Съзнателност, самопознание, опознай себе си

Много се говори за съзнателност, самопознание, осъзнаване, пробуждане на ума и други мистични (и може би не съвсем ясни) термини и понятия от психологията и духовните учения. Не рядко примесени с порядъчна доза окултизъм. Какво означават те? Какво означава да бъдеш съзнателен? Какво се разбира под самопознание? Какво е да осъзнаваш? Какво означава пробуждане на съзнанието?

Съзнателност, самопознание, опознай себе си. Дефиниране на концепциите

Човешкият език е удивителен инструмент, с който хората предаваме помежду си информация през времето и през пространството. Понякога ни се струва, че думите са немощни пред величието на вътрешните картини, които искаме да опишем или емоциите, които искаме да изразим. Друг път, силата на словото е способна да съзидава и да разрушава, да разпалва човешки умове и културни революции.

В момента сме на прага на нова ера в човешката история. В началото на фундаментални културни и мисловни трансформации, които имат потенциала да изменят радикално устройството на човечеството и човешките общества. Ние буквално се намираме в основите на един нов свят, нов и по-добър - по-напреднал, по-осъзнат и по-хуманен - нов свят, който трябва да утвърдим в нашия живот. Тук не става въпрос за поредните преходни, фалшиви "културни революции" - става въпрос за един истински, вътрешен, ментален преход от едни примитивни нива към по-еволюирали. Говорим не само за смяна на статуквото, а за еволюция на човешките съзнания, които заедно ще изменим облика на нашето общество и цялото човечество. Това е исторически преход, който трябва да бъде посят в ума и в сърцето на всеки човек на новото време.

Въпреки войните и вродения човешки егоизъм, човешкото самосъзнание еволюира и разширява своите хоризонти повече и повече. В лицето на "духа на времето" и в отделни индивиди през човешката история, които поставят под въпрос отговорите, с които хората са свикнали. Философи, пророци, учители и будни хора, които търсят нови пътища, извън установените, така че задвижват социални промени и културен прогрес. В процеса на вътрешната трансформация чрез будната съзнателност и самосъзнателност ние се променяме, а заедно със себе си променяме и хората около нас. Колкото повече хора се пробуждат в духа на времето, толкова по-видимо и осезаемо ще изменяме облика на цялото общество. Ние, нашето поколение днес, можем да бъдем катализатори на епохални и исторически промени. Това е в ръцете на всеки индивид, който участва в това дело. Всеки мъж и всяка жена. Всяко будно съзнание.

Какво се има предвид под "съзнание"? Какво е съзнателност?
Съзнателност е понятие със сравнително широк смисъл. Използвало се е още от древногръцките философи за обозначаване на мисловната дейност на човека. Съзнанието, което възприема и интерпретира информацията от външния, заобикалящ ни свят. Понятието "съзнание" има различни аспекти, в зависимост от контекста, в който се употребява. В стандартната наука, например, се използва в смисъла на ежедневното състояние на човек, когато не спи. Без задължително да включва психологическите/ душевни измерения. В медицината и популярната неврология съзнанието се дефинира като продукт на биохимичните процеси в мозъка. Това е механичното съзнание или тясното съзнание.

В духовните учения от древността на различни култури по земята се говори за нива на съзнанието. За извисяване и разширяване на съзнанието като висша цел на човека. Съзнанието се възприема като полуспящо в своето обикновено състояние (намиращо се на ниски нива на осъзнатост), а пътя на вътрешното развитие и духовното усъвършенстване цели неговото пробуждане под формата на постигане на по-задълбочено разбиране, озарение и просветление. Човешкото съзнание по рождение е в това състояние на полусън - състояние на егоцентрична, половинчата съзнателност. Ниските нива на съзнателност се разглеждат като мъгливи, мрачни и механични, обитаващи ареалите на примитивното, в които човека е движен от първичните си инстинкти и субективността на егото.

В психологията понятието "съзнание" обозначава най-външните психични измерения, най-горните пластове където е Аз-съзнанието на човека; его-съзнанието, което е най-външния пласт на съзнанието, най-плиткия, образно казано. Съзнанието може да има различна дълбочина, при различните хора. В зависимост от степента им на вътрешно развитие и стремеж към знание изобщо. Съзнанието е частта от структурата на човешката психика, върху която можем да влияем най-директно с мигновени резултати. Както когато волево променим нагласата си към нещо, например. Ефектите са повече или по-малко мигновени. Докато постигането на трайно премоделиране на подсъзнателни нагласи отнема значително повече време.
Подсъзнанието е онази част от цялостната информационна структура на човешката психика, която се намира извън полето на съзнанието ни. Подсъзнанието е несъзнаваната част от психиката. Съответно, в процеса на самопознанието, несъзнаваното съдържание е обект на самосъзнанието, което се самоанализира. Осъзнаването на несъзнателните съдържания е важен елемент в процеса на личностната трансформация.

