Повечето хора си спомнят себе си от две- или тригодишна възраст. Но оказва се, има и такива, които помнят момента на появата си на този свят, пребиваването в майчината утроба, както и събития, случили се с тях в предишни въплъщения и между тях.
Психологът Елизабет Халет в своята книга „История на неродената душа: тайната и прелестта на живота преди раждането” пише, че хората с пренатални спомени са много повече, отколкото си мислим.
Например учителката Никол И. разказва историята на своя ученик Майкъл. Майкъл бил син на нейна близка приятелка, починала, когато детето било само на няколко месеца. Тъй като жената била самотна майка, Никол се грижела за нея. Така тя завела приятелката си в болницата, когато дошло времето да ражда. А когато майката на Майкъл починала, детето било взето от роднини, а Никол за известно време изгубила това семейство от поглед, докато момчето не станало неин ученик.
Един ден в час Никол попитала учениците да опишат най-ранните си спомени. Майкъл в подробности описал как тя е завела майка му в болницата. Момчето съобщило, че са пътували в сива кола и дори запял мелодията, която звучала вътре… Освен това той си спомнил, че Никол спряла на бензиностанция, за да разбере пътя към болницата. Майкъл описал и някои нейни действия при пристигането в болницата – например, че тя позвънила на някого по телефонния автомат и облякла нечий пуловер, който лежал в чакалнята.
И наистина, Никол продала сивата си кола няколко години след раждането на Майкъл. Песента, която припомнило момчето, ѝ била от любимите, когато сядала зад волана. По пътя към селската болница те се заблудили, затова Никол спряла, за да попита за пътя. Наложило ѝ се да позвъни по телефонния автомат, тъй като в болницата нямало клетъчна мрежа. Освен това я било много срам, дето навлякла чужд пуловер – просто в чакалнята било толкова студено и жената премръзнала. Тя била сигурна, че никой не знае за това.
Между два живота
Още един герой от книгата на Халет – Майкъл Макгуайър, разказва: „Ясно си спомням себе си в състояние на безплътен дух, а след това – вече на Земята, в тялото на дете. Това малко прилича на операция. Първоначално се намирате на операционната маса и броите от десет до едно, а в следващия момент вече сте в двореца. Главната разлика както преди, така и след операцията вие сякаш сте в дрямка, а в моя случай мислите бяха абсолютно ясни.“
Джоуел на 30 години чула разказа от своята леля за това, че майка ѝ родила много трудно. Самата ѝ майка никога не била споменавала за това.
Според лелята раждането започнало неочаквано и не успели да откарат в болницата майката на Джоуел. Новородената изглеждала мъртва и леля ѝ я отнесла в съседната стая. Но скоро дошла акушерка, която успяла да върне детето към живот…
Това по странен начин се асоциирало със спомени, които преследвали Джоуел. Тя си спомняла себе си на някакво място, което трудно можела да опише.
„Там е много тихо и има много различни хора – разказвала тя. – Всички ние сякаш бяхме едно цяло, нито мъже, нито жени. Виждам това в моето съзнание, но не мога да го опиша. Няма гласове, но различавам думи. Някой ми казва, че е рано да се отказвам от живота, че ако искам да живея, трябва да вървя точно сега. Колебая се и чувам още един глас, който ми казва, че мога да почакам още малко. Но аз вече не мога да чакам, трябва да се връщам. Някой казва: решавай веднага.“
Очевидно за душата на Джоуел това е бил избор между живота и смъртта.
Няма коментари:
Публикуване на коментар