ВИЕ НЕ СТЕ ВАШИЯТ УМ НАЙ-ГОЛЯМОТО ПРЕПЯТСТВИЕ ПРЕД ПРОСВЕТЛЕНИЕТО

 

Калина Пенева

ВИЕ НЕ СТЕ ВАШИЯТ УМ

НАЙ-ГОЛЯМОТО ПРЕПЯТСТВИЕ ПРЕД ПРОСВЕТЛЕНИЕТО

Какво означава просветление!?

Един просяк седял край пътя повече от тридесет години. Един ден край него минал непознат.

„Да имаш малко дребни?" - смънкал просякът, протягайки по навик старата си бейзболна шапка.

„Нямам какво да ти дам" - отвърнал непознатият. После попитал: „Какво е това, върху което седиш?"

„Нищо - отвърнал просякът. - Някаква стара кутия. Седя на нея, откакто се помня."

„Поглеждал ли си някога вътре?" - попитал непознатият.

„Не. Защо да гледам? Вътре няма нищо."

„Я погледни" - настоял непознатият. Просякът с мъка успял да отвори капака. Удивен, невярващ и възторжен, той установил, че кутията е пълна със злато.

Аз съм този непознат, който няма какво да ви даде и който ви казва да погледнете вътре. Не в кутия, както в притчата, а още по-близо - вътре в себе си. Чувам ви да казвате: „Но аз не съм просяк." Просяк е всеки, който - дори и да има големи материални богатства - не е намерил своето истинско богатство, а то е струящата радост от Битието и дълбокият и непоколебим мир, който идва

с него. Търсим извън себе си късчета удоволствие или себеосъществяване, одобрение, сигурност и любов, а носим в себе си съкровище, в което не само че е включено всичко това, но и то е безкрайно

по-голямо от всичко, което светът може да ни даде.

Думата просветление извиква В съзнанието представата за някакво свръхчовешко постижение - и на егото му харесва да поддържа тази представа, но всъщност просветление е просто вашето

естествено състояние на почувствано единство с Битието. То е състояние на свързаност с нещо неизмеримо и неразрушимо, нещо, което -почти парадоксално - сте по същество вие и въпреки това е много по-голямо от вас. То е да намериш истинската си природа отвъд името и формата.

Неспособността да изпитате тази свързаност поражда илюзията за отчужденост - от вас самите и от околния свят. Възприемате се - съзнателно или несъзнателно - като изолиран отломък. Появява се страх и вътрешните и външни конфликти се превръщат в норма.

Обичам простото определение на Буда за просветлението - „край на страданието". В това няма нищо свръхчовешко, нали? Разбира се, като всяко определение, то е непълно. Казва ви само какво не е просветлението - не е страдание. Но какво остава, когато вече няма страдание? По този въпрос Буда мълчи и мълчанието му намеква, че ще трябва сами да разберете. Той използва негативно оп-

ределение, за да не може умът да го превърне в нещо, в което да вярва, или в някакво свръхчовешко постижение - цел, която не ви е по силите да постигнете. Въпреки тази предпазливост, повечето будисти все пак вярват, че просветлението е за Буда, а не за тях - или поне не в този живот.

Използвате думата Битие. Може ли да обясните какъв смисъл влагате в нея?

Битието е вечният, неотменно присъстващ Единен Живот зад безбройните му форми,

подвластни на раждането и смъртта. Но Битието е не само отвъд, но и дълбоко във всяка форма като нейна най-вътрешна невидима и неразрушима същност. Това означава, че е достъпно за вас във все-

ки момент като вашето най-дълбоко „аз", вашата истинска природа. Но не се опитвайте да го проумеете с ума си. Когато присъствате, когато вниманието ви е изцяло съсредоточено в Настоящето, Битието може да се усети, но никога да се разбере с ума. Да си възвърнем съзнанието за Битието и да пребиваваме в това състояние на „чувстване и осъзнаване" - това е просветление.

Когато говорите за Битие, Бог ли имате предвид? Aкo е така, защо не го кгажете?

