СЪБИРАНЕТО НА ВРЕМЕВИТЕ ЛИНИИ – ИСТИНСКИЯТ АЗ ИЗЛИЗА НА ПОВЪРХНОСТТА – 2 ЧАСТ
(на база личната ми опитност и работата ми с много хора през годините)
Когато започне събирането и интегрирането, първото нещо, което се усеща, не е цялост, а си е направо объркване. Сякаш всички твои версии се събуждат едновременно, с желанието да се проявят, но никоя не е готова да отстъпи на другата.
Паметта се разтегля, а емоциите нямат ясна причина за тяхното преживяване. Тялото се държи така, сякаш е в стрес, но няма външна опасност. И това води до съпротива...
Съпротивата е естественият рефлекс на старото Аз, което знае, че не може да оцелее в тази честота. То започва да се активира през мисли, които те връщат в миналото, както и чрез съмнения, които те държат в колебание. Умората е неизменен спътник по този път.
Искам да знаеш, че това е механизъм на съхранение в зоната ти на комфорт, който повече не работи.
И ако се опиташ да останеш там, например от страх от промяна, ще се въртиш в един безкраен цикъл, който със сигурност няма да ти хареса.
В този момент много хора започват да усещат силна раздразнителност към всичко външно. Често шумът става нетърпим, а желанието за някаква социална роля се изпарява. за да може отвътре да се покаже онова, което е било заключено от хилядите натрупвания в собственото ни Поле. За да може Истинският Аз да излезе на повърхността.
Той не е шумен, не е ярък и не е герой. Той е спокоен, тих, ясен и не се нуждае от доказателства. Самото му присъствие започва да пренарежда реалността.
Но за да го усетиш, трябва да спреш да търсиш. Трябва да спреш да се бориш да бъдеш някой и най-вече да се опитваш да контролираш самият процес.
Необходимо е да издържиш на онова усещане за празнота, което идва, когато всички стари версии започнат да си тръгват.
Това е мястото между световете. Точно по средата, където вече не си старото си Аз, но още не си напълно въплътен в новото.
То е безмълвно, понякога болезнено, понякога почти непоносимо. (сигурен съм, че много хора, които са го преживявали, точно тук се усмихват или поне сега ще го направят 
)
)Но точно там, на това място, започва всичко!
Истинският Аз не се появява с гръм и трясък, както много от нас очакват, а се ражда в тишината след съпротивата и тоталната липса на контрол.
Той се разгръща, когато си достатъчно изпразнен от съдържание, за да го приемеш и интегрираш.
Много хора в този период ще преживеят емоционално прочистване.
Ще се отключат стари рани, потопени в безброй сълзи, без да има конкретна причина.
Ще се разпаднат връзки, които не могат да издържат новата честота.
Ще се затворят цели етапи от живота, без предупреждение.
Искам да знаеш, че не си объркал нищо. Просто Полето те подготвя за сливане на вътрешното с външното и за свещената интеграция на автентичния ти Аз. Това е много сложен момент, в който се изисква огромно ДОВЕРИЕ към самия Процес.
И ДА... ПРОЦЕС Е!
Това, което идва след това, не може да се постигне с усилие, нито можеш да го принудиш, нито можеш да го пресметнеш. Можеш само да го приемеш с благодарност.
Когато Истинският Аз започне да се интегрира, животът става тих и изпълнен със съдържание.
Реалността не се променя веднага, но започва да се подрежда, в посока навътре. Точно тази вътрешна подредба започва да отваря новите линии.
Линии на синхрон, линии на покой, линии на служене и автентичност.
Линии, в които не действаш от нужда. В тях няма роля, а само чисто присъствие. Линии, в които вече не се питаш какво да направиш, а просто знаеш какво трябва да бъде.
Това е пътят, по който вървим сега, но ВНИМАНИЕ, пътят е без указателни табели, без ръкопляскания и без публична изява и победа.
Стигнал си дотук, понеже раздутите и изкривени части на представата ти за себе си (раздутото Его) вече не съществуват.
Усещането за Азова форма е размито.
Остава едно вътрешно движение, което казва:
„Вече не се крия.“
„Вече не се раздвоявам.“
„Вече не играя роли.“
АЗ СЪМ ИСТИНСКИ. АЗ СЪМ АВТЕНТИЧЕН. АЗ СЪМ ЦЯЛОСТЕН. АЗ ПРИСЪСТВАМ ТУК И СЕГА.
Успех на всички, които са на Пътя!
С много Любов и подкрепа,
Тодор Христов
Няма коментари:
Публикуване на коментар