Тя пушила цигари в продължение на 96 години, изяждала почти 1 кг шоколад всяка седмица, живяла напълно сама до 110-годишна възраст и въпреки това станала най-възрастният човек в историята, достигайки 122 години и 164 дни.
Казвала се Жана Луиз Калман и животът ѝ бил толкова необикновен, че дори учените трудно можели да повярват, че всичко това е истина.
Родена е на 21 февруари 1875 година в Арл, тих град в Южна Франция. За да добиете представа – това е времето преди появата на автомобилите, самолетите и обикновеното електричество в домовете. Айфеловата кула все още не била построена.
И въпреки това Жана живяла достатъчно дълго, за да види интернет, мобилните телефони и целия съвременен свят.
Когато била само на 13 години, небрежно облечен непознат със странна миризма влязъл в художествения магазин на баща ѝ и купил няколко платна. Този непознат бил Винсент ван Гог.
По-късно Жана го описвала като мръсен, зле облечен и неприятен. Тя нямала никаква представа, че гледа един от най-известните художници в историята на човечеството.
Била просто тийнейджърка, която помагала в магазина. Ван Гог починал само две години по-късно. На Жана ѝ оставали още 109 години живот.
Тя пораснала, омъжила се, създала семейство и водела привидно обикновен живот в Арл. Но времето минавало, а Жана продължавала напред. Съпругът ѝ починал. Дъщеря ѝ починала. Внукът ѝ починал.
Минавали десетилетия. Светът се променил до неузнаваемост – две световни войни, човек стъпил на Луната, Берлинската стена паднала, появил се интернет. А Жана все още била там.
Тя пушела от 21-годишна възраст. Отказала цигарите едва на 117 години. Не заради здравословни проблеми, а защото зрението ѝ станало прекалено слабо, за да може сама да си запалва цигара, а била твърде горда, за да моли постоянно някого за помощ.
Изяждала почти килограм шоколад седмично и според разказите редовно изпивала малка чаша портвайн. Използвала зехтин, с който мажела кожата си и който добавяла към храната.
Карала велосипед до 100-годишна възраст. Живяла напълно сама в собствения си апартамент до 110 години, когато накрая, макар и неохотно, се преместила в дом за възрастни хора.
Дори през последните години от живота си запазила острия си ум.
Когато на 90 години прехвърлила апартамента си на нотариус на име Андре-Франсоа Рафре срещу месечна издръжка, той смятал, че е сключил изгодна сделка. Предполагал, че тя няма да живее още дълго.
По това време той бил на 47 години. Той починал пръв. Семейството му трябвало да продължи да ѝ плаща. Твърди се, че Жана коментирала ситуацията с думите, че в живота понякога се случват лоши сделки. Била на 120 години, когато го казала.
През 1995 г официално била призната от Книгата на рекордите на Гинес за най-възрастния човек в историята. Жана починала на 4 август 1997 г на невероятната възраст от 122 години и 164 дни.
И до днес тя остава единственият човек, за когото е официално потвърдено, че е живял повече от 120 години.
Учените внимателно я изследвали, опитвайки се да открият тайната ѝ. Дали причината била в гените? В начина ѝ на живот? В отношението ѝ към света?
Истината е, че еднозначен отговор така и не бил намерен. Роднините ѝ наистина живели дълго – баща ѝ доживял 93 години, а брат ѝ – 97.
Но освен генетиката Жана просто се отнасяла към живота спокойно и без излишно бързане. Не се тревожела. Не бързала. Намирала удоволствие в малките неща – шоколада, карането на велосипед, чашата вино, остроумната шега.
Когато я попитали каква е тайната на дълголетието ѝ, тя отговорила: „Виждам зле, чувам зле и се чувствам зле, но всичко е прекрасно.“
В историята на Жана Калман има нещо много успокояващо. Животът ѝ, разбира се, не е доказателство, че вредните навици са без значение.
Той обаче напомня колко непредвидим може да бъде човешкият път и колко рядко животът се развива по предварително написан сценарий.
Напомня, че радостта, смехът и известна лекота могат да ни отведат по-далеч, отколкото очакваме.
Че понякога най-необикновеното нещо, което човек може да направи, е просто да продължава да посреща всеки следващ ден, десетилетие след десетилетие, без да губи чувството си за хумор.
Като тийнейджърка тя продавала платна на Ван Гог и в крайна сметка преживяла почти целия XX век. Това е живот, за който си струва да се знае.