Думата Бог е опразнена от смисъл в резултат на хиляди години злоупотреба. Понякога я

използвам, но пестеливо. Като казвам злоупотреба, имам предвид, че хора, които никога дори не са зървали царството на свещеното, безбрежната широта зад тази дума, я използват с огромна самоувереност. сякаш че знаят за какво говорят. Или пък излагат аргументи против нея, сякаш им е ясно

какво отричат. Тази злоупотреба е породила абсурдни вярвания, твърдения и егоистични заблуди от рода на Моят или нашият Бог е единственият истински, а твоят е фалшив", или пък прословутото изявление на Ницше:

„Бог е мъртъв."

Думата Бог се е превърнала в затворено понятие, Още щом някой я произнесе, се създава мисловен образ, който вече едва ли е на белобрад старец, но все пак представлява мисловно изображение на някого или нещо извън вас и -да, точно така! - почти неизменно е от мъжки пол.

Нито Бог, нито Битие, нито която и да е друга дума може да дефинира или да обясни

неизразимата действителност зад нея, затова единственият важен въпрос е дали думата помага или възпрепятства изживяването на онова, което назовава. Сочи ли тя отвъд себе си към тази трансцендентна реалност, или лесно се поддава на това, да се превърне просто в идея в ума ви, нещо, в което да вярвате, мисловен идол?

Думата Битие нищо не обяснява, но нима думата Бог обяснява нещо? Думата Битие обаче има преимуществото да бъде отворено понятие. Тя не свежда безграничното невидимо до някаква крайна реалия. Невъзможно е да си изградите за него мисловна представа. Никой не може да

претендира за изключителни права върху Битието. То е самата ваша същност и ви е непосредствено достъпно като усещане на собственото ви присъствие, като осъзнаването, че „аз съм" предхожда

представата „аз съм това или онова". Затова е малка стъпката от думата Битие до това, да изпитате Битието.

Каква е най-голямата npeчкa пред това, да изпитаме тази действителност?

Себеотъждествяването с вашия ум, което прави мисленето натрапчиво. Неспособността да спрем да мислим е ужасно нещастие, но ние не го съзнаваме, защото от него страдат почти всички, така че минава за нормално. Този непрестанен мисловен шум ви пречи да откриете царството на вътрешна тишина, неделима част от Битието.

Освен това ви създава фалшива умотворна самоличност, която хвърля сянка на страх и

страдание. По-късно ще разгледаме това с повече подробности.

Философът Декарт смята, че е открил най-фундаменталната истина, казвайки прочутото:

„Мисля, следователно съществувам." Всъщност той формулира най-фундаменталната грешка -

отъждествяването на мисленето с Битието и на самоличността с мисленето. Натрапчиво мислещият — а това означава почти всеки човек - живее в състояние на видима отделност, в смахнат, сложен

свят на непрестанни проблеми и конфликти, свят, който отразява нарастващата фрагментация на ума. Просветлението е състояние на цялост, на това да бъдеш „в единство" и -следователно - всъстояние на покой. Да бъдеш едно с живота в неговата материализирана страна - света, - както и

със своето най-дълбоко „аз" и нематериализирания живот - едно с Битието. Просветлението е не само край на страданието и на непрекъснатия вътрешен и външен конфликт, но и край на ужасното робуване на непрестанното мислене. Какво невероятно освобождение е това!

Отъждествяването с ума създава непрозрачна преграда от понятия, етикети, образи, думи,

съждения и определения, която блокира всички истински взаимоотношения. Тя застава между вас и вас самите, между вас и другите хора, между вас и природата, между вас и Бога. Именно тази преграда от мисли създава илюзията за отграниченост, илюзията, че има вас и напълно отделното от вас

„всичко друго". Но при това забравяте важния факт, че под нивото на физически видимото, на

отделните форми, вие сте едно с всичко, което е. Като казвам „забравяте", имам предвид, че вече не можете да почувствате това единство като очевидна реалност. Една вяра може да ви носи утеха. Но само ако я изживеете, тя може да ви донесе освобождение.