Самосъзнанието е състоянието на съзнанието, когато вниманието му е обърнато към самото себе си. Когато наблюдаваме себе си критично и се моделираме или се самоанализираме в процеса на вътрешния диалог. Когато търсим източника на вътрешното ни безпокойство, когато търсим решение на вътрешни противоречия, когато търсим причинноследствените връзки, които оформят характера ни - всичко това са проявления на самосъзнание. Будното съзнание е съзнание, което има активно самосъзнание. Съзнанието с активно самосъзнание е разширено съзнание. Самосъзнанието също има нива и измерения, в зависимост от напредъка на ученика по пътя на самопознанието. Самосъзнанието е пътя към себевладеенето.

Будната съзнателност стои в противовес на механичната съзнателност - механичната съзнателност на безкритичния консуматор на продукти и култура.

Активното самосъзнание превръща механичното съзнание в будна съзнателност. Будна съзнателност, която мисли и разсъждава отвъд тесните рамки на собственото си его и отвъд тесните хоризонти на собствените си интереси.

Съзнателност и интелигентност не са взаимнозаменяеми, като може да се каже, че са два аспекта на ума. Два аспекта, които не са в противоречие и преливат един в друг, но могат и един без друг. Може да има висока съзнателност и психическа интеграция на личността без задължително тя да притежава силно развит интелект. Обратното е далеч по-разпространения вариант в съвременните общества - високо образовани хора, с ниски нива на осъзнатост.

Знанието е важна част по пътя на вътрешното развитие. Най-добре е когато съзнанието и интелекта се развиват паралелно и пълноценно. Знанието, научното знание, е един от големите пътища към познание.

В духовните учения често се говори за "познание", а науката говори за "знание". Каква е разликата между знание и познание?

Информацията сама по себе си не е знание, тъй като знанието е продукт на осмислянето на информацията, което осмисляне се превръща в разбиране и съответно в знание. Тези дефиниции, разбира се, са обект на интерпретация въз основа на гледната точка. Като цяло, осмислянето на информацията ни носи знание, а осъзнаването на взаимовръзките, зависимостите и скритите взаимоотношения ни носи познание. Познанието е достигане до осъзнаване на някакво знание, по пътищата на вътрешния опит, което увеличава или разширява съзнателността.
Така, може да се каже, че знанието развива интелекта, а познанието развива съзнанието. Едното се отнася към външните измерения, а другото към вътрешните.

Науките в областта на управление на знанието, дефинират знанието като полезна, целева информация. Продукт на осмислянето, обработването и синтезирането на информацията в определена насока. Така, полученото знание носи определено разбиране, което е интелектуален процес, извършващ се в паметта и мозъчната кора. Знанието се придобива, чрез съзнателна (чрез размисъл) обработка на информацията отвън, от източници и от емпиричния опит житейски. Познанието е знание достигнато по вътрешните пътища на аналитичния процес. Мъдростта е висша форма на знание, като познание, което е осмислено и интегрирано, така, че е довело до вникване в себе си и осъзнаване. Познанието е продукт на осъзнаването, предимно в сферите на психологическото/ вътрешното/ душевното.

В съвременния свят, по-голямо внимание се обръща на интелектуалното развитие. Образованието, информирането, високата обща култура са безспорно важни, както за личността, така и за обществото в цялост. Съществено липсва, обаче, стремежа към вътрешно развитие, към осъзнаване, към психологическа интеграция и развитие на личността като будна съзнателност. Не се отдава необходимото значение на важността на осъзнаването, като ефективен метод за справяне със себе си и с вътрешните си противоречия.
Вместо това, вътрешните противоречия и изобщо душевната проблематичност, която се развива поради липсата на психологическа интеграция (вътрешно развитие и т.н.) се "третира" с фармацевтика - антидепресанти и транквиланти, които не решават проблема с липсата на осъзнаване, а само го тушират и изтласкват. Истината е, че "душевно болното" общество се поддържа от все същите психиатри, лекари и цялата фармацевтична индустрия, които "уж" предлагат лек, просто защото фармацевтичната индустрия е много добър бизнес.

Развитието на интелекта изисква усилие - учене, мислене и т.н - и отнема време. Развитието на съзнанието изисква същото, но повече. Може би, затова едностранчивото развитието на интелекта доминира в нашата цивилизация. Защото вътрешното развитие изисква големи усилия на волята и саможертва на егото. За другата крайност още повече - фанатичната религиозност затънала в невежество.

Някои направления на психологията, извън традиционната психиатрия, развиват именно такива методологии, които да спомогнат личността по пътя на нейната интеграция и осъзнаване. Радващи се на крайно ниска популярност, засенчени от масирания маркетинг на най-новите поколения антидепресанти.

Осъзнаването и самопознанието са пътища на вътрешно развитие и постигане на психологическа или душевна цялост (думата психика от латински psyche (психе), означава "душа";) Понятията психика и душа могат да бъдат взаимнозаменяеми. стига да не се обременяват с религиозни пристрастия.

