Много се говори за съзнателност, самопознание, осъзнаване, пробуждане на ума и други мистични (и може би не съвсем ясни) термини и понятия от психологията и духовните учения. Не рядко примесени с порядъчна доза окултизъм. Какво означават те? Какво означава да бъдеш съзнателен? Какво се разбира под самопознание? Какво е да осъзнаваш? Какво означава пробуждане на съзнанието?
Съзнателност, самопознание, опознай себе си. Дефиниране на концепциите
Човешкият език е удивителен инструмент, с който хората предаваме помежду си информация през времето и през пространството. Понякога ни се струва, че думите са немощни пред величието на вътрешните картини, които искаме да опишем или емоциите, които искаме да изразим. Друг път, силата на словото е способна да съзидава и да разрушава, да разпалва човешки умове и културни революции.
В момента сме на прага на нова ера в човешката история. В началото на фундаментални културни и мисловни трансформации, които имат потенциала да изменят радикално устройството на човечеството и човешките общества. Ние буквално се намираме в основите на един нов свят, нов и по-добър - по-напреднал, по-осъзнат и по-хуманен - нов свят, който трябва да утвърдим в нашия живот. Тук не става въпрос за поредните преходни, фалшиви "културни революции" - става въпрос за един истински, вътрешен, ментален преход от едни примитивни нива към по-еволюирали. Говорим не само за смяна на статуквото, а за еволюция на човешките съзнания, които заедно ще изменим облика на нашето общество и цялото човечество. Това е исторически преход, който трябва да бъде посят в ума и в сърцето на всеки човек на новото време.
Въпреки войните и вродения човешки егоизъм, човешкото самосъзнание еволюира и разширява своите хоризонти повече и повече. В лицето на "духа на времето" и в отделни индивиди през човешката история, които поставят под въпрос отговорите, с които хората са свикнали. Философи, пророци, учители и будни хора, които търсят нови пътища, извън установените, така че задвижват социални промени и културен прогрес. В процеса на вътрешната трансформация чрез будната съзнателност и самосъзнателност ние се променяме, а заедно със себе си променяме и хората около нас. Колкото повече хора се пробуждат в духа на времето, толкова по-видимо и осезаемо ще изменяме облика на цялото общество. Ние, нашето поколение днес, можем да бъдем катализатори на епохални и исторически промени. Това е в ръцете на всеки индивид, който участва в това дело. Всеки мъж и всяка жена. Всяко будно съзнание.
Какво се има предвид под "съзнание"? Какво е съзнателност?
Съзнателност е понятие със сравнително широк смисъл. Използвало се е още от древногръцките философи за обозначаване на мисловната дейност на човека. Съзнанието, което възприема и интерпретира информацията от външния, заобикалящ ни свят. Понятието "съзнание" има различни аспекти, в зависимост от контекста, в който се употребява. В стандартната наука, например, се използва в смисъла на ежедневното състояние на човек, когато не спи. Без задължително да включва психологическите/ душевни измерения. В медицината и популярната неврология съзнанието се дефинира като продукт на биохимичните процеси в мозъка. Това е механичното съзнание или тясното съзнание.
В духовните учения от древността на различни култури по земята се говори за нива на съзнанието. За извисяване и разширяване на съзнанието като висша цел на човека. Съзнанието се възприема като полуспящо в своето обикновено състояние (намиращо се на ниски нива на осъзнатост), а пътя на вътрешното развитие и духовното усъвършенстване цели неговото пробуждане под формата на постигане на по-задълбочено разбиране, озарение и просветление. Човешкото съзнание по рождение е в това състояние на полусън - състояние на егоцентрична, половинчата съзнателност. Ниските нива на съзнателност се разглеждат като мъгливи, мрачни и механични, обитаващи ареалите на примитивното, в които човека е движен от първичните си инстинкти и субективността на егото.
В психологията понятието "съзнание" обозначава най-външните психични измерения, най-горните пластове където е Аз-съзнанието на човека; его-съзнанието, което е най-външния пласт на съзнанието, най-плиткия, образно казано. Съзнанието може да има различна дълбочина, при различните хора. В зависимост от степента им на вътрешно развитие и стремеж към знание изобщо. Съзнанието е частта от структурата на човешката психика, върху която можем да влияем най-директно с мигновени резултати. Както когато волево променим нагласата си към нещо, например. Ефектите са повече или по-малко мигновени. Докато постигането на трайно премоделиране на подсъзнателни нагласи отнема значително повече време.