Мисленето се е превърнало в болест. Болест е налице тогава, когато се наруши равновесието

между нещата.

Например, няма нищо лошо в това, клетките да се делят и множат в тялото, но когато

процесът продължи, пренебрегвайки нуждите на целия организъм, се получава болест. Внимание:

умът е великолепен инструмент, ако бъде използван правилно. Но при неправилна употреба става крайно разрушителен. По-точно казано, вие не толкова използвате неправилно ума си, дори обикновено изобщо не го използвате. Той използва вас. Това е болестното. Вие си мислите, че сте

вашият ум. Това е заблуда. Станали сте подвластни на инструмента.

Не съм съгласен. Вярно, като повечето хора, и аз мисля много безцелно, но все пак мога да

направя избора да използвам ума си, за да постигали неща, и постоянно го правя.

Това, че можете да решите кръстословица, или да направите атомна бомба, не означава, че

използвате ума си. Както кучето обича да дъвче кокал, така и умът обича да гризе проблеми. Затова попълва кръстословици и прави атомни бомби. Вие нямате никакъв интерес нито от едното, нито от

другото. Нека ви попитам: можете ли да се освободите от ума си винаги, когато пожелаете? Знаете ли къде е копчето, с което се изключва?

Тоест съвсем да престана да мисля? Не, не мога, освен може би за миг-два.

В такъв случай вашият ум ви използва. Вие се отъждествявате с него несъзнателно, затова

дори не знаете, че сте негов роб. Това е почти същото като да сте обсебени, но без да го знаете, и смятате себе си за това, което ви е обсебило. Свободата започва от осъзнаването, че не сте това, което ви е обсебило - не сте мислещият. Ако знаете това, ще можете да го наблюдавате, В момента, в който започнете да наблюдавате мислещия, се задейства по-високо ниво на съзнание. Започвате

да осъзнавате, че отвъд мисълта се крие цяло царство от интелект, че мисълта е само мъничка част от него. Осъзнавате също, че истински важните неща - красотата, любовта, творчеството, радостта, вътрешния мир - се раждат отвъд ума. Започвате да се пробуждате.

ТАЙНИЯТ СМИСЪЛ НА МОЛИТВАТА „ОТЧЕ НАШ“

 

Издателство "Распер" 

ТАЙНИЯТ СМИСЪЛ НА МОЛИТВАТА „ОТЧЕ НАШ“

„Отче наш“ е най-главната молитва на християнина, продиктувана от самия Иисус Христос. Знае я всеки православен, приел светото кръщение.

Но дали знаем дълбокия смисъл, който е вложен в нея?

Отче наш, Който си на небесата!

Да се свети Твоето име,

да дойде Твоето Царство,

да бъде Твоята воля,

както на небето, тъй и на земята;

насъщния ни хляб дай ни днес,

и прости нам дълговете ни,

както и ние прощаваме на нашите длъжници,

и не въведи нас в изкушение,

но избави ни от лукавия;

защото Твое е царството,

и силата, и славата вовеки.

Амин.

1. Отче. Ние се обръщаме към Бога и Твореца – „Отец“. С тази дума се прогонва от сърцата страхът и се възцарява любовта, защото ние казваме: „Аз съм твой син“, „Аз съм твоя дъщеря.“ В отговор Господ се прониква с чувството на родителска грижа и любов към нас. С тези думи ние обещаваме да слушаме Бог, както родната си майка.

2. Наш. Ние не казваме „мой“, а наричаме Бога „наш“ Отец. Така признаваме християните за братя и сестри. Само с една дума в нас изгаря гордостта и тя ни превръща в едно голямо семейство. „Който си на Небесата“ - „Който се намира на Небесата“. Така ние подчертаваме, че не се обръщаме към земния си баща, а към Онзи, Който винаги пребивава в невидимия свят, в ангелския свят.