"Когато направиш нова грешка, това не е грешка - ти си научил ценен урок. Но когато правиш една и съща грешка отново и отново, това е голяма грешка. Грешката означава, че си "пропуснал да научиш" урока, който е дошъл пред теб. Не оплаквай грешката си - поучи се от нея."
Рави Шанкар

Човешката душа, също като вселената, има нива и многоизмерност, от най-повърхностни до фундаментални. Несъзнаваната част от нея е доминиращата, като черната материя в космоса. Психологическото несъзнавано е източникът на творчеството и изкуството от най-древни времена, на символиката, митологията и религиозните представи. Хората от древността са достигали до границите на своето съзнание отвъд които се намира този вътрешен мрак, откъдето струят неразбираеми образи и мотиви, непроницаеми за разсъдъка.
Далеч преди съвременната психология, древните учения оформяли методи и практики за развитие и разширяване на ограничената по рождение човешка съзнателност. "В себе си ще откриеш себе си" е казвал Лао Дзъ. А на централния камък над арката на входа към оракула в Делфи били изсечени ключовите думи "Опознай себе си". Алхимията също имала за свой предмет на изследване несъзнаваното, макар и хората тогава да не са разбирали с какво точно боравят. Именно, философският камък е бил алюзия за скрито съкровище вътре в душата. Душата, която по пътя на самопознанието, преминава през различни трансформации и пермутации, умира и се преражда обновена и пречистена, гладка, като самородно злато.

Аналитичната психология, като предмет, е едно усъвършенствано, интелектуализирано (с развитието на интелектуалното разбиране на хората) и осъвременено практическо учение за самопознание.
Самопознанието се изразява в задаването на въпроси относно себе си към себе си. В търсенето на скритите причини и взаимовръзки, зависимости и мотивации. Поставянето под въпрос "Защо правя така?", "Защо реагирам така?", "Защо еди-какво-си ме кара да се чувствам еди-как-си?", "Защо имам еди-какви-си поведенчески белези, какво ги поражда?" и т.н. и т.н. Достигането до отговорите, стъпка по стъпка, ниво след ниво, осъзнаване след осъзнаване, разширява съзнателността на търсещия. Всяко ново осъзнаване, всяко ново разбиране и прозрение, стават част от нас завинаги. Ключовете са: самокритичност, самонаблюдение, самодисциплина, интеграция на личността по пътя на вътрешния диалог за постигане на душевна цялост и градивно изграждане на характера.

Когато личността осъзнава себе си и забелязва своите несъвършенства, недостатъци, комплекси и всякакви грапавини и съзнателно се стреми към тяхното консолидиране, изглаждане, трансформиране. Когато постепенно личността съзнателно се моделира и изгражда себе си, усъвършенствайки се все повече по пътя. Това е осъзнатостта, вътрешното развитие, самоусъвършенстването. То е повече от вътрешен процес - самопознанието е състояние на ума и житейски път. Съзнателността е начин на живот.

Съзнателността, в този ред на мисли, може да се определи като разгръщащото се последствие от самопознанието, в което съзнанието се впуска за да опознае себе си.

Самопознанието - или себепознанието - е в основата и на учението на Иисус Христос, макар че по-късно това учение било напълно изкривено от църковната догма и изгубено в мъглите на вековете. За справка, Иисус е проповядвал равенство между хората, мъжете и жените, а по-късно, християнството налага един от най-суровите патриархати в Европа, съперничащ си само с този на сегашния ортодоксален ислям. И това е само един елемент, Иисус не е проповядвал "Невежеството е блаженство", това било съчинено от апологетите векове след смъртта му, с цел власт и богатства на шепи хора.

Вътрешното развитие се изразява в активност на съзнанието и мисълта. Два елемента, които трите Ааврамови религии, изобщо не са поощрявали, затова обществата ни днес са в такова примитивно състояние. Където първичността и инстинктивното владеят над хората и тяхното поведение. Използваме се взаимно и се тъпчем едни други, без-хуманно и без-етично, в едно дехуманизирано и крайно комерсиализирано общество на фалшивата индивидуалност. Като стадо в безумен бяг, в което всеки е сам за себе си. Караме се чии бог е по-велик и чия религия - по-права, докато унищожаваме природата, която дава живот на всички.

Съзнателност, будност и осъзнаване липсват крайно в света днес. Осъзнаването е нашето спасение. Това е, от което има нужда за да тръгнем по най-добрия път, различен от пътищата досега.

"Умният можеш да познаеш по отговорите, които дава.
Проницателният можеш да разпознаеш по въпросите, които задава."
Mahfouz Najib

"Живеем така, сякаш лукса и материалните блага са единствената цел на живота. Без да съзнаваме тяхната неустойчивост. 

Когато, за да бъдем истински щастливи имаме нужда най-вече от нещо, което да ни вдъхновява."

Albert Einstein

mindvolution.net