падат върху лицето ми.
Д-р Н: Погледни към нея. Какво друго виждаш?
П: (задушава се) Развята черна коса... красива... протягам се и докосвам устата й... тя ме целува... леко, нежно... ужасно тежко й е да ме остави тук.
Д-р Н: Казва ли ти нещо преди да си тръгне?
П: (Сега пациентът едвам говори.) "Трябва да те оставя за твое добро. Нямам пари, за да се грижа за теб. Родителите ми няма да ни помогнат. Обичам те. Винаги ще те обичам и ще останеш завинаги в сърцето ми."
Д-р Н: Какво става след това?
П: Тя... хваща чукалото на някаква тежка врата... то е под формата на някакво животно... и удря силно по вратата... чуваме приближаващи се стъпки... оти­де си.
Д-р Н: Какво ти казват вътрешните ти мисли за всичко, което видя?
П: (почти измъчен от силните чувства) О... въпреки всичко тя ме е искала... не е искала да ме изоставя... обичала ме е!
Д-р Н: (Поставям ръка върху челото на пациента и започвам да правя поредица от следхипнотични внушения, завършващи със следните инструкции.) Стийв, сега ще си в състояние да върнеш този подсъзнателен спомен в своя съзнателен ум. Ще запазиш в себе си образа на твоята майка за остатъ­ка от живота си. Сега знаеш какво наистина е изпит­вала към теб и че нейната енергия е все още с теб. Ясно ли е?
П: Да... ясно е.
Д-р Н: Сега, придвижи се напред във времето и ми кажи какво чувстваш към своите осиновители?
П: Никога не са доволни от мен... карат ме да се чувствам виновен за всичко... контролират ме и ме съдят... (Лицето на пациента се облива в сълзи и пот.) не знам кой се очаква да бъда... аз не съм истински...
Д-р Н: (повишавам глас) Кажи ми какво неистинско има в теб.
П: Преструвам се... (спира)
Д-р Н: Не спирай!
П: Не мога да се владея... постоянен гняв... отнасям се зле с хората, но... става още по-... безнадеждно...
Забележка: След допълнително привикване започ­вам да прехвърлям пациента ту в състояние на подсъз­нание, те в състояние на свръхсъзнание.
Д-р Н: Добре, Стийв, нека сега се върнем към вре­мето преди твоето раждане в този живот. Кажи ми, живял ли си някога друг живот заедно с душата на родната ти майка?
П: (дълга пауза) Да... живял съм.
Д-р Н: Има ли някакъв определен живот, който си живял с тази душа на Земята и който е включвал някаква физическа или емоционална болка между вас двамата?
П: (След миг пациентът стисва с ръце облегалките на стола.) О, по дяволите - това е - разбира се - това е тя!
Д-р Н: Опитай се да се отпуснеш и да не избързваш толкова много. Искам, когато отброя до три, да влезеш в живота, който виждаш в ума си, в най-кри­тичния момент от взаимоотношенията ти с тази душал Едно, две, три!
П: (дълбока въздишка) О, Господи... това е същият човек... различно тяло... но и тогава тя е била моя майка...
Д-р Н: Остани съсредоточен върху сцената от Земя­та. Ден ли е, или нощ?
П: (пауза) Ярка дневна светлина. Горещо слънце на пясъка...
Д-р Н: Опиши какво става под горещото слънце и пясък.
П: (неуверено) Стоя пред моя храм„.пред голяма тълпа от хора... пазачите ми са зад мен.
Д-р Н: Как се казваш?
П: Харум.
Д-р Н: С какво си облечен, Харум?
П: Дълга, бяла роба и сандали. В ръката си държа жезъл, върху който са изобразени златни змии като символ на моята власт.
Д-р Н: Каква власт имаш, Харум?
П: (гордо) Аз съм върховният жрец.
Забележка: По-нататъшните сведения разкриха, че този мъж е бил вожд на племе, обитаващо Арабския полуостров близо до Червено море към 2000 г. пр. Хр. В древни времена тази област била известна като Кралс­твото на Шеба (или Саба). Научих също, че храмът бил голям, с овална форма, от кирпич и камък и бил посветен на бога на луната.
Д-р Н: Какво правиш пред твоя храм?
П: Застанал съм на стъпалата и съдя една жена. Тя е моята майка. Тя е коленичила пред мен. Когато поглежда към мен, в очите й се чете състрадание и страх.
Д-р Н: Как може погледът и да изразява едновре­менно състрадание и страх?
П: В погледа й има състрадание заради многото сили, които съм пропилял... за да управлявам ежед­невието на моя народ. Има също и страх заради това, което се каня да направя. Това ме смущава, но аз не трябва да показвам чувствата си.
Д-р Н: Защо майка ти е коленичила пред теб на стъпалата на храма?
П: Влязла е в склада и е откраднала храна, която раздала на хората. По това време на годината има много гладни, но само аз имам право да наредя да се раздаде храна. Храната трябва да се отмерва внимателно.
Д-р Н: Тя нарушила ли е някое от правилата за разпределянето на хранителните дажби? Това въп­рос на оцеляване ли е било?
П: (рязко) Не е само това - с неподчинението си към мен тя подкопава авторитета ми. Аз използвам разп­ределението на храната като средство за... контрол на моя народ. Искам всички те да бъдат лоялни към мен.
Д-р Н: Какво ще направиш на майка си?
П: (убедено) Майка ми е престъпила закона. Мога да я спася, но тя трябва да бъде наказана за поука на другите. Решавам да умре.
Д-р Н: Как се чувстваш, обричайки собствената си майка на смърт, Харум?
П: Това трябва да бъде направено. Тя е постоянен трън в очите ми - причинявайки вълнения сред народа заради положението му. Не мога повече да управлявам свободно, ако тя е край мен. Дори сега тя се държи дръзко. Заповядвам да бъде убита като удрям силно с жезъла си в каменните стъпала.
Д-р Н: По-късно съжаляваш ли, че си наредил ек­зекуцията на майка си?
П: (гласът му става напрегнат) Аз... не трябва да мисля за такива неща, ако ще упражнявам властта си и занапред.
На този етап умът на Стийв беше възкресил две болезнени събития, включващи умишлена раздяла на май­ка и син. Въпреки че той беше създал кармичната връзка, беше важно изоставянето му като бебе да не остане изоли­рано като чисто историческо възмездие. За да започне лечението, трябваше да продължим по-нататък.
През следващия етап от нашия съвместен сеанс беше планирано да открием духовната самоличност на Стийв. За да направим това, аз го въведох в духовния свят. При всеки един от моите случаи аз се опитвам да върна пациента в най-подходящата духовна област, за да получим най-добри резултати. При Случай 13 изпол­звах мястото за ориентиране. Със Случай 27 ще се вър­нем назад, за да възкресим духовното време точно след завръщането му от мястото за избор на живот. Искам в тази среда Стийв да открие причините за избор на нас­тоящето си тяло и ролята на други души, участващи в този живот.
Д-р Н: Под какво име си познат в духовния свят?
П: Сумус.
Д-р Н: Добре, Сумус, след като сега отново сме в духовния свят, искам да се доближим до периода, който следва непосредствено след като си видял за пръв път мъжа Стийв. За какво мислиш?
П: Такъв сърдит мъж... той е толкова сърдит на майка си, изоставила го на някакъв праг... и тези упорити родители, които ще поемат контрола като негови родители... не знам дали изобщо искам да взема това тяло!
Д-р Н: Разбирам, но защо не оставим настрана това решение за малко, докато не си обясним някои други неща. Кажи ми какво всъщност правиш, след като напуснеш мястото за избор на живот.
П: Понякога искам да остана за малко насаме със себе си. Обикновено нямам търпение да видя какво е мнението на приятелите ми за животите, които съм прегледал, особено за такъв труден живот.
Д-р Н: Сигурно си имал възможност да избираш измежду повече от едно тела?
П: (поклаща глава отрицателно) Това е тялото, ко­ето трябваше да взема... това е трудно решение.
Д-р Н: Кажи ми, Сумус, когато си отново при твоята група от приятели, обсъждаш ли вероятността да имаш връзка с някой от тях в следващия живот?
П: Да, в повечето случаи тези близки приятели ще бъдат в бъдещия ми живот, точно както и аз ще бъда в техния. Някои от моята тайфа няма да бъдат в дадени животи. Това няма значение. Всички ние об­съждаме помежду си следващите си прераждания. Искам да добия пълна представа за това какво мис­лят. Виждаш ли, всички ние се познаваме толкова добре един друг - нашите силни и слаби страни -минали успехи и провали - за какво да си отваряме очите... такива неща.
Д-р Н: Обсъждаш ли с тях всеки детайл, засягащ човека, който трябва да бъдеш в следващия си жи­вот, преди на практика да отидеш в мястото за избор на живот?
П: О, да, със заобикалки. Нищо конкретно. Сега, след като съм видял Стийв и кои други може би ще имат връзка с него в този живот, имам някои възра­жения. Затова разговарям с Джор.
Д-р Н: Джор твоят водач ли е?
П: Да, преди да бъда изпратен в мястото, където преглеждаме различни животи, той изслуша внима­телно онова, което имам да му кажа за това кой мисля, че трябва да бъда.
Д-р Н: Окей, Сумус, ти току-що си се завърнал при своята основна група-грозд от мястото за избор на живот. Какво правиш най-напред?
П: Говоря за това момче Стийв, което е толкова нещас­тно... без истинска майка... и други подобни неща... какви хора ще има около него... за техните планове също... всичко трябва да пасва на всеки един от нас.
Д-р Н: Имаш предвид онези души, които ще заемат определени тела?
П: Точно така, ние трябва да затвърдим това.
Д-р Н: Подлежат ли на този етап предопределени­ята на душите на обсъждане или след напускане на мястото за избор на живот на всеки му е казано в какво тяло ще бъде?
П: Никой не е принуден насила да върши каквото и да е. Ние знаем какво трябва да бъде направено. Джор... и другите ни помагат да се приспособим... те са изпратени, за да допълнят картината... (Лицето на пациента се помрачава.)
Д-р Н: Тревожи ли те нещо в този момент, Сумус?
П: (мрачно) Ъъ... приятелите ми се отдалечават... идват други... о-о...
Д-р Н: Предполагам, че с другите души ще има някакви дебати. Опитай се да се отпуснеш доколко­то можеш. При моята команда ясно ще ми обясниш всичко, което става. Разбираш ли?
П: (нервно) Да.
Д-р Н: Започни! Колко същества виждаш?
П: Четири... приближават се към мен... Джор е един от тях.
Д-р Н: Кой е начело?
П: (Пациентът сграбчва ръката ми.) Това е... Еон... тя иска... отново да бъде моя майка.
Д-р Н: Това душата на жената, която е майка на Харум и Стийв, ли е?
П: Да, тя е ...о-о... не искам да...
Д-р Н: Какво става?
П: Еон ми казва, че е време да... уредим нещата... отново да бъдем в един объркан живот като майка и син.
Д-р Н: Но, Сумус, ти не разбра ли това в мястото за избор на живот, когато гледаше как майката на Стийв оставя бебето си пред църквата?
П: Видях хората... възможностите... това все още беше само... абстрактно обсъждане... това всъщност все още не бях аз. Предполагам, че имам нужда от повече убеждаване, защото Еон е тук по някаква причина.
Д-р Н: Доколкото разбирам, нито едно от тези новопристигнали същества не е от собственото гнездо?
П: (въздъхва) Не, не са.
Д-р Н: Защо ти и Еон сте чакали 4000 земни години преди да обсъдите възможността да балансирате твоето отношение към нея в Арабия?
П: Земните години не означават нищо; можеше да се е случило и вчера. Просто не бях готов да ком­пенсирам вредата, която й причиних като Харум. Тя казва, че сега обстоятелствата са подходящи за това.
Д-р Н: Ако твоята душа се присъедини към тялото на Стийв от Тексас, ще приеме ли Еон това като кармично изплащане на твоя дълг към нея?
П: (пауза) Животът ми като Стийв не се възприема като наказание.
Д-р Н: Радвам се, че разбираш това. Какъв е тогава урокът, който трябва да научиш?
П: Да... почувствам какво е изоставяне във семейни­те взаимоотношения... умишлено, сурово...
Д-р Н: Суровостта на майката и сина, обвързани от съзнателно действие?
П: Да... да оценя какво е да бъдеш захвърлен.
Д-р Н: Сумус, позволи на Еон да се отдалечи и другите същества да се присъединят към нас.