3. Да се свети Твоето име. Думата „свети“ – „свят“, означава, че Бог е отделен от общата среда, Той е особен. С тези думи ние изразяваме желанието си, да не произнасяме даже Името на Бог напразно, за да може то да е изпълнено с трепет и благоговение, за да въздаде целият свят специална чест на Бога.

4. Да дойде Твоето Царство. Христос е казал, че Царството Божие е вътре в нас. С тези думи в молитвата ние молим Бога, Той да се възцари в нашето сърце с покой и тиха радост, любов и милосърдие. За да не властва в нас грехът. С тази фраза ние изразяваме надеждата си, че грехът и смъртта след Божия Съд ще прекратят съществуването си и целият видим свят ще се превърне в Царство на Твореца.

5. Да бъде Твоята воля,

както на небето, тъй и на земята. Т.е. ние молим във видимия свят на Земята, да се изпълни благата Божия воля, както тя се изпълнява от ангелите в невидимия свят. Като си спомним, че човекът по съдържанието си е „земя“, т.е. молим и цялата наша природа, даже тялото, да превърнем в подвластни на волята Божия.

6. Насъщния ни хляб дай ни днес. „Насъщен“ значи „всекидневен“. С тези думи молим Бога за най-необходимото в днешния ден, и само за днес. Показваме, че не се грижим за утрешния ден, както Той ни е заповядал. Молим не за богатство и слава, а за храна, която ще ни помогне да преживеем още един ден в това тяло. Но най-важното е, че с тези думи ние молим от Бога причастие с Тялото и Кръвта на Христа, който по Неговите думи, е „Хлябът на живота, дошъл от Небесата“. Ако хлябът дава на тялото да живее, то Хлябът Небесен дава на душата ни да се съедини с Бога и да придобие чрез него вечен живот.

7. И прости нам дълговете ни,

както и ние прощаваме на нашите длъжници. Това са много радостни слова. Става ясно, че и след кръщението ние можем да получим опрощаване на греховете. Но това са и много страшни слова, защото ние с тях молим Бога да не прощава греховете ни, ако ние не прощаваме на някого от хората, които са съгрешили против нас. Интересно е, че греховете се наричат „дългове“. Сякаш ние сме взели не свои пари и сега трябва да ги върнем. Например сме извършили лоши постъпки и сега трябва да вършим само добри. Но ние или не умеем, или нямаме време и сили, затова молим да ни прости тези дългове.

8. И не въведи нас в изкушение. Ние молим Бог да не ни води към изпитания. Например болестта може да бъде не само наказание за грях, но и проверка на издръжливостта. Бог може да изпитва нашето търпение.

9. Но избави ни от лукавия. С една дума сме изброили и сатаната с всичките му слуги, и злите лукави хора, и своите лукави и нечестни мисли, думи и постъпки.

В Дидахе – I-II век, най-древния християнски паметник, който не влиза в Новия завет, се казва, че тази молитва трябва да се произнася три пъти на ден.

Свещеник Владимир Панарин

🔥 ЗАЩО СЕ ПРОЗЯВАШ, КОГАТО СЕ МОЛИШ ИЛИ МЕДИТИРАШ? НЕ Е УМОРА — ТОВА Е ПРОБУЖДАНЕ 🔥

 

Аура камера София 

Забелязвал ли си как в най-свещените моменти — когато четеш молитва, медитираш или просто стоиш пред икона — изведнъж започваш да се прозяваш неудържимо?

И си мислиш: „Дали не съм изморен?“

Не. Истината е много по-дълбока.

Това е моментът, в който енергията започва да се движи.

Когато се свързваш с Висшето, с Божественото, с вътрешното си Аз, тялото ти преминава в различно състояние. Потокът от енергия се усилва, вибрациите се повишават, а системата ти започва да се пренастройва.

Прозявката е твоят естествен „енергиен клапан“.

Тя освобождава натрупаното напрежение, заземява излишната енергия и отваря каналите ти. Това не е слабост — това е адаптация към по-висока честота.