Подсъзнанието е онази част от цялостната информационна структура на човешката психика, която се намира извън полето на съзнанието ни. Подсъзнанието е несъзнаваната част от психиката. Съответно, в процеса на самопознанието, несъзнаваното съдържание е обект на самосъзнанието, което се самоанализира. Осъзнаването на несъзнателните съдържания е важен елемент в процеса на личностната трансформация.
Самосъзнанието е състоянието на съзнанието, когато вниманието му е обърнато към самото себе си. Когато наблюдаваме себе си критично и се моделираме или се самоанализираме в процеса на вътрешния диалог. Когато търсим източника на вътрешното ни безпокойство, когато търсим решение на вътрешни противоречия, когато търсим причинноследствените връзки, които оформят характера ни - всичко това са проявления на самосъзнание. Будното съзнание е съзнание, което има активно самосъзнание. Съзнанието с активно самосъзнание е разширено съзнание. Самосъзнанието също има нива и измерения, в зависимост от напредъка на ученика по пътя на самопознанието. Самосъзнанието е пътя към себевладеенето.
Будната съзнателност стои в противовес на механичната съзнателност - механичната съзнателност на безкритичния консуматор на продукти и култура.
Какво се има предвид под "съзнание"? Какво е съзнателност?
Съзнателност е понятие със сравнително широк смисъл. Използвало се е още от древногръцките философи за обозначаване на мисловната дейност на човека. Съзнанието, което възприема и интерпретира информацията от външния, заобикалящ ни свят. Понятието "съзнание" има различни аспекти, в зависимост от контекста, в който се употребява. В стандартната наука, например, се използва в смисъла на ежедневното състояние на човек, когато не спи. Без задължително да включва психологическите/ душевни измерения. В медицината и популярната неврология съзнанието се дефинира като продукт на биохимичните процеси в мозъка. Това е механичното съзнание или тясното съзнание.
В духовните учения от древността на различни култури по земята се говори за нива на съзнанието. За извисяване и разширяване на съзнанието като висша цел на човека. Съзнанието се възприема като полуспящо в своето обикновено състояние (намиращо се на ниски нива на осъзнатост), а пътя на вътрешното развитие и духовното усъвършенстване цели неговото пробуждане под формата на постигане на по-задълбочено разбиране, озарение и просветление. Човешкото съзнание по рождение е в това състояние на полусън - състояние на егоцентрична, половинчата съзнателност. Ниските нива на съзнателност се разглеждат като мъгливи, мрачни и механични, обитаващи ареалите на примитивното, в които човека е движен от първичните си инстинкти и субективността на егото.
В психологията понятието "съзнание" обозначава най-външните психични измерения, най-горните пластове където е Аз-съзнанието на човека; его-съзнанието, което е най-външния пласт на съзнанието, най-плиткия, образно казано. Съзнанието може да има различна дълбочина, при различните хора. В зависимост от степента им на вътрешно развитие и стремеж към знание изобщо. Съзнанието е частта от структурата на човешката психика, върху която можем да влияем най-директно с мигновени резултати. Както когато волево променим нагласата си към нещо, например. Ефектите са повече или по-малко мигновени. Докато постигането на трайно премоделиране на подсъзнателни нагласи отнема значително повече време.
Подсъзнанието е онази част от цялостната информационна структура на човешката психика, която се намира извън полето на съзнанието ни. Подсъзнанието е несъзнаваната част от психиката. Съответно, в процеса на самопознанието, несъзнаваното съдържание е обект на самосъзнанието, което се самоанализира. Осъзнаването на несъзнателните съдържания е важен елемент в процеса на личностната трансформация.
Самосъзнанието е състоянието на съзнанието, когато вниманието му е обърнато към самото себе си. Когато наблюдаваме себе си критично и се моделираме или се самоанализираме в процеса на вътрешния диалог. Когато търсим източника на вътрешното ни безпокойство, когато търсим решение на вътрешни противоречия, когато търсим причинноследствените връзки, които оформят характера ни - всичко това са проявления на самосъзнание. Будното съзнание е съзнание, което има активно самосъзнание. Съзнанието с активно самосъзнание е разширено съзнание. Самосъзнанието също има нива и измерения, в зависимост от напредъка на ученика по пътя на самопознанието. Самосъзнанието е пътя към себевладеенето.