П: (отчаян) Еон се понася назад към... Джор... приб­лижават се... О, по дяволите - това са Талу и Калиш. (Пациентът се свива в стола си и се опитва да отблъсне двата духа от уми си, сякаш избутва нещо с дланите си навън.)
Д-р Н: Кои са те?
П: (забързано) Талу и Калиш доброволно пожелаха да станат... на Стийв - мои родители-осиновители. Те отдавна работят съвместно.
Д-р Н: Какъв е проблемът тогава?
П: Просто не искам да ги виждам отново толкова скоро!
Д-р Н: Сумус, намали малко темпото, ако обичаш. Ти работил ли си с тези души и преди?
П: (все още мърмори на себе си) Да, да - но ми беше толкова трудно с тях - особено с Калиш. Прекалено рано е. По време на живота ми в Германия те бяха мои сватове.
Забележка: Отклоняваме се за няколко минути, през които Сумус накратко разяснява един предишен живот в Европа като военен с висок чин, който пренеб­регнал семейството си и станал обект на презрение от страна на влиятелните родители на своята съпруга.
Д-р Н: Казваш, че на Талу и Калиш са им липсвали нужните способности за предопределението им да бъдат твои родител и-осиновител и в Тексас?
П: (клати глава примирено) Не, те знаят какво вър­шат. Просто с Калиш винаги е трудно и подтиска­що. Тя избира да бъде хора, които са критични, с големи изисквания, студени...
Д-р Н: Тя винаги ли демонстрира такова поведение в човешките тела?
П: Ами, това е нейният подход към мен. Калиш не е душа, която се сработва лесно с другите. Тя е независима и много решителна.
Д-р Н: А какво ще кажеш за Талу като твой приемен баща?
П: Строг... позволява на Калиш да ръководи... може да бъде безпристрастен... да прикрива чувствата си... Този път наистина ще им се противопоставя.
Д-р Н: Добре, но те ще те научат ли на нещо?
П: Да, знам, че ще го направят, но все още съм против. Джор и Еон идват.
Д-р Н: Какво е следващото ти изказване на това съвещание?
П: Искам Еон да бъде моя приемна майка. Те всички ми се смеят. Джор няма да приема моите обяснения. Той знае, че съм близък с Еон.
Д-р Н: Присмиват ли ти се, Сумус?
П: О, не, нещата изобщо не стоят така. Талу и Калиш оспорват нежеланието ми да поправя грешките си заедно с тях.
Д-р Н: Оставам с впечатлението, че си мислел, че тези души ще се съюзят, за да те принудят да решиш да се слееш с тексаското бебе.
П: Тук не става така. Ние обсъждаме моите опасе­ния за самия живот.
Д-р Н: Но аз помислих, че не харесваш Талу и Калиш?
П: Те знаят за мен... имам нужда от стриктни хора, в противен случай ще им се кача на главата. Всеки тук вижда, че съм склонен към разглезване. Те ме убеждават, че един лесен живот без тях ще ме накара да гледам леко на нещата. И двамата са много дисциплинирани.
Д-р Н: Звучиш така, като че ли си готов да отидеш с тях в живота в Тексас.
П: (замислено) Да... те ще изискват много от мен като дете... Калиш е саркастична... Талу е перфекци-онист... да загубя Еон... ще бъде сурово изпитание.
Д-р Н: Каква ще е ползата за Талу и Калиш от това, че играят ролята на твои родители?
П: Калищ и Талу са в различни... конфигурации от моята. Аз не би трябвало да се заплитам в техните истории. Има нещо общо с това, че са безкомпро­мисни и че трябва да преодолеят гордостта си.
Д-р Н: Когато си на Земята, твоята душа-разум винаги ли знае защо определени хора, които влияят върху теб положително или отрицателно, играят важна роля в живота ти?
П: Да, но това не означава, че човекът, който съм в този живот, разбира онова, което знае моят дух. (усмихва се) Това е, което трябва да разберем ние, които сме на Земята.
Д-р Н: Което е това, което правим ние сега?
П: Аха... и аз се възползвах малко нечестно от помощта ти, но всичко е наред, аз мога да я използвам.
Озадачаващо е защо за мнозина от нас е толкова трудно съзнателно да достигнат до познанието за това кои всъщност сме ние като души. Сигурен съм, че чита­телят вече е забелязал, че в състояние на свръхсъзнание ние придобиваме способността да се наблюдаваме с една част от критичния център на нашия съзнателен ум. Да помогна на пациентите да достигнат своето вътреш­но Аз чрез свързване на всички страни на разума пред­ставлява най-важната част от моята работа в областта на терапията чрез хипноза.
Искам Стийв да проникне в мотивите за своето поведение като разбере своята душа. Диалогът, който следва, ще ни разкрие нови подробности за това защо Сумус се е интегрирал в тялото на Стийв. Духовното съвещание с Джор, Еон, Талу и Калиш е приключило и аз съм отвел Сумус в една спокойна обстановка в духов­ния свят, за да проведем тази дискусия.
Д-р Н: Кажи ми, Сумус, каква част от теб като духовна самоличност намира отражение в човешко­то същество, което си заел?
П: Доста - но две еднакви тела не съществуват. (смее се) Както знаеш, между тялото и душата не винаги се получава пълно сливане. Спомням си, че за някои мои бивши тела съм се заблуждавал повече, отколкото за други.
Д-р Н: Би ли казал, че душата ти доминира или е подчинена на човешкия мозък?
П: Трудно ми е да отговоря, защото във връзка с мозъка на всяко тяло съществува едва доловима разлика, която се отразява върху това как... се пред­ставяме чрез това тяло. Без нас човекът би бил доста тъпичък... ние обаче се отнасяме с уважение към земните тела.
Д-р Н: Как мислиш, какви биха били хората, ако нямаха душа?
П: О, сетивата и емоциите щяха да доминират...
Д-р Н: И вярваш, че всеки човешки мозък те кара да реагираш по различен начин?
П: Ами, това, което съм аз,... може да използва някои тела по-пълноценно от други. Не винаги се чувствам напълно привързан към дадено човешко същество. Някои физически емоции взимат превес и тогава... не съм особено ефективен.
Д-р Н: Като високата степен на ярост, проявявана от темперамента на Стийв и предизвикана от цент­ралната нервна система на това тяло, ли?
П: Да, ние унаследяваме такива неща...
Д-р Н: Но ти си знаел какъв ще бъде Стийв още преди да избереш тялото му, нали?
П: (с възмущение) Така е и това е типичен пример как мога да направя една неприятна ситуация още по-лоша. Аз съм в състояние да тълкувам, само когато човешкият ум е в покой, и въпреки това предпочитам да се въплъщавам в избухливи хора.
Д-р Н: Какво имаш предвид под тълкувам?
П: Да тълкувам идеи... да разбирам реакциите на Стийв по отношение на вълненията.
Д-р Н: Честно казано, Сумус, звучиш така, като че ли си някой напълно непознат, влязъл в тялото на Стийв.
П: Съжалявам, че оставаш с такова впечатление. Ние не контролираме човешкия ум... ние се опитва­ме чрез нашето присъствие да... го възбудим, за да открие... смисъл в света и да стане възприемчив към нравствените норми... да породим разбиране.
Д-р Н: Всичко това е много хубаво, но вие използвате човешките тела и за целите на своето развитие, нали?
П: Разбира се, нещата... се преливат... ние даваме и получаваме чрез нашата енергия.
Д-р Н: О, значи ти приспособяваш своята енергия, така че да приляга на тялото-гостоприемник?
П: Аз по-скоро бих казал, че използвам различни начини на изразяване в зависимост от емоционалните импулси на всяко тяло.
Д-р Н: Нека разгледаме нещата по-детайлно, Сумус. Какво става между теб и мозъка на Стийв в този момент на Земята?
П: Понякога... чувствам, че... потъвам... понякога енергията ми се изморява и престава да реагира на целия този негативизъм.
Д-р Н: Ако погледнеш назад към предишните си избори на Харум, Стийв и всички други човешки тела между тях, притежават ли всички те някаква обща характерна черта, която те е привличала?
П: (дълга пауза) Аз съм контактно същество. Търся човешки същества, които имат... агресивно отноше­ние към другите.
Д-р Н: Думата агресия поражда у мен асоциация с враждебност, за разлика от нападателен. Това ли искаше да кажеш?
П: (пауза) Ами, аз съм привличан от такива, които влияят върху други хора... а-а, непреодолимо - с всички сили.
Д-р Н: Да не би да си душа, която изпитва удовол­ствие от това да контролира други хора?
П: Не бих казал, че точната дума е контрол. Избяг­вам да ставам хора, които не са активно ангажирани в работите на другите около тях.
Д-р Н: Сумус, когато се опитваш да направляваш другите души в техния живот, това не е ли контрол? П: (няма отговор)
Д-р Н: Какво би казал Джор за твоите човешки взаимоотношения?
П: Хммм... че обичам властта като средство за влияние върху постъпките на хора, които взимат решения. Че жадувам за социални и политически групи, в които да стоя начело.
Д-р Н: Значи няма да ти е приятно да си в тяло на човек, който е тих и непретенциозен.
П: Определено, не.
Д-р Н: (притискам го по-силно) Сумус, не е ли истина, че си изпитвал удоволствие от това, че за­едно с Харум в Арабия си участвал в злоупотреба с властта и че си получил удовлетворение като Стийв от лошото отношение към твоите служители в Тексас?
П: (високо) Не, това не е истина! Когато се опитваш да направляваш хората, нещата лесно се изплъзват от контрол. Условията на Земята объркват всичко. Вината изобщо не е моя.
Д-р Н: Възможно ли е Харум и Стийв да са станали по-крайни в своето поведение, защото твоята душа е с тях?
П: (с усилие) Не направих добре, знам това...
Д-р Н: Виж, Сумус, надявам се, знаеш, че не смятам, че си лоша душа. Но може би лесно се увличаш по външния блясък на човешката власт и сега си се пре­върнал в някой, който смята, че е в конфликт с общес­твото.
П: (обезпокоен) Започваш да звучиш като Джор!
Д-р Н: Не бих си позволил подобно нещо, Сумус. Може би Джор ни помага и на двамата да разберем какво става вътре в теб.
П: Вероятно.
Стийв и аз постигнахме един ползотворен контакт с неговата душа. Обръщам се към този пациент, все едно, че е двама души, като затягам примката между неговото съзнателно и подсъзнателно Аз. След като прилагам допълнителни техники за приспособяване, за да доближа тези две сили по-близо една до друга, аз приключвам нашия сеанс с последна поредица от въп­роси. Важно е да не се позволи на ума му да се отвлече, тъй като в противен случай спомените му ще станат несвързани. За да накарам пациента си да откликва по-активно, аз му задавам бързи конфронтиращи въпро­си, за да увелича темпото на отговорите.
Д-р Н: Сумус, обясни ми защо първоначално си приел тялото на Стийв.
П: За да... се издигна над влечението си да ръководя другите... над желанието си винаги да съм отговорен за нещо...
Д-р Н: Твоята духовна самоличност в конфликт ли е с насоката, която е взел животът на Стийв?
П: Не харесвам онази част от него, която се бори да бъде на върха и в същото време си мисли за бягство, като се самоунищожава.
Д-р Н: Ако за теб това е противоречие, защо то изобщо съществува?
П:... Детството... тъгата... (спира)
Д-р Н: Кого слушам сега? Сумус, защо не помагаш по-активно на себе си като Стийв да превъзмогнеш срама от това, че си бил изоставен от Еон и гнева си от детство без любов с Талу и Калиш?
П: ... Вече съм възрастен... и управлявам другите... няма да позволя на хората да ме наранят отново.
Д-р Н: Сумус, ако ти и Стийв сега ми говорите като един разум, искам да знам защо начинът ти на живот е толкова саморазрушителен.
П: (дълга пауза) Защото моята слабост е... използ­ването на властта за моето собственото опазване на Земята.
Д-р Н: Имаш ли усещането, че ако като възрастен не контролираше дотолкова хората, животът щеше да повтори начина, по който си бил третиран като дете?
П: (гневно) Да!
Д-р Н: А когато не получаваш удовлетворение от тялото, което си избрал, какво правиш като душа?
П: Аз... изключвам...
Д-р Н: Разбирам, и как постигаш това, Сумус?
П: Като спирам... да съм толкова активен.
Д-р Н: Защото си заплашен от тяло, изпаднало в емоционална паника?
П: Ами... затварям се в черупка. Д-р Н: Значи избягваш да се занимаваш активно с основния урок, който си дошъл да научиш на Земя­та?
П: Аха.
Д-р Н: Стийв, твоите приемни родители бяха строги с теб, нали?
П: Да.
