изображението не е част от текста
Казват „истината ще те направи свободен”, и това е така, защото пътят към истината е също и път към свободата – свобода от илюзиите на живота и последващите психологически страдания.
Защо пътят към истината и свободата (просветлението) е възможен само чрез самопознание? Хайде в началото да разгледаме въпроса какво е това самопознание.
Самопознание – това е работа над себе си в опит да се разбере, кой съм аз в действителност. Тяло ли съм аз? Или ум? Или дух/ душа? Или нещо друго? Или въобще нищо? Кой съм аз в действителност?
Човек е склонен да отделя внимание на външното, да търси наоколо, а не вътре в себе си, и какво всъщност иска да намери? Някакво удовлетворение, щастие, свобода, спокойствие, блаженство? Не се ли свеждат всички материални желания именно към това? Но какво намира човек при търсенето навън?
Той намира редуващи се удоволствия и страдания. Именно за това, купил нова кола, къща или вила, заел високоплатена длъжност, имайки влиятелни приятели, човек е неудовлетворен както преди и търсенето му продължава.
В някакъв момент човекът разбира, че тъй като търсенето наоколо вече толкова пъти не е дало очаквания резултат, то, явно, е безполезно да се търси повече наоколо. Става очевидно, че истинското търсене може да стане само за сметка на вътрешна дейност.
И тогава търсенето може да се обърне навътре, което е и преломна точка в живота на човека – започва самопознанието, пътят към истината.
Поначало човек може да търси истината в свещените писания, или в не съвсем свещени и не съвсем писания, той може да прочете купища книги, да посети множество семинари, да практикува различни практики с най-различна насоченост. И рано или късно стига до ключовия въпрос – а кой съм аз? И започва пътя към самопознанието.
По пътя към истината можете да намерите много инструменти и методи за самопознание – различни упражнения, техники, практики и дори обикновено четене на литература. В самопознанието човек преминава през някаква последователност от концепции, всяка от които в някакъв момент може да му се струва правилна, а след това неизменно я заменя с друга.
Смяната на концепциите става дотогава, докато не се получи окончателното самопознание, и тогава концепциите се виждат просто като концепции, а не като истина.
Може да се каже, че края на пътя на самопознанието е изчезването на концепции за себе си (отъждествяване, убеждения и други илюзии), а също и желания и страдания от всякакъв вид, възникващи на тази основа.
Самопознанието – това е то познание на истината, добиване на свобода, достигане на единство, единение с Бог или както там още го наричат това явление. Пътят към истината може да отнеме много време, или не много, или да стане мигновено и неочаквано.
Но съвършено еднозначно, ако търсенето е почнало, нямате никакви шансове – самопознанието ще стане. Тази сила, която ви е заставила да се обърнете навътре в себе си, ще доведе своето дело до край.
Няма коментари:
Публикуване на коментар