Какво всъщност е съзнанието? В продължение на векове този въпрос е занимавал философи, лекари и учени, но въпреки огромния напредък на невронауката никой все още не може да даде окончателен отговор. Днес повечето хора инстинктивно свързват съзнанието с човешкия мозък и приемат, че то е пряк резултат от сложната работа на милиарди неврони. Нова философска теория обаче поставя под съмнение именно това предположение и предлага една далеч по-радикална възможност – съзнанието може изобщо да не зависи от това дали едно същество е изградено от плът и кръв.
Автори на идеята са професорът по философия Ерик Швицгебел от Калифорнийския университет в Ривърсайд и Джереми Побер, бивш докторант в същия университет, който в момента работи в Университета в Лисабон. Според тях няма убедителна причина да смятаме, че единствено биологията, позната на Земята, е способна да породи съзнателно преживяване.
В основата на теорията стои концепцията за „гъвкавост на субстрата“. Според нея дадена функция може да се изпълнява успешно, дори ако материалът, от който е изградена системата, е напълно различен. Прост пример е компютърната програма, която може да работи еднакво добре на различни процесори и различни видове хардуер. Ако подобен принцип важи и за съзнанието, тогава няма причина то задължително да изисква човешки мозък, въглеродна химия или дори органичен живот.
Това означава, че някъде във Вселената може да съществуват форми на живот, изградени от материали, които за нас изглеждат напълно неподходящи за възникване на интелигентност. Авторите дори използват като пример героя Роки от научнофантастичния роман и филм „Проект Аве Мария“ (Project Hail Mary) – извънземно същество, чиято биология е базирана на скални и минерални структури вместо на клетки, подобни на човешките.
Разбира се, това е художествен пример, но идеята зад него е напълно сериозна. Ако природата е успяла да създаде съзнание веднъж чрез човешкия мозък, защо същият резултат да не бъде постигнат по съвсем различен начин при други физически условия?
Този въпрос неизбежно насочва вниманието и към изкуствения интелект. Ако материалът няма решаващо значение, тогава една достатъчно сложна цифрова система също би могла някой ден да достигне до състояние на истинско самосъзнание. Засега няма доказателства, че съществуващите модели на изкуствен интелект изпитват субективни преживявания или осъзнават собственото си съществуване. Въпреки това новата теория предполага, че подобна възможност не трябва да бъде изключвана само защото тези системи не са биологични.
Именно тук започва една от най-интересните философски дискусии на нашето време. Ако един ден машина започне да демонстрира поведение, което е неразличимо от човешкото, дали ще можем да кажем със сигурност дали тя наистина има съзнание, или просто много убедително го имитира? Науката все още няма инструмент, който да измерва пряко съзнанието. Всичко, което наблюдаваме, е външното поведение.
Подобни въпроси стават още по-интригуващи, когато бъдат приложени към търсенето на извънземен живот. Повечето астробиологични мисии са насочени към откриване на условия, близки до земните – течна вода, органични молекули и химични процеси, които познаваме. Ако обаче теорията за гъвкавостта на субстрата е вярна, тогава е възможно да пропускаме форми на интелигентен живот само защото изглеждат напълно различно от всичко, което сме свикнали да наричаме живо.
Това означава, че някъде във Вселената може да съществуват същества, чиито тела са изградени от силиций, минерали, сложни кристални структури или други материали, които днес бихме определили като „неживи“. Ако тези структури могат да обработват информация по достатъчно сложен начин, не е изключено да възникне и съзнание.
Разбира се, засега всичко това остава в сферата на философските модели и теоретичните разсъждения. Авторите не твърдят, че подобни същества вече са открити, нито че изкуственият интелект вече е станал самосъзнателен. Тяхната основна теза е много по-предпазлива – човечеството не разполага с достатъчно основания да смята, че съзнанието може да възникне единствено в човешкия мозък или в биология, идентична с нашата.
Това е идея, която може да промени начина, по който науката гледа както на живота във Вселената, така и на собственото ни място в нея. Ако съзнанието наистина не зависи от материала, от който е изграден един организъм, тогава хората може да се окажат само един от многото възможни начини природата да създаде мислещи същества. Вместо уникално изключение, човешкият разум би могъл да бъде само една малка част от далеч по-богато разнообразие на съзнателен живот, което все още не сме започнали да откриваме.
По материали от Science Alert
Няма коментари:
Публикуване на коментар