Д-р Н: Сега разбираш ли защо?
П: (пауза) За да науча какво е постоянно да бъдеш съден.
Д-р Н: Друго?
П: За да... преодолея... и да стана едно цяло. (с горчивина) Не знам...
Д-р Н: Мисля, че знаеш, Стийв. Разкажи ми за повре­деното Аз, което разкриваш пред хората около теб.
П: (след известно забавяне) Преструвам се на щас­тлив - прикривам чувствата си като пия и се отна­сям зле с хората.
Д-р Н: Искаш ли да сложиш край на това прикри­ване и да започнеш работа?
П: Да, искам.
Д-р Н: Определи кой наистина искаш да бъдеш.
П: (разплакан) Аз... ние не искаме да бъдем враж­дебни към хората... но не искаме да рискуваме да станем... никой... някой, който не е нито уважаван, нито признат.
Д-р Н: Значи не искаш да поемеш отговорност?
П: (тихо) Да, животът е толкова мъчителен.
Д-р Н: Мислиш ли, че това е случайно?
П: Не, виждам, че не е.
Д-р Н: Стийв и Сумус, повтаряйте след мен: "Ще върна болката на Еон, Талу и Калиш, която те са ми дали за мое собствено добро, и ще продължа с живота си като придобия самоличността, която на­истина искам да имам." (Пациентът повтаря тези думи три пъти.)
П: (след няколко неуспешни опита) Ще се науча да бъда по-искрен.
Д-р Н: И да повярваш, че не си жертва на общест­вото?
П: Да.
Приключих този случай -като засилих разбирането на Стийв за това кой е той4в действителност и каква е неговата мисия в живота. Исках да му помогна да осво­боди разбирането за себе си като за личност, която има своята ценност и своя принос за обществото. Разгова­ряхме за избора му на любов и страх, а също и за необходимостта често да общува със себе си. Почувст­вах, че сме положили началото на неговото справяне с негодуванието и липсата на близост. Напомних на Стийв, че трябва да продължи с консултациите. Около година по-късно той ми писа, за да ми каже, че възста­новяването му върви добре и че е намерил в себе си изгубеното дете. Стийв осъзна, че неговите минали грешки не са провали, а просто средства за усъвършен­стване.
Случай 27 демонстрира как тежките задачи, които поставяме пред себе си, често започват още в детството. Именно затова душата отдава голямо значение на избо­ра на семейство. Някои хора трудно възприемат идеята, че преди да дойдем в този живот всеки от нас добровол­но се съгласява да стане дете на дадена двойка родители. Въпреки че обикновеният човек е получавал любов от своите родители, много от нас имат болезнени спомени за близки, които е трябвало да ни предложат закрила, а не са го направили. Ние израстваме, възприемайки се като жертви на биологическите родители и членове на семейството, които сме наследили без никакво право на избор. Такъв възглед е погрешен.
Когато пациентите ми казват колко много са стра­дали от постъпките на членове на семейството си, пър­вият ми въпрос към техния съзнателен ум е: "Ако като дете не сте били подложени на въздействието на този човек, какво щеше да липсва сега на вашите разбира­ния?" Може да отнеме известно време, но отговорът е в нашите умове. Има духовни причини, поради които ние сме отглеждани сред определен тип хора, както и друг тип хора, определени да бъдат близо до нас като възрастни.
Да опознаем себе си духовно означава да разберем защо в живота сме заедно с душите на родители, братя и сестри, съпруги и съпрузи и близки приятели. Обикновено има някаква кармична причина, поради която получаваме болка или радост от някой наш близък. Запомнете, освен заради усвояването на нашите уроци, ние идваме на Земята и за да участваме в драмата на чуждите уроци.
Има хора, които се съмняват, че духовният свят е център на божественото състрадание, тъй като самите те живеят в ужасна среда. Най-голямото състрадание е, когато същества, духовно свързани едно с друго, пред­варително се споразумяват и идват в човешки животи, включващи взаимоотношения на любов и омраза. Пре­одоляването на нещастия в тези взаимоотношения може да означава, че в бъдещи животи ние няма да повторим определени изтощаващи връзки. Оцеляването след по­добни изпитания на Земята засилва възприемчивостта ни за всеки следващ живот и подчертава нашата само­личност като души.
Хората в състояние на транс могат да срещнат трудности при ясното разграничаване между самолич­ността на тяхната душа и човешкото его. Ако без душата структурата на човешката личност почти не надхвърля петте сетива и основните инстинкти за оцеляване, то тогава душата е нашата пълна самоличност. Това озна­чава например, че човек не може да притежава човешко его, което е ревниво, и в същото време да притежава душа, която не е ревнива.
И все пак моите случаи свидетелстват, че са въз­можни едва доловими различия между тяхната духовна самоличност и всичко останало, което намира израз в човешката индивидуалност на множеството тела-гостоприемници. Случай 27 показа прилики и разлики между характерите на Харум и Стийв. Нашето постоян­но духовно Аз изглежда е ръководещият фактор за чо­вешкия темперамент, но ние можем да изразяваме себе си по различен начин във всяко тяло.
Душите на моите пациенти очевидно избират тела, които се опитват да съчетаят недостатъците на своя характер с човешкия темперамент за определена схема на растеж. В един живот някоя свръхпредпазлива, слабо енергична душа може да бъде предразположена към сливане с тих, доста потиснат човешки гостоприемник. Същата тази душа, окуражена да предприеме по-големи рискове в друг живот, може да избере да работи повече в насока, противоположна на естествените влечения на нейния характер, като се слее с темпераментен, лесно възбудим, агресивен тип тяло на Земята.
В живота душите дават и получават умствени даро­ве посредством симбиозата между клетките на човешкия мозък и разумната енергия. Дълбоките чувства, генери­рани от едно безсмъртно съзнание, се съединяват с човешките емоции и намират израз в личността на от­делния човек, както и трябва да бъде. Що се отнася до преживяванията в живота, няма нужда да променяме себе си, а само нашите негативни реакции към тези събития. Будистите от Азия казват, че просветлението е да видиш Аза на абсолютната душа, отразен в сродното човешко его и действащ посредством него през целия живот.
В главите за душите на начално, средно и напредна­ло ниво аз дадох примери за зрелостта на душата, бази­ращи се на конкретни случаи. Мисля, че в телата, които обитават, душите демонстрират свои собствени модели на его и оказват огромно влияние върху изявите на тялото. Бързото преценяване на зрелостта на душата, базиращо се единствено на отличителни белези на пове­дението, крие обаче някои капани. Проектът на душата може да предвижда в някои животи тя да държи част от енергията си в резерв. Понякога някоя иначе развита душа може да избере отрицателна черта, на която да обърне специално внимание в дадено тяло.
Видяхме как душата избира човека, с когото иска да се свърже в даден живот. Това не означава, че тя има абсолютен контрол върху това тяло. В крайни случаи -личност с фрактури, бореща се с конфликти от субекти­вен характер - може да има дисоциативни реакции към реалността. Смятам, че това показва, че душата не ви­наги е в състояние да регулира и унифицира човешкия ум. Вече споменал, че душата може дотолкова да се задълбочи в човешките емоции в тела, които са лабилни, че до времето на смъртта да се е превърнала в замърсен дух. Ако нашите физически тела ни обсебят или ако се носим през живота, качени на влакчето на емоциите, душата може да бъде погубена от нейното външно Аз.
Много големи мислители от миналото са вярвали, че душата никога не може да бъде напълно хомогенна с човешкото тяло и че хората имат два интелекта. Аз мисля, че човешките идеи и въображение се раждат от душата, която се явява катализатор за човешкия мозък. Не може да се каже какви мисловни способности бихме имали, ако нямахме души, но смятам, че прикрепването на души към хората ни осигурява интуиция и абстрактен начин на мислене. Според мен душата предлага на чо­века една качествена реалност, подчинена на наследст­веността и околната среда.
Ако е вярно, че мозъкът на всеки човек притежава множество биологични характеристики, включващи чистия разум и творческите способности, които са отде­лени от душата, то тогава избирането на нашето тяло повдига един важен въпрос. Дали душите избират тела, чиито интелектуални способности съответстват на тях­ното собствено развитие? Например, дали напреднали­те души са привличани от човешки мозъци с висока степен на интелигентност? Когато преглеждам постиженията на моите пациенти в училище и университета, откривам по-голяма корелация, отколкото при някоя незряла душа, предразположена към тела с по-слаби интелектуални способности.
Философът Кант е написал, че човешкият мозък е само функция на съзнанието, а не източник на истинско знание. Смятам, че независимо от избора на тяло, души­те проявяват своята индивидуалност посредством чо­вешкия разум. Човек може да бъде много интелигентен и в същото време да не умее добре да се приспособява към нови ситуации и да не проявява почти никакво любопитство към света. За мен това е свидетелство за начинаеща душа. Ако видя някой с уравновесено пове­дение, чийто интереси и способности са твърдо устано­вени и насочени към подпомагане на човешкия прогрес, предполагам наличието на напреднала душа. Това са души, които търсят истината за себе си извън потребнос­тите на егото.
Наистина е голямо бреме при всеки нов живот душата да трябва да изследва внимателно всичко отно­во, за да открие истинското си Аз в едно различно тяло. Духовните учители, които не са безразлични към тази наша беда, допускат през тъмнината на амнезата да проникне малко светлина. Когато се случи да откриеш духовен спътник на Земята и да си спомниш някои неща от животите, които сме видели в мястото за избор на живот, това се дължи на находчиво измислена форма на подготовка, давана на душите непосредствено преди следващия живот. В следващата глава ще видим как става това.

Майкъл Нютон - "Пътят на душите" НАПРЕДНАЛАТА ДУША / част 15

 

Хората, които притежават души, които са и стари и много напреднали, са рядкост. Въпреки че не съм имал възможността да върна назад много Сини от Ниво V, те винаги ме стимулират да работя с тях заради тяхното разбиране и простиращо се надалеч духовно съзнание. Истината е, че човек, чиято зрелост е пълна, не търси терапевт, работещ с регресия, за да разреши конфликти в планирането на живота. В повечето случаи душите от Ниво V са тук като превъплътени водачи. Преодолели фундаменталните проблеми, с които повечето от нас се борят ежедневно, напредналите души се интересуват повече от това да правят малки подобрения в определе­ни задачи.
Можем да ги разпознаем, когато се изявяват като обществени фигури, такива като Майка Тереза; по-ха­рактерно за напредналите души обаче е да вършат сво­ите добри дела тихо и скромно. Без да проявяват само­доволство, тяхната изява се заключава в това да подоб­рят живота на други хора. Те не се концентрират толкова върху институционни проблеми, колкото върху подчер­таване на индивидуалните човешки ценности. Въпреки това душите от Ниво V са също така и практични и е много вероятно да ги срещнете да работят в културната сфера, която им позволява да оказват влияние върху хората и събитията.
Питали са ме дали повечето хора, които са чувстви­телни, имат усет за естетичното и са с особено развито дясно полукълбо на мозъка, имат напреднали души, тъй като индивиди с такива характеристики често се оказват несъгласни с неправдите на един несъвършен свят. Не намирам никаква взаимна зависимост тук. Да бъдеш емоционален, да оценяваш красотата или да имаш екстрасензорни възприятия - включително и талант на лечи­тел - не означава задължително, че си напреднала душа.
Белегът за напреднал дух е човек, който проявява търпимост към обществото и изключителни умения да се справя с нещата. Най-забележителна е тяхната неве­роятна проницателност. Това не означава, че животът не е подготвил кармични капани за тях, защото в противен случай душите от Ниво V изобщо нямаше да са тук. Те могат да бъдат срещнати във всички професии, но често имат занимания, които са свързани с това да помагат или да се борят срещу социалната несправедливост по някакъв начин. Напредналите души излъчват спокойст­вие, любезност и разбиране към другите. Без да са мо­тивирани от личен интерес, те могат да пренебрегнат собствените си физически нужди и да живеят бедно.
Индивидът, който съм избрал да представи душа на Ниво V, е жена в средата на 30-те, която работи със сложна медицинска апаратура и се е специализирала в злоупотребите с лекарствени средства. Бях представен на тази жена от един колега, който ми разказа за нейните умения да ръководи възстановяването на наркомани и подобряване на състоянието на самосъзнание им.
При нашата първа среща бях поразен от спокойст­вието, излъчвано от тази жена, която беше заобиколена на своето работно място от най-различни спешни случаи. Тя беше висока и изключително слаба, с огнено­червена коса, която се беше разпиляла на всички страни. Въпреки че беше сърдечна и приятелски настроена, у нея имаше някаква непроницаемост. Нейните ясни, сияйни сиви очи бяха на човек, който вижда и най-дребните неща, незабелязани от обикновения индивид. Имах чувството, че по-скоро гледа вътре в мен, отколкото самия мен.