Будната съзнателност стои в противовес на механичната съзнателност - механичната съзнателност на безкритичния консуматор на продукти и култура.
Активното самосъзнание превръща механичното съзнание в будна съзнателност. Будна съзнателност, която мисли и разсъждава отвъд тесните рамки на собственото си его и отвъд тесните хоризонти на собствените си интереси.
Съзнателност и интелигентност не са взаимнозаменяеми, като може да се каже, че са два аспекта на ума. Два аспекта, които не са в противоречие и преливат един в друг, но могат и един без друг. Може да има висока съзнателност и психическа интеграция на личността без задължително тя да притежава силно развит интелект. Обратното е далеч по-разпространения вариант в съвременните общества - високо образовани хора, с ниски нива на осъзнатост.
Знанието е важна част по пътя на вътрешното развитие. Най-добре е когато съзнанието и интелекта се развиват паралелно и пълноценно. Знанието, научното знание, е един от големите пътища към познание.
В духовните учения често се говори за "познание", а науката говори за "знание". Каква е разликата между знание и познание?
Информацията сама по себе си не е знание, тъй като знанието е продукт на осмислянето на информацията, което осмисляне се превръща в разбиране и съответно в знание. Тези дефиниции, разбира се, са обект на интерпретация въз основа на гледната точка. Като цяло, осмислянето на информацията ни носи знание, а осъзнаването на взаимовръзките, зависимостите и скритите взаимоотношения ни носи познание. Познанието е достигане до осъзнаване на някакво знание, по пътищата на вътрешния опит, което увеличава или разширява съзнателността.
Така, може да се каже, че знанието развива интелекта, а познанието развива съзнанието. Едното се отнася към външните измерения, а другото към вътрешните.
Науките в областта на управление на знанието, дефинират знанието като полезна, целева информация. Продукт на осмислянето, обработването и синтезирането на информацията в определена насока. Така, полученото знание носи определено разбиране, което е интелектуален процес, извършващ се в паметта и мозъчната кора. Знанието се придобива, чрез съзнателна (чрез размисъл) обработка на информацията отвън, от източници и от емпиричния опит житейски. Познанието е знание достигнато по вътрешните пътища на аналитичния процес. Мъдростта е висша форма на знание, като познание, което е осмислено и интегрирано, така, че е довело до вникване в себе си и осъзнаване. Познанието е продукт на осъзнаването, предимно в сферите на психологическото/ вътрешното/ душевното.
Знанието е важна част по пътя на вътрешното развитие. Най-добре е когато съзнанието и интелекта се развиват паралелно и пълноценно. Знанието, научното знание, е един от големите пътища към познание.
В духовните учения често се говори за "познание", а науката говори за "знание". Каква е разликата между знание и познание?
Информацията сама по себе си не е знание, тъй като знанието е продукт на осмислянето на информацията, което осмисляне се превръща в разбиране и съответно в знание. Тези дефиниции, разбира се, са обект на интерпретация въз основа на гледната точка. Като цяло, осмислянето на информацията ни носи знание, а осъзнаването на взаимовръзките, зависимостите и скритите взаимоотношения ни носи познание. Познанието е достигане до осъзнаване на някакво знание, по пътищата на вътрешния опит, което увеличава или разширява съзнателността.
Така, може да се каже, че знанието развива интелекта, а познанието развива съзнанието. Едното се отнася към външните измерения, а другото към вътрешните.
Науките в областта на управление на знанието, дефинират знанието като полезна, целева информация. Продукт на осмислянето, обработването и синтезирането на информацията в определена насока. Така, полученото знание носи определено разбиране, което е интелектуален процес, извършващ се в паметта и мозъчната кора. Знанието се придобива, чрез съзнателна (чрез размисъл) обработка на информацията отвън, от източници и от емпиричния опит житейски. Познанието е знание достигнато по вътрешните пътища на аналитичния процес. Мъдростта е висша форма на знание, като познание, което е осмислено и интегрирано, така, че е довело до вникване в себе си и осъзнаване. Познанието е продукт на осъзнаването, предимно в сферите на психологическото/ вътрешното/ душевното.
