Силата на числата,карти,руни и ... Прогнози и Отговори
Reni Ivanova
В християнската му интерпретация това е време на опасност дни,
в които човек трябва да бъде особено предпазлив, въздържан, подчинен.Налагат се забрани, говори се за „нечисти сили“,
за разклатен ред и потенциална вреда за тялото, дома и дори за бъдещето
на децата.
В народната традиция т.нар. Вълчи (мръсни) дни започват по различно време според региона,най-често от Андреевден (30 ноември)
или Никулден (6 декември)
и приключват на Йордановден (6 януари).
Но ако се вгледаме по-дълбоко и отстъпим отвъд християнската рамка, ще открием, че тези дни имат съвсем различно лице.
В предхристиянските култури на Балканите, в славянския свят, в тюркските и сибирските традиции, този период не е „мръсен“. Той е пределен за време, в което светът е по-прозрачен, по-истинен и по-малко търпим към фалша.
Това са вълчите дни.
В народното християнство „мръсните дни“ се описват като период, в който злото дебне. Хората са били предупреждавани да не започват нови начинания, да не влизат в интимност, да не зачева живот. Смятало се е, че заченато дете в този период може да има „лоша съдба“,
да бъде „особено“, „тежко“,
„не от този свят“.
Тези вярвания не идват от официалното богословие,
а от фолклорното му тълкуване от страха на общността пред онова, което не може да бъде напълно контролирано. Когато смисълът на старите ритуали
и символи се загубва, на тяхно място идва страхът. А страхът винаги изисква забрани.
В предхристиянската памет същият период е бил възприеман като време на усилено поле. Дни, в които границата между световете се изтънява,не за да нахлуе злото, а за да се покаже истината. Това не е било „лошо време“, а време за изпит.
В славянските източници тези дни са наричани „волчье время“ – вълче време. В руския фолклор се казва:
„Зима — волчье время.“
(Зимата е вълче време.)
В тюркските и прабългарските традиции вълкът не е чудовище, а родоначалник. Синият или небесният вълк е знак за божествен произход, за връзка с Небето и за правото да водиш. Вълчицата Асена не ражда демони, а владетели. Вълкът е този, който извежда народа през тъмното.
Вълкът като архетип: пазител, водач, разобличител
Вълкът в тези култури носи определени качества, които се повтарят от Сибир до Балканите:
– той пази границата
– той разпознава лъжата
– той не търпи преструвка
– той вижда в тъмното
В руската духовна и фолклорна традиция съществува изразът:
„В глазах волчицы — Бог.“
(В очите на вълчицата е Бог.)
Това изречение не означава, че вълкът е божество.
То означава, че в погледа му няма илюзия. Вълкът гледа директно през маските, през оправданията, през ролите. Затова той е бил възприеман като пазител на истината, не като пратеник на злото.
В славянските приказки и легенди вълкът често е водачът на героя – този, който го превежда през опасното, но и го изпитва. Ако героят лъже, бива изоставен. Ако е честен – бива защитен.
Вълчите дни: когато истината броди сред хората
Съществува още един стар израз в руския и украинския фолклор:
„Волк ходит среди людей.“
(Вълкът броди сред хората.)
Това не означава, че в гората излизат повече хищници. Това означава, че вълчият принцип е активен. Принципът на яснота, на инстинкт, на безпощадна честност.
В такива дни няма място за фалш. Не защото някой ще накаже, а защото фалшът не издържа на честотата на времето. Кражбите, лъжите, манипулациите започват да излизат наяве. Схемите се разпадат не поради морално възмездие, а поради липса на почва.
В езотеричните и духовните традиции тези периоди са считани за инициационни. Време, в което шамани, медиуми, лечители и хора със сетивност отвъд обичайното работят най-силно. Полето е концентрирано. Сънищата са по-ярки. Интуицията е изострена. Истината идва
без украса.
Защо страхът се е появил по-късно
Когато културите губят връзка със символите си, силата започва да се възприема като заплаха. Вълкът,като архетип на свободата и реда без фалш – става неудобен. По-лесно е да бъде демонизиран, отколкото разбран.
Така вълчите дни стават „мръсни“. Времето на изпит – време на забрани. Времето на истина – време на страх. Но дълбокият пласт остава и продължава да се усеща, дори когато думите за него са сменени.
Кой трябва да се страхува
и кой не?
Истината е проста: тези дни не са опасни за хора с чисти намерения. За тях те могат да бъдат време на подреждане, яснота и вътрешна сила. Опасни са единствено за онези, които живеят в разминаване със себе си.
Не защото „някой ще ги накаже“, а защото вълчето време не търпи неистина. То не напада. То осветява.
И както са казвали старите хора:
не всеки, който се страхува от вълка, е жертва.
Понякога страхът е просто знак, че маската е прекалено тънка.
Вълчите дни не идват, за да разрушават. Те идват, за да напомнят.
Да напомнят кой си без ролите.
Да напомнят какво е истинско и какво – само удобно.
А вълкът, старият пазител на прага, не пита дали си готов.
Той просто гледа. И вижда. И разкрива тайните ти безкомпромисно!
Бележка от автора:
Интересът ми към тези дни се усили, след като в самото им начало (без да знам за вълчите дни, защото за пръв път чух за тях преди два дни) имах много ясен, цветен и необикновено силен сън.
В него пред мен стоеше куче-вълк-изтощено, измъчвано, обречено да бъде убито и използвано като храна. Аз бях свидетел отстрани и не можех да направя нищо.
Не можех да спра неговите мъчители.Но вместо да умре, животното се изправи, събуди се сякаш от самата си гибел и сякаш след дрямка -
без никаква рана по тялото си се изправи и тръгна. А хората, които малко преди това бяха готови да го унищожат, започнаха да го благославят
и да го носят на ръце.
Този образ-вълкът, който не можа да бъде убит от злоба, лъжи и жестокост,за мен се превърна в символ и знак от съдбата, че съм на своя си "вълчи" път. Символ на вътрешния вълк, на вътрешната истина и чистота, които не могат да бъдат унищожени, дори когато са поставени на жертвената маса. В този смисъл вълчите дни, далеч от това да са „мръсни“, ми се разкриват като време на праг, на силни инициации и на възраждане – точно там, където световете се допират..."
Автор:Blagoy Schoigenpflug