Колегата ми предложи тримата да отидем да обяд­ваме, защото тази жена се интересувала от моите из­следвания на духовния свят. Тя ми каза, че никога не е подлагана на хипнотична регресия, но по време на соб­ствените си медитации имала чувството за дълга духов­на генеалогия. Тя смяташе, че нашата среща не е случай­но явление по собствената й пътека на обучение и се разбрахме да изследвам духовното й познание. Няколко седмици по-късно тя дойде в кабинета ми. Очевидно тази жена не изпитваше непреодолимо желание за дълга хронология на историята на предишните й животи. Ре­ших да очертаем набързо най-ранните й животи на Зе­мята, за да ги използваме като трамплин за спомените на свръхсъзнанието. Тя бързо навлезе в дълбок транс и осъществи незабавен контакт със своето вътрешно Аз,
Почти веднага открих зашеметяващата поредица от прераждания на тази жена, започващи още от зората на човешкия живот на Земята. Докосвайки се до най-ран­ните й спомени, стигнах до заключението, че първите й животи са били в началото на последния междуледников период на затопляне, който е настъпил преди 130 000 до 70000 г., преди на планетата да настъпи последният Ледников период. Пациентката ми описа, че по време на по-топлия климат на средния период на Палеолита от историята на Земята е живяла във влажните, субтропически савани близо до скотовъдни и земеделски области. Тя каза, че по-късно, преди около 50000 г., когато конти­ненталните ледени полета отново са променили климата на Земята, е живяла в пещери и е търпяла жесток студ.
Прескачайки бързо през големи отрязъци от време, открих, че нейният физически облик се променяше от леко прегърбена към по-изправена стойка. Докато се предвижвахме напред във времето и тя ми говореше, я накарах да погледне във вирове с вода и да почувства тялото си. С течение на хиляди години в различните тела нейното скосено чело се разширяваше към темето. Из­пъкналите ивици над очната кухина ставаха по-малко изразени, а космената покривка на тялото и масивните челюсти изчезваха. От многото й животи и като мъж, и като жена получих достатъчно информация за ареалите, използването на огъня, за сечивата, дрехите, храната и ритуалите на племето, която ми послужи за груба антропологическа датировка.
Палеонтолозите са изчислили, че Ното sapiens -маймуноподобният прародител на днешните човешки същества - се е появил най-малко преди 1,7 милиона години. Дали душите са започнали да се прераждат на Земята от толкова отдавна, използвайки телата на тези примитивни двуноги, които наричаме хуманоиди? Ня­колко от моите напреднали пациенти твърдят, че силно напредналите души, специализирали се в издирването на подходящи гостоприемници за младите души, са изчислили живота на Земята за над един милион години. Моето впечатление е, че още преди около 200 000 години тези проучващи души са решили, че мозъчната кухина и тесният ларинкс на ранния хуманоид са неподходящи за развитие на душата.
Древните Ното sapiens, които наричаме човешки същества, са се появили преди няколко стотици хиляди години. За последните 100 000 години откриваме два ясни белега на духовно съзнание и общуване. Това са погребалните ритуали и обредното изкуство, засвиде­телствани върху издяланите тотеми и скалните рисунки. Няма никакви антропологически доказателства, че тези ритуали са съществували на Земята преди появата на Неандерталците. Накрая душите са ни превърнали в хора, а не обратното.
Един от моите напреднали пациенти отбеляза; "Душите са засявали Земята на различни цикли." Съче­тавайки информацията, събрана от широк кръг от паци­енти, стигнах до идеята, че земните масиви, които поз­наваме днес, са се откъснали от по-ранни континенти, потънали вероятно в резултат на вулканични или маг­нитни катаклизми. Смята се например, че Азорските острови в Атлантическия океан представляват върхове­те на планини от потъналия континент Атлантида. На­истина аз съм имал пациенти, които са казвали, че са живели в древни области на Земята, които аз не мога да идентифицирам със съвременната география.
Затова е възможно душите да са съществували в тела, по-напреднали от това на Лото егесйлз, които са изчезнали преди около четвърт милион години, а вкаме­нените доказателства да са скрити днес от нас поради геоложки промени. Тази хипотеза обаче означава, че физическата еволюция на човека е,протичала ту във възходяща, ту в низходяща посока, което според мен не е много вероятно.
След това моята пациентка ме прехвърли в живот в Африка от около преди 9000 години, който според нея е бил важен момент в нейното напредване. Това е бил последният живот, който тя е прекарала заедно със своя водач Кумара. Самата Кумара била напреднала душа по време на този живот, която давала съвети на един вели­кодушен племенен вожд като негова влиятелна съпруга. Без да съм съвсем сигурен, определям местоположение­то на тяхната земя като планинските области на Етиопия. Очевидно моята пациентка познава Кумара от няколко по-ранни живота, обхващащи хиляди години по време на последните прераждания на Кумара на Земята. Тяхната връзка под човешки облик приключва със смъртта на пациентката ми, която спасява живота на Кумара в една лодка, като се хвърля пред вражеско копие.
Изпълнена с любов, Кумара продължава да се явява пред тази пациентка под образа на едра жена, с кожа като полиран махагон и разрешена бяла коса, с украшение от пера на главата. Тя на практика е гола, с изключение на една лента от животинска кожа около широката й талия. На врата на Кумара виси блестящ грозд от разноцветни камъни, който тя понякога полюлява до ухото на паци­ентката ми, за да привлече вниманието й по време на среднощните й сънища.
Техниката на преподаване на Курама е да използва ярки символистични спомени от предишни уроци, вече научени в предишни животи. Старите решения на проб­лемите се съчетават с нови хипотетични избори под формата на метафорични картинни пъзели. Чрез тези средства по време на медитация и сън Кумара проверява значителния запас от знания на своята ученичка.
Хвърлих поглед на часовника си. Нямаше повече време за натрупване на първична информация, ако исках да изследвам отвъдните преживявания на тази жена. Бързо я поставих в състояние на свръхсъзнание, предчувствайки някои интересни духовни разкрития. Тя ня­маше да ме разочарова.

Случай 23

Д-р Н: Какво е духовното ти име?
П: Теси.
Д-р Н: И след живота си в Африка твоят духовен водач запази името Кумара?
П: За мен - да,
Д-р Н: Как изглеждаш в духовния свят?
П: Ярка частица светлина.
Д-р Н: Какъв точно е цветът на твоята енергия?
П: Небесносин.
Д-р Н: В твоята светлина има ли частици и от друг цвят?
П: (пауза) Малко златисто... не много.
Д-р Н: А цветът на енергията на Кумара?
П: Той е виолетов.
Д-р Н: По какъв начин светлината и цветът показват качеството на духовните постижения на душата?
П: Интензивността на умствената енергия се увели­чава с по-тъмните нюанси на светлината.
Д-р Н: Откъде произлиза най-високата интензив­ност на разумната светлинна енергия?
П: Познанието, чрез което енергията на по-тъмната светлина се простира до нас, идва от източника. Нашата светлина е свързана с източника.
Д-р Н: Когато казваш източник - Бог ли имаш предвид?
П: Тази дума се използва неправилно.
Д-р Н: Защо?
П: Има прекалено много персонализиране, което омаловажава същността на източника.
Д-р Н: Защо е погрешно да го наричаме така?
П: Тази дума позволява източникът да се превърне в нещо... човешко, въпреки че всички сме част от неговата цялост.
Д-р Н: Теси, докато говорим за други аспекти от живота на душата и за духовния свят, искам да мислиш за източника. По-късно ще те попитам от­ново за тази цялост. Сега, нека да се върнем към енергийните прояви на душите. Защо духовете имат две черни блестящи кухини за очи, когато не се показват в човешкия си облик? Навява ми мисълта за призраци.
П: (смее се и е по-спокойна) Така са се появили на Земята легендите за призраци - от тези спомени. Нашата енергийна маса не е еднородна. Очите, за които говориш, показват по-концентрирана плът­ност на мисълта.
Д-р Н: Добре, ако в края на краищата митовете за призраци не са толкова фантастични, тогава тези черни очни вдлъбнатини трябва да са полезни удъл­жения на тяхната енергия.
П: Това е нещо повече от очи... това са прозорци към старите тела... и всички физически продълже­ния на някогашни личности. Тази чернота е... кон­центрация на нашето присъствие. Ние общуваме ка­то абсорбираме енергийното присъствие на другия.
Д-р Н: Когато се завръщаш в духовния свят, имаш ли енергиен контакт с други души, които приличат на призраци?
П: Да, а външният вид е въпрос на лично предпочи­тание. Разбира се, около мен винаги има множество мисловни вълни - смесващи се с моята завръщаща се енергия, но аз избягвам многото контакти.
Д-р Н: Защо?
П: Не ми е нужно да се привързвам към някого тук. За известно време ще бъда сама, за да размишлявам и преценявам всички грешки от последното ми пре­раждане преди да говоря с Кумара.
Забележка: Такова изявление е типично за напред­налите души, завръщащи се в духовния свят, и по-рано беше споменато в Случай 9. Тази душа обаче е толкова напреднала, че ще има какво да обсъди със своя водач много по-късно, и то по нейна молба.
Д-р Н: Може би трябва да поговорим малко за по-старите души. Кумара продължава ли да се пре­ражда на Земята?
П: Не.
Д-р Н: Познаваш ли други като Кумара, които са били тук през ранните епохи на Земята и които вече не се връщат?
П: (предпазливо) Малко... да... мнозина са дошли на Земята по-рано и са си тръгнали преди да дойда аз.
Д-р Н: Някой останал ли е?
П: Какво имаш предвид?
Д-р Н: Напреднали души, които продължават да се връщат към живот на Земята, въпреки че могат да останат в духовния свят.
П: А, искаш да кажеш Мъдреците?
Д-р Н: Да, Мъдреците - разкажи ми за тях. (Това е нов термин за мен, но с напредналите души аз често се преструвам, че знам повече, отколкото е в действителност, за да извлека информация.)
П: (с възхищение) Те са истинските пазачи на Земя­та, разбираш нали... трябва да са тук и да наблюда­ват какво става.
Д-р Н: Като силно развити души, които продължа­ват да се прераждат?
П: Да.
Д-р Н: Мъдреците не се ли уморяват от продължи­телния си престой на Земята?
П: Те са избрали да останат и да помагат на хората пряко, защото са се посветили на Земята.
Д-р Н: Къде са тези Мъдреци?
П: (замислено) Те водят прост живот. За пръв път се запознах с някои от тях преди хиляди години. Днес е трудно да ги видиш... те не обичат много големите градове.
Д-р Н: Много ли са?
П: Не, живеят в малки общности или на открито... в пустините и планините... в прости жилища. Освен това скитат...
Д-р Н: Как можеш да ги разпознаеш?
П: (въздъхва) Повечето хора не могат. В по-стари времена са били известни като оракули на истината.
Д-р Н: Знам, че звучи прагматично, но няма ли тези стари, високо развити души да бъдат по-полезни в помощта си за човечеството като заемат постове на световни водачи, вместо да бъдат отшелници?
П: Кой казва, че са отшелници? Те предпочитат да са с обикновените хора, които са най-засегнати от раздвижванията и сътресенията.
Д-р Н: Какво е усещането, когато срещнеш Мъдрец на Земята?
П: А... усещаш едно особено присъствие. Тяхната способност да разбират и съветът, който ти дават, са толкова мъдри. Те наистина живеят скромно. Материалните неща не означават нищо за тях.
Д-р Н: Ти проявяваш ли интерес към такъв вид служба, Теси?
П: Хммм... не, те са светци. Ще посрещна с радост мига, когато ще мога да спра да се прераждам.
Д-р Н: Може би думата Мъдрец може да се използва и за души като Кумара или дори за същества, към които тя се обръща за знания?
П: (пауза) Не, те са различни... те са над Мъдреците. Наричаме ги Старците.
Забележка: Бих поставил тези същества над Ниво VI.
Д-р Н: Има ли много Старци, които работят с души на нивото на Кумара и над него?
П: Не мисля... в сравнение с останалите от нас... но ние чувстваме тяхното влияние.
Д-р Н: Какво чувстваш в тяхно присъствие?
П: (замислено) ... Концентрирано излъчване на просветеност... и напътствие..
Д-р Н: Могат ли Старците да бъдат въплъщение на самия източник?