В този момент се случва нещо важно:

– освобождават се стари емоции и блокажи

– чакрите се хармонизират

– тялото и душата влизат в синхрон

– започва вътрешно пречистване

Понякога това е знак, че си на прага на осъзнаване. Че нещо вътре в теб се „отваря“.

Дори на физическо ниво — ти най-накрая се отпускаш. Дишането се задълбочава. Тялото получава сигнал: „В безопасност си.“

Най-важното: НЕ СПИРАЙ ПРОЗЯВКАТА.

Не я потискай. Не се притеснявай. Не се съди.

Позволи ѝ да бъде.

Наблюдавай какво се случва след това — лекота, освобождаване, тишина…

Това не е сънливост.

Това е знак, че душата ти работи.

Че енергията се движи.

Че си в процес на пробуждане.

ВСИЧКО, КОЕТО ПОЛУЧАВАТЕ БЕЗПЛАТНО, СЪЗДАВА ДЪЛГ ПРЕД ВСЕЛЕНАТА.

 

Енергийна медицина д-р Дарина Кирилова ЕООД 

Този дълг представлява определено количество енергия, с което сте задлъжнели на Вселената.

Понеже е природен закон, не може да го заобиколим или отхвърлим. Независимо от всичко, дълговете трябва да бъдат платени. За съжаление, не може да се предскаже формата, която ще придобие тази енергия.

Разплащането с пари е най-простия и рационален начин. Затова, ако дадете прекалено много, даденото ще се върне при вас. Даващите имат малко преимущество пред вземащите. Те, все едно, ще трябва да платят, но не се знае, кога, къде, и по какъв начин.

Най-важните правила, произтичащи от закона за енергийният баланс:

Не крадете енергия от всякакъв вид и форма;

За всичко, което сте получили, трябва да се плаща;

Не правете на никого „добро“, когато не ви молят;

Нищо не отсъждай и не давай на заем;

Действията ви трябва да са уравновесени енергийно;

Следването на тези принципи не е задължително.

Възможно е преднамереното нарушаване на тези принципи, но трябва да сте готови, че Вселената ще си потърси дълга.

Ако губите нещо, може да е следствие, че някога не сте платили за полученото.

Нарушението на това правило в миналото, може да предизвика заболяване. Например, можете да заплатите на друг човек за нанесена травма.

Ако сте загубили собственост или активи, може да е следствие от някогашна ваша кражба.

Затова, бъдете предпазливи с енергията си. Старайте се да поддържате баланса във всичко, което правите. Да давате или да вземате много е винаги лошо. Това създава много повече проблеми, отколкото ползи.

Превод: Йосиф Йоргов

🎋🎋🎋Утре 20 март е деня на Пролетното равноденствие и денят става равен на нощта.

 

Силата на числата,карти,руни и ... Прогнози и Отговори

Reni Ivanova

Именно на в нощта на 20 март се сънуват пророчески сънища, тъй като това е най-мощната магическа нощ на годината. Ясновидци и екстрасенси казват, че на 20 март ще бъде възможно да заредите вашите бижута, камъни-талисмани и амулети. В рамките на деня и нощта на Пролетното равноденствие е лесно да се отървете от уроки, проклятия и магии, както и да отстраните негативните родови програми.

Пролетното равноденствие – това е началото на новата астрологична година, както и Световният ден на астрологията. Нищо чудно, че всички хороскопи започват с Овен, защото точно на 20 март започва царуването на този знак на зодиака когато Слънцето застане на 0 градуса в Овен.

На Пролетното равноденствие се обновява световната енергия. През годината това се случва няколко пъти, но само тогава обновяването е най-силно изразено. Това е време на въодушевление и подем, време на динамика. От деня на пролетното равноденствие започва период на резки промени в емоционалното състояние на хората.

Студът е утаил всички ферменти, неясноти и мътилки в главите и в сърцата на хората и сега търси свой излаз към светлината, известявайки на всичко живо за настъпващото индивидуално "запролетяване“ и обновяване.

Квадратът на Питагор нумерологичният ключ на душата - рестарт