https://templeofourania.com/
Човешкият живот е низ от моменти, на по-голямата част от които не обръщаме особено внимание. Сред тях са и моментите, в които нещо започва. Не когато то вече се е случило, не когато сме го осмислили или осъзнали, а именно онзи краткотраен, почти неуловим миг, в който нещо, което не е съществувало, изведнъж вече съществува. Бракът не е сватбеното тържество - той е онова „да", произнесено пред свидетели, което впоследствие може да ни донесе много щастие или нещастие. Строежът не е готовата сграда - той е първата копка. Новото начинание не е успехът му - то е мигът, в който то е обявено пред света. Древните гърци са имали дума за това начало - казвали са му са катархе.
Κατάρχη (katarchē) - катархе е съставна дума, в чиято основа стои архе - една от най-важните думи в гръцката философия, означаваща едновременно „начало", „източник" и „владение". За гърците истинското начало не е просто хронологически първо, то е и онова, което управлява всичко, което идва след него. Аристотел е видял четирите си причини именно като четири вида архе, четири вида начала, всяко от които дава своето обяснение за нещата. Към архе е добавена представката ката - дума с корен, означаващ „надолу", „по протежение на". Съединени заедно, те раждат катархе, която в своята специализирана астрологична употреба е преведена понякога като начало / inception. Защото катархе не е просто всяко начало. То е ритуалното начало, встъпващото действие, символичният жест, с който нещо се въвежда в съществуване.
Ритуалът, неговото обещание и плодовете на наченатото
Помислете за един ритуал или религиозен обред. Той не започва с кулминацията си - прославянето, паленето на свещ, поклонението. Той започва с нещо малко и привидно незначително: измиването на ръцете, прекръстване, прагът, прекрачен с десния крак, влизането с лице към олтара и т.н. Това е катархе на ритуала - първото действие, което в известен смисъл не поражда всичко останало, но го определя. То задава последователността, рамката, духа на цялото. Ако влезете по средата на един ритуал и познавате добре неговите правила, по текущото действие ще знаете точно на какъв етап е той. Не защото едното е причинило другото, а защото всичко е вписано в логиката на едно цяло, чийто ключ е именно началото. Точно тук астрологията открива своето място.
Онова, което следва като резултат след катархе, гърците са нарекли апотелесма - Ἀποτέλεσμα (apotelesma) е дума, изградена от глагола апотелео, означаващ „да завърша нещо", „да го доведа до край". В основата й лежи телос - краят, целта, завършекът. Думата е преминала директно в астрологичния речник и на практика е станала синоним на „астрологична предсказание" или „резултат" от анализа на хороскопа. И тук е скрит един изключително тънък нюанс, на който философите са обърнали внимание. Апотелесма не е причинена от катархе. Между тях не стои механичната логика на причина и следствие. Точно обратното - тяхната връзка е като тази между началото и края на един ритуал: вписани в обща структура, взаимно определящи се, но никоя от двете страни не „произвежда" другата в буквален смисъл. Катархе е обещанието. Апотелесма е изпълнението на обещанието.
Традиционните астролози и изкуството на началото
Да мислим, че астрологията е наука за съдбата не е напълно невярно, макар че ще трябва да преосмислите тази идея. В своята най-класическа форма тя е нещо по-фино и по-конкретно: наука за началата. Традиционните астролози са правели карти за конкретни начала и са изучавали небето в онзи миг на започването на нещо, за да разберат какво обещание носи той в себе си. Разчитали са позицията на планетите, на Луната, на асцендента, и са давали преценка: благоприятно ли е небето за това начало? Силите на Космоса добре ли са наредени? Тази практика е известна като катархе астрология и тя развива два нейни основни клона:
Хорарната астрология работи с момента на поставяне на въпроса. Когато клиентът дойде при астролога и зададе своя въпрос - „Ще се върне ли изгубеното?", „Ще успея ли в това начинание?", „Ще оздравее ли болният?", астрологът построява карта за точния миг на въпроса. Защото самият въпрос е катархе: началото на търсенето, мигът, в който нещото е въведено в съзнанието и е изречено. Небето в онзи миг дава своя отговор.
Елективната астрология работи на обратния принцип - не какво показва небето когато започва начинанието, а кога небето ще бъде най-благоприятно за конкретното начинание. Астрологът търси подходящ момент за сключване на брак, за пускане на кораб в морето, за началото на пътуване, за подписване на договор, за първата копка на нов строеж. Той избира катархе с инструментариума на астрологията. В двата случая въпросът е един и същ: какво обещание носи това начало?
Птолемей и тайнството на зачатието
Тук стигаме до най-дълбокия въпрос, който традицията поставя. Ако астрологията е наука за началата и ако искаме да изучим живота на един човек, то кое е неговото истинско катархе? Отговорът на Птолемей е недвусмислен и логически безупречен. В Книга III на своя Тетрабиблос той посочва, че зачатието е истинското, първото начало на един живот. Самото раждане е катархе само в производен смисъл. В момента на зачатието е поставено обещанието и там е началото. Оттам нататък биологичният процес следва своята логика - девет месеца развитие на заченатото в онзи миг. Но тогава защо астрологията изучава часа на раждането? Отговорът е съвсем прост: защото нямаме друг избор. Зачатието е тайнство, което природата е предвидила да остане забулено за хората. То се случва в един определен миг, който може да настъпи в рамките на 24 часа след сексуалния контакт. И зачатието не дава видими физиологични признаци, по които да разберем дали и кога се е случило. Така изглежда природата умишлено е скрила собственото си начало от погледа на хората. Раждането, от друга страна, е видимо събитие - точно и неоспоримо. И в традицията хороскопът на раждането е приет като следващото най-добро нещо: важна стъпка, ключов момент, достатъчно богат на информация, за да позволи изучаването на целия живот. Раждането е второто катархе и първата стъпка, достъпна за наблюдение.
Астрологията и обещанията
Ако трябваше да определим астрологията в едно изречение, може би то би звучало така: тя е систематично изучаване на онова, което е обещано в момента на едно начало. Не пророчество в смисъла на неизбежна съдба. Не механична причинно-следственост, а нещо по-близо до прочитането на договор - разбиране на условията, заложени в началото, за да знаем какво можем да очакваме в края. Небето в момента на катархе е като печат върху документ. То не причинява обстоятелствата и събитията, които следват. То свидетелства, удостоверява и разкрива тяхната природа. И точно защото всяко начало е уникално, всеки хороскоп разказва различна история. Когато традиционният астролог построи карта за сключване на брак, за новото предприятие, за започването на нов курс или събитие - той пита небето: Вакво е обещано тук? Какви сили влияят? Подкрепят ли те намерението или са в разрез с него? А когато построи натален хороскоп, той пита нещо по-дълбоко и по-лично: Какво е обещал животът на този човек в мига, в който е пристигнал в света? Астрологията, видяна така, престава да бъде магия или суеверие. Тя се превръща в нещо по-интересно: рефлексия върху природата на началата, върху това как всяка стъпка носи в себе си зародиша на всичко, което следва. Катархе и апотелесма - началото и завършекът, са двата полюса на едно и също цяло. А между тях се простира целият живот на едно обещание.
Настоящият материал е изготвен самостоятелно, при използването на следните източници:
Robert Schmidt, “Discource on method” course, 1998, https://www.robertschmidtastrology.com
Robert Schmidt, “The astrological record of early sages”, 1995