П: Не бих могла да кажа, но мисля, че не са. Би трябвало да са близо до източника. Старците пред­ставляват най-чистите елементи на мисълта... учас­тват в планирането и подреждането на... материите.
Д-р Н: Би ли могла да ми разясниш малко по-добре какво имаш предвид като казваш, че тези високо­поставени души са близо до източника?
П: (неопределено) Само че би трябвало да са в най-голяма близост.
Д-р Н: Кумара говорила ли ти е някога за тези същества, които й помагат?
П: На мен - съвсем малко. Тя се стреми да стане една от тях, като всички нас.
Д-р Н: Тя доближава ли се до Старците по знания?
П: (неясно) Тя... се приближава, както аз се прибли­жавам към нея. Това е бавна асимилация с източни­ка, защото ние не сме завършени.
След като задълженията на напредналата душа като водач бъдат напълно установени, на тези същества им се налага да се справят с две задачи. Освен да приключат собствената си недовършена работа, свързана с продължаващите (макар и по-редки) прераждания, те трябва и да помагат на други, докато са в безплътно състояние. Теси ми разказва за този аспект от нейния живот като душа.
Д-р Н: Какво обикновено правиш, след като се върнеш в духовния свят и излезеш от самоналожената си изолация?
П: Присъединявам се към членовете на моята ком­пания.
Д-р Н: Колко души има в твоята компания?
П: Девет.
Д-р Н: (прескачам на следващия извод доста бързо) О, значи вие десетте сте група от души под водачес­твото на Кумара?
П: Не, те са моя отговорност.
Д-р Н: Тогава тези същества са ученици, на които ти преподаваш?
П: Хммм... би могло да се каже...
Д-р Н: И всички те са в една група (грозд), която, предполагам, е твоята компания?
П: Не, моята компания е съставена от две различни групи.
Д-р Н: Защо е така?
П: Те са в... различни прогресии (нива).
Д-р Н: И въпреки това ти си духовният учител на всичките девет?
П: Предпочитам да се наричам наблюдател. Трима от моята компания също са наблюдатели.
Д-р Н: Добре, кои са останалите шест?
П: (сухо) Хора, които не наблюдават.
Д-р Н: Бих искал да изясним това като използваш мои термини, Теси. Ако ти си старши-наблюдател, трима от твоята компания би трябвало да са това, което наричам младши-водачи?
П: Да, но думите старши и младши - те ни предс­тавят като авторитарни, а ние не сме такива!
Д-р Н: Намерението ми не е да обозначавам ранга. Просто така по-лесно определям степента на отго­ворност. Приеми думата старши в смисъл на нап­реднал учител. Бих нарекъл Кумара учител-експерт или вероятно научен ръководител.
П: (свива рамене) Така става, предполагам, докол­кото ръководител не означава диктатор.
Д-р Н: Не означава. Сега, Теси, прехвърли ума си на място, откъдето можеш да виждаш енергийните цветове на всички от твоята компания. Как изглеж­дат шестте души, които не са наблюдатели?
П: (усмихва се) Мръсни снежни топки!
Д-р Н: Ако те са бели на цвят, какво ще кажеш за останалите?
П: (пауза) Ами... трима са по-скоро жълтеникави.
Д-р Н: Липсва още един. Какъв е деветият член?
П: Това е Анрас. Той се справя доста добре.
Д-р Н: Опиши ми неговия енергиен цвят.
П: Той... става синкав... прекрасен наблюдател... скоро ще ме напусне...
Д-р Н: Нека да отидем в противоположния край на компанията ти. За кой член си най-загрижена и защо?
П: Оджанауин. От много прераждания се е убедила, че любовта и доверието носят само болка, (размиш­лява) Тя има хубави качества, които искам да й помогна да изяви, но това отношение я задържа.
Д-р Н: Оджанауин по-бавно ли се развива от оста­налите?
П: (протестира) Не ме разбирай погрешно, аз се гордея с нейните усилия. Тя притежава голяма чувствителност и цялостност, които харесвам. Тя просто се нуждае повече от моето внимание.
Д-р Н: Като наблюдател-учител кое качество, при­добито от Анрас, искаш да видиш в Оджанауин?
П: (без да се колебае) Приспособимост към промяна.
Д-р Н: Любопитен съм дали деветте члена на твоята компания напредват под твоето ръководство по един и същ начин.
П: Това е абсолютно невъзможно.
Д-р Н: Защо?
П: Защото има разлики в характера и целостността.
Д-р Н: Добре, ако скоростта на обучаемост е раз­лична при отделните души поради характера и це­лостността, как се покрива това с умствените спо­собности на човешкия мозък, избран от дадена душа?
П: Не се покрива. Аз говоря за мотивация. В хода на нашето разширяване на Земята ние използваме най-различни варианти на физически мозък. Всяка душа обаче е задвижвана от своята цялостност.
Д-р Н: Това ли имаше предвид като казваше, че душата притежава характер?
П: Да, и силата на желанието е част от характера.
Д-р Н: Ако характерът е самоличността на душата, каква е ролята на желанието?
П: Стремежът да изпъкне е заложен у всяка душа, но може да се мени между преражданията.
Д-р Н: И как се нагажда целостността на душата към това? 
П: Разширяването на желанието. Целостността е желанието да бъдеш честен по отношение на Аза и мотивите до такава степен, че пълното осъзнаване на пътя до източника става възможно.
Д-р Н: Ако всички основни разумни енергии са едни и същи, защото душите се различават по своя харак­тер и цялостност?
П: Защото техните преживявания във физическия живот ги променят и това е умишлено. Чрез тази промяна към колективния разум на всяка душа се добавят нови съставни части.
Д-р Н: И това е целта на прераждането на Земята?
П: Да, прераждането е важно средство. Някои души са тласкани да разширяват и реализират своя потенциал повече от други, но накрая всички ние ще го постигнем. Това, че сме в много физически тела и в различна обстановка, разширява природата на на­шето истинско Аз.
Д-р Н: И този вид самоактуализация на самолич­ността на душата е целта на живота в нашия свят? П: Във всеки свят.
Д-р Н: Добре, щом всяка душа се занимава с Аза, това не обяснява ли защо имаме свят от егоцентрични хора?
П: Не, не обясняваш правилно нещата. Осъществя­ването не е култивиране на Аза за егоистични цели, а възможност за интегриране с другите в живота. Това също свидетелства за характер и цялостност. Това е етично поведение.
Д-р Н: Оджанауин по-нечестна ли е от Анрас?
П: (пауза) Страхувам се, че е влязла в самозаблуда.
Д-р Н: Чудя се как можеш да работиш ефективно като духовен водач на деветимата членове от твоята компания и да продължаваш да се прераждаш на Земята, за да завършиш собствените си уроци?
П: Преди се отразяваше на концентрацията ми до известна степен, но сега нямам проблеми.
Д-р Н: Трябва ли да разделяш духовната си енергия, за да правиш това?
П: Да, тази способност (на душите) дава възмож­ност да се вършат и двете неща. Това, че съм на Земята, ми позволява да подпомагам пряко някой член от моята компания и в същото време да помагам на самата себе си.
Д-р Н: Не ми е лесно да си представя, че душите могат да се разделят.
П: Не е много правилно да използваш израза разде­лям. Всяка част от нас остава едно цяло. Просто казвам, че в началото е нужно малко време, за да свикнеш, тъй като по едно и също време управляваш повече от една програми.
Д-р Н: Значи твоята ефективност като учител не намалява от това, че вършиш множество дейности?
П: Ни най-малко.
Д-р Н: Върху кое обучение наблягаш повече – когато си на Земята с твоето човешко тяло или когато си в духовния свят като свободно същество?
П: Това са две различни среди. Моето обучение е разнообразно, но не по-малко ефективно.
Д-р Н: Но твоят подход към член на компанията били бил различен в зависимост от средата?
П: Да.
Д-р Н: Би ли казала, че духовният свят е основният център за обучение?
П: Това е центърът за преценка и анализ, но освен това душите си почиват.
Д-р Н: Когато учениците ти живеят на Земята, знаят ли, че ти си техният водач и че си винаги с тях?
П: (смее се) Някои - да, други - не, но всички усещат влиянието ми в един или друг момент.
Д-р Н: Теси, точно сега ти си на Земята с мен като жена. Можеш ли да установиш контакт с членовете на твоята компания?
П: Казах ти, да.
Д-р Н: Това, за което намеквам, е - не е ли трудно преподаването чрез примери, когато земните ти визити вече не са толкова чести?
П: Ако идвах прекалено често и работех пряко с тях, както едно човешко същество с друго, щях да се намеся в тяхното естествено развитие.
Д-р Н: Същите резерви към намесата ли имаш и като учител, действащ от духовния свят в невъплътено състояние?
П: Да... въпреки че техниките са различни.
Д-р Н: За мисловен контакт?
П: Да.
Д-р Н: Бих искал да науча повече за способността на духовните учители да установяват контакт със своите ученици. Какво точно правиш от духовния свят, за да успокоиш или посъветваш някой от де­ветте члена на компанията, който е на Земята? П: (не отговаря)
Д-р Н: (убеждавам я) Разбираш ли какво те питам? Как внушаваш разни идеи? П: (накрая) Не съм в състояние да ти кажа.
Забележка: Подозирам, че има блокиране, но не мога да недоволствам. Досега Теси и нейният водач свободно ми предоставяха информация. Решавам да прекратя сеанса за момент, за да се обърна директно към Кумара. Това е реч, която съм изнасял и преди.
Д-р Н: Кумара, разреши ми да те убедя посредством Теси. Моята работа тук е за добро. Като задавам въпроси на твоята ученичка, бих искал да обогатя познанията си за лечение и да доближа хората до висшата съзидателна сила, заложена във всеки от тях. Моята по-голяма мисия е да се преборя със страха от смъртта като предложа на хората разби­ране за природата на техните души и техния духовен дом. Ще ми помогнеш ли в това усилие?
П: (Теси ми отговаря със странен глас.) Ние знаем кой си.
Д-р Н: Тогава ще ми помогнете ли и двете?
П: Ще говорим с теб... по наше усмотрение.
Забележка: Това ми показва, че ако с някой досаден въпрос прекрача извън неопределените граници на тези двама водачи, на него няма да бъде отговорено.
Д-р Н: Добре, Теси, като отброя до три, ще се почувстваш по-спокойна да говориш с мен за това как функционират душите като водачи. Започни ка­то ми кажеш по какъв начин даден член на компа­нията, който е на Земята, може да изпрати сигнал и да привлече вниманието ти. Едно, две, три! (Щрак­вам с пръсти за допълнителен ефект.)
П: (след дълга пауза) Първо те трябва да успокоят ума си и да откъснат вниманието си от непосредс­твено заобикалящата ги среда.
Д-р Н: Как могат да направят това?
П: Чрез тишина... навлизайки навътре... за да се свържат с вътрешния си глас.
Д-р Н: Така ли се моли за духовна помощ?
П: Да, поне при мен е така. Те трябва да се разпрос­трат върху вътрешното си съзнание, за да ме анга­жират с една основна мисъл.
Д-р Н: Да мислят за теб или върху конкретния проблем, който ги притеснява?
П: Те трябва да се откъснат от това, което ги при­теснява, за да станат възприемчиви към мен. Това е трудно, когато са неспокойни.
Д-р Н: Приблизително еднакви способности да дос­тигнат до теб за помощ ли имат всичките девет члена на компанията?
П: Не.
Д-р Н: Може би Оджанауин има най-много проблеми?
П: Ммм, тя е една от тях...
Д-р Н: Защо?
П: За мен е лесно да приемам сигнали. По-трудно е за хората на Земята. Енергията на насочената мисъл трябва да преодолее човешките емоции.
Д-р Н: В рамките на духовния свят, как улавяш съобщенията точно на твоята компания измежду билионите души, които изпращат сигнали за помощ на други водачи?
П: Долавям го на момента. Всички наблюдатели го правят, защото хората изпращат свой собствен мо­дел мисли, индивидуален за всеки един.
Д-р Н; Като някакъв вибрационен код в поле от мисловни частици?
П: (смеейки се) Мисля, че енергийния модел може да се опише по този начин.
Д-р Н: Окей, тогава как достигаш обратно до някой, който се нуждае от напътствие?
П: (ухилва се) Като нашепвам отговорите в ухото му!
Д-р Н: (весело) Това ли прави приятелски настрое­ният дух с обезпокоения ум на Земята?
П: Зависи...
Д-р Н: От какво? Да не би учителите-духове да са безразлични към ежедневните проблеми на хората?