В съвременния свят, по-голямо внимание се обръща на интелектуалното развитие. Образованието, информирането, високата обща култура са безспорно важни, както за личността, така и за обществото в цялост. Съществено липсва, обаче, стремежа към вътрешно развитие, към осъзнаване, към психологическа интеграция и развитие на личността като будна съзнателност. Не се отдава необходимото значение на важността на осъзнаването, като ефективен метод за справяне със себе си и с вътрешните си противоречия.
Вместо това, вътрешните противоречия и изобщо душевната проблематичност, която се развива поради липсата на психологическа интеграция (вътрешно развитие и т.н.) се "третира" с фармацевтика - антидепресанти и транквиланти, които не решават проблема с липсата на осъзнаване, а само го тушират и изтласкват. Истината е, че "душевно болното" общество се поддържа от все същите психиатри, лекари и цялата фармацевтична индустрия, които "уж" предлагат лек, просто защото фармацевтичната индустрия е много добър бизнес.
Развитието на интелекта изисква усилие - учене, мислене и т.н - и отнема време. Развитието на съзнанието изисква същото, но повече. Може би, затова едностранчивото развитието на интелекта доминира в нашата цивилизация. Защото вътрешното развитие изисква големи усилия на волята и саможертва на егото. За другата крайност още повече - фанатичната религиозност затънала в невежество.
Някои направления на психологията, извън традиционната психиатрия, развиват именно такива методологии, които да спомогнат личността по пътя на нейната интеграция и осъзнаване. Радващи се на крайно ниска популярност, засенчени от масирания маркетинг на най-новите поколения антидепресанти.
Осъзнаването и самопознанието са пътища на вътрешно развитие и постигане на психологическа или душевна цялост (думата психика от латински psyche (психе), означава "душа";) Понятията психика и душа могат да бъдат взаимнозаменяеми. стига да не се обременяват с религиозни пристрастия.
Вместо това, вътрешните противоречия и изобщо душевната проблематичност, която се развива поради липсата на психологическа интеграция (вътрешно развитие и т.н.) се "третира" с фармацевтика - антидепресанти и транквиланти, които не решават проблема с липсата на осъзнаване, а само го тушират и изтласкват. Истината е, че "душевно болното" общество се поддържа от все същите психиатри, лекари и цялата фармацевтична индустрия, които "уж" предлагат лек, просто защото фармацевтичната индустрия е много добър бизнес.
Развитието на интелекта изисква усилие - учене, мислене и т.н - и отнема време. Развитието на съзнанието изисква същото, но повече. Може би, затова едностранчивото развитието на интелекта доминира в нашата цивилизация. Защото вътрешното развитие изисква големи усилия на волята и саможертва на егото. За другата крайност още повече - фанатичната религиозност затънала в невежество.
Някои направления на психологията, извън традиционната психиатрия, развиват именно такива методологии, които да спомогнат личността по пътя на нейната интеграция и осъзнаване. Радващи се на крайно ниска популярност, засенчени от масирания маркетинг на най-новите поколения антидепресанти.
Осъзнаването и самопознанието са пътища на вътрешно развитие и постигане на психологическа или душевна цялост (думата психика от латински psyche (психе), означава "душа";) Понятията психика и душа могат да бъдат взаимнозаменяеми. стига да не се обременяват с религиозни пристрастия.
"Когато направиш нова грешка, това не е грешка - ти си научил ценен урок. Но когато правиш една и съща грешка отново и отново, това е голяма грешка. Грешката означава, че си "пропуснал да научиш" урока, който е дошъл пред теб. Не оплаквай грешката си - поучи се от нея."
Рави Шанкар
Рави Шанкар
Човешката душа, също като вселената, има нива и многоизмерност, от най-повърхностни до фундаментални. Несъзнаваната част от нея е доминиращата, като черната материя в космоса. Психологическото несъзнавано е източникът на творчеството и изкуството от най-древни времена, на символиката, митологията и религиозните представи. Хората от древността са достигали до границите на своето съзнание отвъд които се намира този вътрешен мрак, откъдето струят неразбираеми образи и мотиви, непроницаеми за разсъдъка.
