Учени установиха какво се случва след смъртта? Човешкото съзнание преминава в друга вселена

***

След смъртта човешкото съзнание се прехвърля в друга вселена?

Професор Робърт Ланца разбуни научната общественост с твърдението си, че след смъртта човешкото съзнание не изчезва завинаги, а се прехвърля в паралелна вселена

Тези си възгледи ученият, експерт по регенеративна медицина, излага в книгата си “Биоцентризъм: Как животът и съзнанието са ключовете към разбиране естеството на вселената”, в която заявява, че смъртта всъщност е една илюзия, породена от това, че повечето хора отъждествяват себе си с физическото си тяло, считайки, че физическият му край ще доведе и до смъртта на тяхното съзнание.

Това обаче изобщо не е така, тъй като човешкото съзнание е способно да съществува извън ограниченията на пространството и времето, пребивавайки както във физическото тяло, така също и извън него, мигрирайки след смъртта в други вселени, в които се реализират всички възможни сценарии, като това продължава до безкрайност.

Редица учени считат, че човешкият мозък представлява квантов компютър, а самото съзнание (душата) е информация, съхранявана на квантово ниво, която може да се прехвърля след физическата смърт.

topactualno.com

P.S.

Според мен това наистина е така. Много отдавна съм стигнала до извода, че в живота думите и делата ни са като един компютър - кажеш обидна дума за някой, направиш грешна  преценка за дадена ситуация и т.н е все едно  натиснеш грешният клавиш на клавиатурата, отвори се грешна страница и компютърът те връща обратно.

Може би на мен ми е "заложено" винаги да правя анализи и чрез съпоставяне на думи, дела и събития да стигам до истината, затова мога да дам много примери от моя собствен живот и всеки един от тях потвърждава теорията за равновесието в природата. Във физиката закона гласи "на всяко действие има равно на него противодействие", народните поговорки гласят "каквото посееш, това ще жънеш".

Ето един случай от ежедневието ми: Бях в Общината по повод проекта "Зелена София", в ден, в който се очакваше да подпишем договора, тъй като входа ни кандидатстваше и беше одобрен. С такова нетърпение очаквах това, но бях разочарована, тъй като договорите не бяха дошли от Столична община.

Тръгнах си, вървях по улицата, но съзнанието ми беше изцяло заето с този проект и най-вече, че очакванията ми за деня се провалиха.

Вървях по платното и виждам една паркирала кола вертикално на тротоара. Един незрящ мъж слезна на платното, опипвайки с бастуна терена, по който се движеше. Съзнанието ми отчете, че той ще се допре в колата, но не направих никакво движение за помощ от моя страна. В този момент две жени вървейки по тротоара отидоха и  помогнаха на човека да избегне допира със спрялата кола, след което последва коментар от тяхна страна за моето бездействие.

Въпреки, че съзнанието ми беше изцяло ангажирано с неподписаният договор, изведнъж осъзнах какво съм направила и бях убедена, че ще последва "ответна реакция" от съдбата. 

След няколко дни  вървейки, от другата страна на улицата един човек хранеше две бездомни кучета.  Изведнъж едното от тях  се спусна към мен и ме ухапа по бедрото. Усетих страхотна болка, а човекът който ги хранеше се изплаши, очаквайки моята реакция и говореше, че кучетата са добри и не можеше да си обясни случилото се. 

Въпреки болката, веднага мисълта за "ответният удар" дойде в съзнанието ми, успокоих човека и продължих пътя си.

z@a