П: Не сме безразлични, в противен случай нямаше да общуваме. Ние преценяваме всяка ситуация. Знаем, че животът е преходен. Ние сме по-... безпристрастни, защото без човешките тела не сме обременени от непосредствеността на човешките емоции.
Д-р Н: Но когато ситуацията наистина изисква духовно напътствие, какво правите?
П: (сериозно) Като наблюдатели в тишината, ние оценяваме степента на.., турбулентност... от зараж­дането на обезпокоителната мисъл. След това вни­мателно се сливаме с нея и докосваме ума.
Д-р Н: Моля те обясни ми по-нататък този процес на свързване.
П: (пауза) Това е въздушна струя от мисли, изпра­щана от някой в беда.Обикновено тя е по-скоро бурна, отколкото плавна. В началото бях неумела и все още не притежавам умението на Кумара. Човек трябва да стане проницателен... да изчака най-доб­рата възприемчивост.
Д-р Н: Как може един наблюдател да е непохватен, след като има хиляди години натрупан опит?
П: Комуникаторите не са едни и същи. Наблюдате­лите също имат различни способности. Ако някой от моята компания е в криза - физически наранен, тъжен, нетърпелив, обиден - той излъчва огромни количества неконтролирана отрицателна енергия, която привлича вниманието ми, но изтощава него. Това е предизвикателството за наблюдателя - да знае кога и как да комуникира. Когато хората искат незабавно да се успокоят, може да се окажат в неподходящо за размисъл настроение.
Д-р Н: Добре, що се отнася до способности, можеш ли да ми кажеш в какво се състоеше непохватността ти като неопитен водач?
П: Исках прекалено бързо да се втурвам да помагам без да координирам моделите на мисълта, за които говорихме. Хората могат да се вцепенят. Когато например са изпаднали в дълбока скръб, не се свър­зваш с тях. Когато вниманието е отвлечено и мис­ловната енергия е изцяло разсеяна, ти нямаш дос­тъп до ума, в който цари хаос.
Д-р Н: След повик за помощ от твоя страна, деветте члена на твоята компания долавят ли в умовете си инструкциите ти?
П: От наблюдателите не се изисква да се натрапват. Това е по-скоро... деликатно свързване. Аз внуша­вам идеи - които те възприемат като вдъхновение -опитвам се да им дам покой.
Д-р Н: С какъв проблем най-често се сблъскваш при общуването си с хората на Земята?
П: Със страха.
Д-р Н: Ще обясниш ли по-подробно?
П: Трябва да внимавам да не разглезя хората си като правя живота им прекалено лесен... да ги накарам да проумеят повечето от трудностите си без да се хвърлят направо в тях. Те страдат много повече, ако наблюдателят настъпва прекалено бързо, без да ги е подготвил... Кумара е експерт в това...
Д-р Н: В края на краищата тя отговаря ли за теб и твоята компания?
П: Е да, ние всички сме под нейното влияние.
Д-р Н: Виждала ли си някога тук някой от твоите собствени равнопоставени членове? Говоря за ко­леги на твоето ниво на знания, с които можеш да обсъждаш преподавателските методи.
П: О, искаш да кажеш с тези, с които съм израствала тук?
Д-р Н: Да.
П: Да... по-конкретно трима.
Д-р Н: И те също ли водят компании-групи?
П: Да.
Д-р Н: Тези по-напреднали души за същия брой души като теб ли отговарят?
П: Ъъ... да, освен Ва-роо. Неговата компания е двой­но по-голяма от моята. Той е добър. Към неговия работен товар беше добавена още една компания.
Д-р Н: При колко висши същества ходите за съвет и напътствие ти и твоите приятели, които сте лиде­ри на компании?
П: При едно. Всички ходим при Кумара, за да обме­няме наблюдения и да търсим начини за подобрение.
Д-р Н: Колко души като теб и Ва-роо надзирава Кумара?
П: О... не бих могла да знам...
Д-р Н: Опитай се да прецениш приблизителния им брой.
П: (след известен размисъл) Най-малко петдесет, вероятно повече.
По-нататъшните запитвания за духовните дейности на Кумара останаха без отговор, затова се насочих към обучението на Теси по сътворяване. Нейните преживя­вания (които предавам в сбита форма) ни отвеждат малко по-напред в сравнение с учебните упражнения, описани от Нентхъм в предишната глава. За читателите с научни интереси искам да подчертая, че когато пациент ми разказва за сътворяване, неговият основен критерий не се базира на земната наука. Ще се опитам да разтъл­кувам по най-добрия начин предоставената ми инфор­мация.
Д-р Н: Учебната програма на душите изглежда дос­та разнообразна, Теси. Искам да се занимаем с друг аспект от твоето обучение. Твоята енергия възползва ли се от свойствата на светлината, топлината и движението при създаването на живот?
П: (учудена) Аа... ти знаеш за това...
Д-р Н: Какво още можеш да ми кажеш?
П: Само че съм запозната с това...
Д-р Н: Не искам да говорим за нещо, което би те притеснило, но ще ти бъда благодарен, ако потвър­диш определени биологични последици, произтича­щи от действията на душите.
П: (колебае се) О... не мисля...
Д-р Н: (питам бързо) Какво си сътворила наскоро, което кара Кумара да се гордее с теб?
П: (без съпротива) Владея добре рибите.
Д-р Н: (Продължавам като съзнателно преувелича­вам, за да я накарам да продължи.) О, значи можеш да създадеш цяла риба чрез мисловната си енергия?
П: (раздразнена) ... Да не би да се шегуваш?
Д-р Н: От къде започваш тогава? П: Със зародишите, разбира се. Мислех, че знаеш...
Д-р Н: Просто проверявам. Кога мислиш, че ще си готова за бозайниците?
П: (не отговаря)
Д-р Н: Виж, Теси, ако се опиташ да ми съдействаш за още няколко минути, обещавам ти да не продъл­жавам по-нататък с въпроси по тази тема. Съгласна ли си?
П: (пауза) Ще видим...
Д-р Н: Добре, за да си изясним първоначално неща­та, кажи ми какво всъщност правиш със своята енергия, за да оформиш живот до етапа на риба.
П: (с неохота) Даваме инструкции на... организми­те... в рамките на заобикалящите ги условия...
Д-р Н: По време на твоето обучение в един свят ли правиш това или в повече?
П: В повече от един. (Без да навлизам в потребности само ще спомена, че тези планети са "земен тип".)
Д-р Н: В каква среда работиш в момента?
П: В океани.
Д-р Н: С основен морски живот като водорасли и планктон? П: Когато започнах.
Д-р Н: Искаш да кажеш преди да си напреднала до рибните зародиши?
П: Да.
Д-р Н: Тогава, когато душите започнат да създават форми на живот, от микроорганизмите ли започват?
П: ... Малки клетки, да, и това е много трудно да се научи.
Д-р Н: Защо?
П: Клетките на живота... ние не можем да използва­ме умело нашата енергия, докато не се научим да я насочваме, така че... да променя молекулите.
Д-р Н: Значи ти всъщност произвеждаш нови хими­чески съединения като смесваш молекули на ос­новните елементи на живота чрез твоя енергиен поток? П: (кимва)
Д-р Н: Можеш ли да бъдеш по-точна?
П: Не, не мога.
Д-р Н: Нека да се опитам да обобщя, и моля те, кажи ми, ако греша. Душа, която наистина умее да създа­ва живот, трябва да може да разделя клетки и да дава инструкции за ДНК и ти правиш това като изпращаш частици енергия в протоплазмата?
П: Трябва да се научим да правим това, да - да го координираме с енергията на Слънцето.
Д-р Н: Защо?
П: Защото всяко слънце оказва различни енергийни последици върху световете около него.
Д-р Н: Тогава защо е нужно да се намесваш в онова, което Слънцето би направило на дадена планета по естествен път чрез собствената си енергия?
П: Това не е намеса. Ние изследваме новите структури... мутациите... за да наблюдаваме и да преценим кое е използваемо. Ние подреждаме ма­териите така, че да бъдат използвани най-ефективно от различните слънца.
Д-р Н: Когато на една планета възникне някакъв вид живот, условията на околната среда за селекция и адаптиране естествени ли са или разумни души-умове се намесват в това, което става?
П: (уклончиво) Обикновено на планета, пригодна за живот, има души, които наблюдават и каквото и да правим ние, то е естествено.
Д-р Н: Как могат душите да наблюдават и да влияят върху биологичните свойства на растежа, продъл­жаващ милиони години в един първичен свят?
П: За нас времето не се измерва в земни години. Използваме го, за да съгласуваме нашите експери­менти.
Д-р Н: Ти лично създаваш ли слънца в нашата Вселена?
П: Цяло слънце? О, не, това е над моите способнос­ти... и изисква енергиите на много души. Аз творя само в малки мащаби.
Д-р Н: Какво можеш да генерираш?
П: Ла... малки купчини високо концентрирана мате­рия... затоплена.
Д-р Н: Но на какво прилича работата ти, след като я завършиш?
П: На малки слънчеви системи.
Д-р Н: Твоите миниатюрни слънца и планети с размера на скалите, сградите, луната ли са - за какво изобщо говорим?
П: (смее се) Моите слънца са колкото баскетболни топки, а планетите... като топчета за игра... това е най-доброто, което мога да направя.
Д-р Н: Защо ги правиш в малки размери?
П: Упражнявам се, за да мога да направя и по-голе­ми слънца. След достатъчно сгъстяване атомите експлоадират и се кондензират, но аз не мога да направя сама нищо наистина голямо.
Д-р Н: Какво искаш да кажеш?
П: Ние трябва да се научим да работим заедно, да комбинираме енергиите си, за да получим най-доб­ри резултати.
Д-р Н: Кой осъществява термоядрените експлозии в естествен размер, които създават физическите вселени и самия Космос?
П: Източникът... концентрираната енергия на Стар­ците.
Д-р Н: О, значи източникът получава помощ?
П: Така мисля...
Д-р Н: Защо твоята енергия се стреми да създава вселенска материя и по-сложен живот, след като Кумара и съществата над нея вече са опитни в това?
П: От нас се очаква да се присъединим към тях, точно както те искат да обединят своята висша енергия с тази на Старците.
Въпросите за сътворението винаги водят до проблема за Първопричината. Дали екслоадирането на междузвезд­ната маса, довело до раждането на нашите звезди и пла­нети, е случайно явление в природата, или е планирано от някаква разумна сила? Когато слушам пациенти като Те-си, се питам защо душите ще участват във верижните реакции на енергийната материя с модели в малки разме­ри, ако не възнамеряват да създадат по-големи небесни тела. Не съм имал пациенти от Ниво VI и от следващите нива, които да приведат факти за това как биха могли да придвижат по-нататък силите на сътворението. Би могло да се приеме, че ако душите наистина се усъвършенстват, то от съществата на това ниво би могло да се очаква да участват в подобряването на планетите и в развиването на форми на живот, податливи към по-висока степен на разум, които да са подходящи за използване от душите.
Докато обмислях защо далеч несъвършените души имат нещо общо със сътворението изобщо, стигнах до следния извод: на всички души е дадена възможност да участват в развитието на по-нисшите форми на разумен живот, с цел да напреднат самите те. Този принцип може да обясни и защо душите се прераждат под физически облик. Теси ме наведе на мисълта, че висшият разум, който тя нарича източник, се състои от съюз на създа­тели (Старците), които съединяват своята енергия, за да създават Вселени. Тази мисъл ми е предавана по различ­ни начини от други пациенти, когато описват съчетаната енергия на стари души, които вече не се прераждат.
Тази концепция не е нова. Идеята, че не съществува един-единствен Бог, е философията на сектата Джайна в Индия. Привържениците на джайнизма вярват, че абсо­лютно съвършените души, наричани Сидха, са група от вселенски създатели. Тези души са напълно освободени от по-нататъшни превъплъщения. Под тях са душите на Архатите - напреднали просветители, които все още се прераждат, заедно с три по-нисши степени развиващи се души. За джайнистите реалността се е създала сама и е вечна. Поради това Сидха не се нуждаят от създател. Повечето Източни философии отхвърлят тази догма на джайнизма за сметка на божествения съвет на духовните ръководители, създаден от един върховен ръководител. Това заключение е по-приемливо и за Западния манталитет.
С някои пациенти е възможно да се проследи в сбит вариант широк спектър от теми. По-рано, когато гово­реше за космичното обучение на душата, Теси спомена за съществуването на разумен живот в други светове. Това извежда на преден план друг аспект от живота на душите, който някои от нас може би ще възприемат трудно. Малък процент от .моите пациенти, обикновено напредналите души, са в състояние да си припомнят, че са обитавали странни, нечовешки разумни форми на живот в други светове. Техните спомени са доста мимо­летни и мъгляви по отношение на обстоятелствата око­ло тези животи, физическите детайли и разположението на планетите спрямо нашата Вселена. Чудех се дали преди дълги години Теси е имала някакви подобни пре­живявания затова за няколко минути дадох такава насо­ка на запитванията си, за да видя докъде ще ни отведе.
Д-р Н: Преди известно време ти спомена за други физически светове освен Земята, които са на разпо­ложение на душите.
П: (колебливо) Да...
Д-р Н: (безучастно) И предполагам, че някои от тези планети поддържат разумен живот, който е полезен за душите, желаещи да се преродят?
П: Така е, има много училищни дворове.
Д-р Н: Говорила ли си някога с други души за техните училищни дворове?
П: (дълга пауза) Не съм склонна да го правя - не съм привлечена от тях - другите училища.
Д-р Н: Може би ще можеш да ми дадеш някаква представа как изглеждат?
П: О, някои са... аналитични училища. Други са основно мисловни светове... изискани места...
Д-р Н: Какво мислиш за Земното училище като го сравняваш с другите?
П: Земното училище все още е несигурно. То е изпълнено с негодуванието на много хора от това, че са водени от някого, и с антагонизма на водачите един към друг. Тук има толкова много страх за преодоляване. Това е един свят в непрекъснат кон­фликт, защото са събрани прекалено много хора с прекалено много различия помежду си. Другите светове имат малко население и цари по-голяма хармония. Населението на Земята е изпреварило умственото си развитие.
Д-р Н: В такъв случай би ли предпочела да се обучаваш на друга планета?
П: Не, въпреки всички конфликти и жестокост на Земята, тук има страст и смелост. Обичам да работя в критични ситуации. Да създавам ред от хаоса.
Всички знаем, че Земята е трудно училище.
Д-р Н: Значи човешкото тяло не е лесен гостоприемник за душите?
П: ... Има по-леки форми на живот... които са в по-малък конфликт със себе си...
Д-р Н: Откъде знаеш това, след като твоята душа не е била в друга форма на живот?
След като направих това подходящо въведение, Те-си започна да разказва, че е била малко летящо създание в друга среда в един загиващ свят, където е било трудно да се диша. Според нейните описания слънцето на тази планета очевидно се е превръщало в свръхнова. Тя из­говаряше думите несигурно, накъсано и бързо.
Теси каза, че е живяла в този свят във влажна джунгла, а нощното небе е било така гъсто осеяно със звезди, че между тях не оставали никакви тъмни коридо­ри. Това създаде у мен представата, че тя се е намирала близо до центъра на някаква галактика, може би нашата. Освен това каза, че краткият период, през който е била в този свят, е бил по времето, когато е била млада душа и Кумара е била неин наставник. След като светът вече не можел да поддържа живота, те били принудени да дойдат на Земята, за да продължат да работят заедно. Тя ми обясни, че между умствената еволюция на Земята и онова, което била преживяла преди това, имало при­лика. Тази летяща раса започнала да се страхува, да се изолира и станала опасна за самата себе си. И там, както и на Земята, семейните връзки били важни и били израз на лоялност и преданост. Докато приключвах тази насо­ка на въпросите, се получи ново развитие.
Д-р Н: Мислиш ли, че на Земята има други души, които също са имали физически животи в този вече мъртъв свят?
П: (Пауза. Неспособна да се въздържи.) Всъщност, срещнах една.
Д-р Н: При какви обстоятелства?
П: (смее се) Преди известно време срещнах един мъж на някакъв прием. Той ме позна, не физически, а с ума си. Беше странна среща. Загубих равновесие, когато той дойде при мен и ме хвана за ръката. Мислех, че ми се натрапва, когато каза, че ме поз­нава.
Д-р Н: Какво стана след това?
П: (тихо) Бях замаяна, нещо, което е необичайно за мен. Знаех, че между нас има нещо. Мислех, че е на сексуална основа. Сега мога да видя всичко ясно. Това беше... Икак. (Това име е изречено с потраква-не, идващо от дъното на гърлото й.) Той ми каза, че някога сме били заедно на едно далечно място, а тук имало още двама...
Д-р Н: Каза ли нещо повече за тях?
П: (неясно) Не... чудя се... би трябвало да ги позна­вам...
Д-р Н: И как каза ли още нещо за вашата някогашна физическа връзка на онова място?
П: Не. Видя, че съм объркана. Тогава изобщо не знаех за какво говори.
Д-р Н: Как е можел той да си спомня съзнателно за тази планета, а ти - не?
П: (озадачена) Той е.... по-напред от мен... познава Кумара. (след това по-скоро на себе си, отколкото на мен) Какво прави той тук?
Д-р Н: Защо не ми доразкажеш за него на приема?
П: (отново се смее) Мислех, че просто се опитва да ме сваля. Беше глупаво, защото аз бях привлечена от него. Каза, че съм много привлекателна, а мъжете обикновено не ми казват такива неща. Имах проблясъци, че сме били заедно преди... като последова­телни фрагменти от сън.
Д-р Н: Как свърши разговорът ти с този мъж?
П: Видя моето неудобство. Предполагам, че е решил, че е най-добре да не търси по-нататъшен кон­такт, защото не съм го виждала оттогава. Въпреки това продължавам да си мисля за него и може би отново ще се видим...
Вярвам, че душите пресичат времето и пространс­твото, за да се срещнат. Наскоро имах двама пациенти, които бяха най-добри приятели и дойдоха при мен за регресия по едно и също време. Те не само са били духовни спътници в много прераждания на Земята, но и бяха "женени" като рибоподобни разумни същества в един прекрасен воден свят. И двамата си спомниха ра­достта от това да играят под водата със своите израстъ­ци и да се издигат на повърхността, за да "надничат". Нито един от двамата не можа да си спомни много за тази планета или какво се е случило с тяхната раса от морски създания. Може би те са били част от провалил се земен експеримент дълго преди сухоземните бозайни­ци да се развият до най-обещаващите за душите видове на Земята. Подозирам, че това не е било Земята, защото съм имал други пациенти, които са ми казвали, че са живели във водна среда, за която знаеха, че не е земна. Един от тези пациенти каза: "Моят воден свят беше много топъл и прозрачен, защото имахме три слънца над главите си. Пълното отсъствие на мрак под водата беше успокояващо и правеше строенето на жилищата ни много по-лесно." Често съм се чудел дали сънищата, че летим, дишаме под вода и други нечовешки физически прояви, които сънуваме нощем, имат връзка с наши по-ранни физически преживявания в друга околна среда.
В началото на моите изследвания на душите аз почти очаквах, че онези пациенти, които можеха да си спомнят други светове, ще казват, че са живели в нашата галактика в близост до слънцето. Това предположение беше наивно. Земята е една незначителна част от Млеч­ния път с още само осем звезди, които са на десет светлинни години от Слънцето. Знаем, че нашата галактика включва повече от 200 билиона звезди, влизащи в една Вселена, която според последните хипотези обхва­ща 100 билиона галактики. Световете около слънцата, които могат да поддържат живота, смайват въображе­нието. Помислете, ако само един единствен процент от звездите в нашата галактика имат планети с разумен живот, който да е от полза за душите, броят им пак ще възлиза на милиони.
Според това, което мога да извлека от пациенти, които желаят и могат да обсъждат предишни предназна­чения, душите са изпращани във всички светове с подхо­дящи разумни форми на живот. От всички звезди, които са ни известни, само четири процента приличат на наше­то слънце. Очевидно това не означава нищо за душите. Техните планетарни прераждания не са обвързани със светове от типа на Земята или с разумни двуноги, които ходят по земята. Душите, които са били в други светове, ми казват, че са привързани към определени светове и се завръщат в тях (като на Земята) периодично за поредица от животи. Не съм имал много пациенти, които да са в състояние да си припомнят специфични детайли от жи­вота в други светове. Това може би се дължи на липсата на опитност, на потискане на паметта или на блокиране, наложено от експертите-водачи, за да се избегне смуще­нието от ретроскпекции в извънземни тела.
Онези пациенти, които могат да обсъждат своите преживявания в други светове, ми казват, че преди да дойдат на Земята, душите често се поставят в тела на създания с разум, който е по-нисш от този на човешките същества (за разлика от случая на Теси). Веднъж влезли в човешко тяло обаче, душите повече не слизат обратно по стълбицата на умствената еволюция. И въпреки това физическите контрасти могат да бъдат ярки, а странич­ните пътувания далеч от Земята не винаги са приятни. Един мой пациент от средното ниво го предаде по този начин: "След дълга поредица от човешки животи казах на моя водач, че имам нужда да си почина от Земята за известно време в друг вид среда. Той ме предупреди, че тази промяна точно сега може и да не ми хареса, защото съм привикнал към свойствата на човешкия ум и тяло." Пациентът ми настоял и съответно му бил даден живот в място, което той описа като "пастелен свят, където живеех сред раса от малки, набити същества. Те бяха внимателни, но мрачни хора с дребнички, тебеширено-бели лица, които никога не се усмихваха. Без човешкия смях и физическата подвижност, аз не бях в синхрон и постигнах малък напредък." Предназначението трябва да е било особено трудно за този индивид, особено като вземем предвид, че хуморът и смехът са такъв отличи­телен белег на живота на душите в духовния свят.
Вече наближавам финалната фаза на сеанса със Случай 23. Наложи се да приложа допълнителни техники за задълбочаване, защото исках Теси да проникне до най-отдалечените кътчета на своя свръхсъзнателен ум, за да ми разкаже за четвъртото измерение и източника.
Д-р Н: Теси, скоро времето ни ще свърши и аз искам още веднъж да насочиш ума си към източника-създател. (пауза) Ще ми направиш ли тази услуга?
П: Да.
Д-р Н: Каза, че крайната цел на душите е да се стремят към унифициране с върховния източник на съзидателна енергия - спомняш ли си?
П:... Актът на съединяване, да.
Д-р Н: Кажи ми, източникът някакво специално централно място в духовния свят ли обитава?
П: Източникът е духовният свят.
Д-р Н: Защо тогава душите говорят за достигане до сърцевината на духовния живот?
П: Когато сме млади духове, навсякъде около нас долавяме енергия и въпреки това чувстваме, че... сме в периферията. С възрастта започваме да осъз­наваме присъствието на една концентрирана енер­гия, но чувството е едно и също.
Д-р Н: Въпреки че беше нарекла това "Мястото на Старците"?
П: Да, те са част от концентрираната енергия на източника, която ни поддържа като души.
Д-р Н: Съединявайки тази енергия в един енергиен източник, можеш ли да ми опишеш създателя на по-човешки език?
П: Абсолютно безкористните същество, на което всички се стремим да приличаме.
Д-р Н: Ако източникът представлява целият духо­вен свят, по какво това духовно място се различава от физическите вселени с техните звезди, планети и живи същества?
П: Вселените са създадени - да живеят и да умрат - за да бъдат използвани от източника. Мястото на духовете... с източникът.
Д-р Н: Изглежда живеем във Вселена, която се раз­ширява и може отново да се свие и накрая да загине. След като ние живеем в ограничено във времето пространство, как може самият духовен свят да е вечен?
П: Защото тук ние живеем в не-пространство, което е вечно... с изключение на определени зони.
Д-р Н: Моля те, обясни ми какви са тези зони.
П: Това са... взаимно свързвани врати... отвори, през които да преминаваме във физическата Вселена на времето.
Д-р Н: Как може в не-пространството да същест­вуват врати на времето?
П: Отворите играят ролята на прагове между реал­ностите.
Д-р Н: Добре, ако духовният свят няма измерения, какъв вид реалност е той?
П: Състояние на неизменна реалност, противопо­ложно на изменящите се реалности на световете с измерения, които са материални и се променят.
Д-р Н: Минало, настояще и бъдеще имат ли някакво значение за душите, които живеят в духовния свят?
П: Само като средства за разбиране последовател­ността във физически облик. Да живееш тук... има една... неизменност... за онези от нас, които не прек­рачват праговете на света на материята и времето.
Забележка: Основното приложение на времевите прагове, използвани от душите ще бъде проучено в следващата глава, която разглежда избора на живот.
Д-р Н: Говориш за вселените в множествено число. Тези други физически вселени извън онази, която включва Земята, ли се намират?
П: (неопределено) Има... различни реалности, които съответстват на източника.
Д-р Н: Казваш, че душите могат да влизат в различ­ни стаи с различни физически реалности през духов­ните входове, така ли?
П: (кимва) Да, могат - и го правят.
Преди да завърша сеанса с тази силно напреднала пациентка, трябва да добавя, че повечето хора в състоя­ние на дълбока хипноза могат да проникват извън зем­ната реалност на триизмерното пространство в редува­щите се реалности на вечността. В състояние на подсъз­нание чрез миналите си и настоящи животи пациентите ми преминават през една хронология от време, която наподобява онази, която възприемат, когато са в съзна­ние. Когато ги поставя в състояние на свръхсъзнание и ги въведа в духовния свят, настъпва промяна. Тук те виждат сегашното измерение на времето като една хо­могенна единица от минало, настояще и бъдеще. Секу­ндите в духовния свят изглежда се равняват на години на Земята. Когато сеансът приключи, пациентите често са изненадани от това колко уеднаквено е времето в духовния свят.
Квантовата механика е модерен дял на физиката, който изследва всички субатомни движения в съответствие електромагнитните нива на енергията, където се смята,, че нещата в живота не са в твърдо състояние и съществуват в едно еднородно поле. Излизайки извън границите на физическите закони за гравитацията на Нютон, елементите, въздействащи върху времето, също се приемат за уеднаквени чрез честотата на светлинните вълни и кинетичната енергия. След като показвам, че в духовния свят душите изпитват чувства при преминава­нето в хронологичен ред през времето, това не влиза ли в противоречие с идеята за единство на минало, насто­яще и бъдеще? Не, не противоречи. Моите проучвания показват, че илюзията за движение напред във времето е създадена и поддържана за онези души, които отиват и се връщат от физически измерения (които са привик­нали към такива биологически отговори като стареене­то), за да могат те по-лесно да преценят своя напредък. Затова за мен има смисъл, когато квантовата физика изказва хипотезата, че времето, вместо да е абсолют от три фази, е само един израз на промяната.
Когато пациентите ми говорят за пътуванията си като души по линии, които се извиват, аз се сещам за теориите за четвъртото измерение на онези астрофизици, които вярват, че светлината и движението са едно обединение на време и пространство, образуващо затво­рен кръг. Те казват, че ако пространството се изкриви достатъчно силно, времето спира. Действително, когато слушам моите пациенти да говорят за времеви зони и тунели за преминаване в различни измерения, аз си Мисля за приликите с нашите астрономически теории, според които физическото пространство е огънато или извито в космически примки, създаващи "отвори" от хиперпространство и черни дупки, които могат да изве­дат извън нашата триизмерна Вселена. Може би концеп­циите на астрофизиците и метафизиците за четвъртото измерение се доближават много една до друга.
Подсказвал съм на моите пациенти, че ако духов­ният свят им изглежда кръгъл и сякаш се извива, когато пътуват бързо като души, той може да представлява една ограничена затворена сфера. Те отхвърлят идеята за каквито и да е измерими граници и въпреки това не ми предлагат почти нищо друго, освен метафори. Случай 23 казва, че самият духовен свят е източникът на съзиданието. Някои наричат това място "сърцето" или "дъха на Бог". Случай 22 определя пространството на душите като "плат", а съм имал други пациенти, които окачествяват духовния свят като "диплите на рокля без шевове, която се движи напред-назад, шумолейки". По­някога усещат въздействията от леко "вълнообразно" движение на светлинна енергия, описвано като "вълни (или пръстен), изтичащи навън от развълнуван басейн с вода". Обикновено хората в състояние на свръхсъзнание свързват географията на местата за душите с равни, открити пространства - без да споменават за свойства като гравитация, температура, налягане, материя или за часовници, отбелязващи началото и края на работния ден - свързвани с хаотичната физическа Вселена. Когато се опитвам да характеризирам целия духовен свят като празни пространства обаче, хората в транс се противо­поставят на такава представа.
Въпреки че моите случаи не могат да дадат изчер­пателно обяснение за мястото, където живеят техните души, всички те говорят без заобикалки, че той е напълно реален за тях. За пациента в транс духовният свят не е нито близо, нито далеч от нашата физическа Вселена. Любопитното е, че въпреки това те описват духовната материя като лека или тежка, дебела или тънка, голяма или малка, когато сравняват своите преживявания като души с тези от живота на Земята.
Докато абсолютната реалност на духовния свят из­глежда остава неизменен факт в умовете на хората под хипноза, тяхното отношение към други физически изме­рения се променя. Имам чувството, че другите вселени освен нашата собствена са създадени с цел да осигурят среда, подходяща за израстването на душите заедно със същества, които ние не можем дори да си представим. Един напреднал пациент ми каза, че през дългото си съществуване е живял в няколко свята, като никога не с разделял душата си на повече от две части. Някои зрели животи траели за него само няколко месеца, измерени в земно време, поради местните условия на планетата и кратката продължителност на живота на преобладава­щата форма на живот. Докато говореше за "планетата рай" с малко население, която била една по-спокойна, по-опростена версия на Земята, той добави, че този свят не бил далеч от Земята. Прекъснах го: "Тогава трябва да е само на няколко светлинни години от Земята?" Той търпеливо обясни, че планетата не била в нашата Вселе­на, но по-близо до Земята в сравнение с много други планети от нашата собствена галактика.
Важно е читателят да разбере, че когато хората си припомнят, че са живели в други светове, те изглежда са освободени от ограниченията, които измеренията нала­гат на нашата Вселена. Когато душите пътуват до пла­нети, преминавайки през галактики или различни изме­рения, те измерват продължителността на пътуването по времето, което им е нужно, за да достигнат до крайната си цел, изпитвайки ефекта на тунела от духовния свят. Размерът на пространството, в което навлизат, и отно­сителното разположение на световете един спрямо друг също се взимат под внимание. Слушайки сведенията на моите пациенти за светове с множество измерения, ос­тавам с впечатлението, че те вярват, че всички тези потоци от измерения се събират в голямата река на духовния свят. Ако можех да се абстрахирам и да разг­лобя на съставните им части всичките тези променени реалности, обитаващи умовете на моите пациенти, дейс­твието сигурно щеше да прилича на обелването на арти-шок от всичките му люспи, стигайки до самата му сър­цевина.
Още известно време продължих да задавам въпроси на Теси, но забелязах, че започва да се изморява. Реших да приключа сеанса с още няколко въпроса за генезиса на цялото сътворение.
Д-р Н: Теси, искам да приключа като те попитам още нещо за източника. От дълго време си душа, затова как виждаш своята връзка с целостта на сътворението, за която ми говори по-рано?
П: (дълга пауза) Като усещане за движение. В нача­лото нашата духовна енергия мигрира навън от източника. След това. по време на своите животи, започваме да се движим навътре... насочвайки се към единството и обединението...
Д-р Н: От думите ти излиза, че този процес изглежда като жив организъм, който се разширява и свива.
П:... Има освобождаване в резултат на експлозия... след това завръщане... да, източникът пулсира.
Д-р Н: И ти се движиш към центъра на този енер­гиен източник?
П: Всъщност той няма център. Източникът е нався­къде около нас, все едно че сме... във вътрешността на едно биещо сърце.
Д-р Н: Но ти каза, че с увеличаване на познанията на душата, ти започваш се връщаш назад към точ­ката на произхода?
П: Да, когато бях избутана навън, бях дете. Сега, когато младостта ми отминава, съм привлечена обратно...
Д-р Н: Обратно накъде?
П: Към по-дълбоката вътрешност на източника.
Д-р Н: Вероятно ще можеш да опишеш този източ­ник чрез цветове, за да обясниш движението на душата и обхвата на сътворението.
П: (въздъхва) Все едно че всички души са част от една огромна електрическа експлозия, в резултат на която се образува... светъл кръг. Този... светъл кръг е изпълнен с тъмнопурпурна светлина, която плам­ти... изсветлявайки до бяло в краищата. Нашето осъзнаване започва по ръбовете от ярка светлина и колкото повече растем... толкова повече потъваме в по-тъмната светлина.
Д-р Н: Трудно ми е да си представя едно божество на съзиданието като студена» тъмна светлина.
П: Това е защото аз не съм достатъчно близо до мястото на съединяване, за да ти го обясня добре. Сама по себе си тъмната светлина е... покривало, извън което ние усещаме силна топлина... наситена с едно знаещо присъствие, което за нас е навсякъде и... е живо!
Д-р Н: Какво беше усещането, когато за пръв път осъзна своята самоличност като душа, след като си била изтласкана към ръба на този светъл кръг?
П: Същото... като да гледаш как се разпуква първото пролетно цвете, а това цвете да си ти. И колкото повече се разтваря то, толкова повече осъзнаваш присъствието на други цветя в едно прекрасно поле и те изпълва... безкрайна радост.
Д-р Н: Ако този експлоадиращ, многоцветен енер­гиен източник претърпи вътрешен колапс, всички цветя ли ще умрат накрая?
П: Нищо не се разрушава... източникът е вечен. Като души ние никога няма да умрем - по някакъв начин знаем това. Като се съединяваме, нашата нараства­ща мъдрост прави източника по-силен.
Д-р Н: Това ли е причината, поради която източни­кът желае да прави това упражнение?
П: Да, за да ни даде живот, за да можем да достиг­нем до състояние на съвършенство.
Д-р Н: За какво му е на един източник, който вече е явно съвършен, да създава нов разум, който е далеч от съвършенството?
П: За да помага на създателя да създава. По този начин, чрез собствената си трансформация и изди­гането до по-високите нива на реализация, ние уве­личаваме блокчетата, които изграждат живота.
Д-р Н: Принуждавани ли са душите да се отделят от източника и да отидат на места като Земята заради някакъв вид първичен грях или защото са тръгнали по кривия пъти духовния свят?
П: Това са глупости. Ние биваме... увеличавани... в прекрасното разнообразие на сътворението.
Д-р Н: Теси, искам да ме слушаш внимателно. Ако източникът изпитва необходимост да стане по-си­лен или по-мъдър като разделя собствената си бо­жествена енергия, за да създава по-нисш разум, който се надява, че ще се увеличи - това не предпо­лага ли, че самият той не е напълно съвършен?
П: (пауза) Източникът твори заради собствената си реализация.
Д-р Н: Точно това имах предвид. Как може това, което е абсолют, да стане по-пълен абсолют, ако нещо не му липсва?
П: (колебае се) Това, което възприемаме като... наш източник... е всичко, което можем да познаем, и ние мислим, че създателят желае да изрази себе си чрез нас като... ни ражда.
Д-р Н: Мислиш ли, че създателят наистина става по-силен от това, че съществувате като души?
П: (дълга пауза) Аз виждам съвършенството на създателя... поддържано и обогатявано... като спо­деля с нас възможността за съвършенство и това е решително продължение на собственото му Аз.
Д-р Н: Значи източникът първо съзнателно създава несъвършени души и несъвършени форми на живот за тези души и след това наблюдава какво става с цел да продължи самия себе си?
П: Да, и ние трябва да вярваме в това решение и да се уповаваме на процеса на завръщане към произ­хода на живота. Човек трябва да гладува, за да оцени храната, да му е студено, за да разбере благодатта на топлината, и да е бил дете, за да осъзнае ценността на родителя. Трансформацията ни дава някаква цел.
Д-р Н: Искаш ли да бъдеш родител на души?
П:... Участието в нашето зачеване е... една от меч­тите ми.
Д-р Н: Ако нашите души не преминаваха през фи­зически живот, щяха ли някога да знаят тези неща, за които ми говориш сега?
П: Щяхме да сме чували за тях, но нямаше да ги познаваме. Щеше да е все едно, че на твоята духовна енергия й е било казано да свири гами на пиано само с един нота.
Д-р Н: Вярваш ли, че ако източникът не беше създал душите, които да отгледа и възпита, неговата пора­зителна енергия щеше да намалее поради липса на изразяване?
П: (въздиша) Може би това е неговата цел.
След това пророческо изявление на Теси, аз прик­лючих сеанса. Докато я изваждах от състоянието на транс, тя сякаш се завръщаше към мен, преминавайки през времето и пространството. Докато седеше тихо, фокусирайки погледа си върху предметите от кабинета ми, изразих благодарността си от предоставилата ми се възможност да работя с нея на такова напреднало ниво. Усмихвайки се, дамата каза, че ако е имала предвари­телна представа за мъченията, на които съм я подложил, сигурно е щяла да откаже да работи с мен.
След като се сбогувахме, се сетих за последните й изявления, засягащи източника на живота. В древна Пер­сия суфите са имали поговорка, че ако създателят е олицетворение на абсолютната доброта и, следовател­но, на абсолютната красота, то в естеството на приро­дата е да желае да се прояви.