Далеч преди съвременната психология, древните учения оформяли методи и практики за развитие и разширяване на ограничената по рождение човешка съзнателност. "В себе си ще откриеш себе си" е казвал Лао Дзъ. А на централния камък над арката на входа към оракула в Делфи били изсечени ключовите думи "Опознай себе си". Алхимията също имала за свой предмет на изследване несъзнаваното, макар и хората тогава да не са разбирали с какво точно боравят. Именно, философският камък е бил алюзия за скрито съкровище вътре в душата. Душата, която по пътя на самопознанието, преминава през различни трансформации и пермутации, умира и се преражда обновена и пречистена, гладка, като самородно злато.
Аналитичната психология, като предмет, е едно усъвършенствано, интелектуализирано (с развитието на интелектуалното разбиране на хората) и осъвременено практическо учение за самопознание.
Самопознанието се изразява в задаването на въпроси относно себе си към себе си. В търсенето на скритите причини и взаимовръзки, зависимости и мотивации. Поставянето под въпрос "Защо правя така?", "Защо реагирам така?", "Защо еди-какво-си ме кара да се чувствам еди-как-си?", "Защо имам еди-какви-си поведенчески белези, какво ги поражда?" и т.н. и т.н. Достигането до отговорите, стъпка по стъпка, ниво след ниво, осъзнаване след осъзнаване, разширява съзнателността на търсещия. Всяко ново осъзнаване, всяко ново разбиране и прозрение, стават част от нас завинаги. Ключовете са: самокритичност, самонаблюдение, самодисциплина, интеграция на личността по пътя на вътрешния диалог за постигане на душевна цялост и градивно изграждане на характера.
Далеч преди съвременната психология, древните учения оформяли методи и практики за развитие и разширяване на ограничената по рождение човешка съзнателност. "В себе си ще откриеш себе си" е казвал Лао Дзъ. А на централния камък над арката на входа към оракула в Делфи били изсечени ключовите думи "Опознай себе си". Алхимията също имала за свой предмет на изследване несъзнаваното, макар и хората тогава да не са разбирали с какво точно боравят. Именно, философският камък е бил алюзия за скрито съкровище вътре в душата. Душата, която по пътя на самопознанието, преминава през различни трансформации и пермутации, умира и се преражда обновена и пречистена, гладка, като самородно злато.
Аналитичната психология, като предмет, е едно усъвършенствано, интелектуализирано (с развитието на интелектуалното разбиране на хората) и осъвременено практическо учение за самопознание.
Самопознанието се изразява в задаването на въпроси относно себе си към себе си. В търсенето на скритите причини и взаимовръзки, зависимости и мотивации. Поставянето под въпрос "Защо правя така?", "Защо реагирам така?", "Защо еди-какво-си ме кара да се чувствам еди-как-си?", "Защо имам еди-какви-си поведенчески белези, какво ги поражда?" и т.н. и т.н. Достигането до отговорите, стъпка по стъпка, ниво след ниво, осъзнаване след осъзнаване, разширява съзнателността на търсещия. Всяко ново осъзнаване, всяко ново разбиране и прозрение, стават част от нас завинаги. Ключовете са: самокритичност, самонаблюдение, самодисциплина, интеграция на личността по пътя на вътрешния диалог за постигане на душевна цялост и градивно изграждане на характера.
Когато личността осъзнава себе си и забелязва своите несъвършенства, недостатъци, комплекси и всякакви грапавини и съзнателно се стреми към тяхното консолидиране, изглаждане, трансформиране. Когато постепенно личността съзнателно се моделира и изгражда себе си, усъвършенствайки се все повече по пътя. Това е осъзнатостта, вътрешното развитие, самоусъвършенстването. То е повече от вътрешен процес - самопознанието е състояние на ума и житейски път. Съзнателността е начин на живот.
Съзнателността, в този ред на мисли, може да се определи като разгръщащото се последствие от самопознанието, в което съзнанието се впуска за да опознае себе си.
Самопознанието - или себепознанието - е в основата и на учението на Иисус Христос, макар че по-късно това учение било напълно изкривено от църковната догма и изгубено в мъглите на вековете. За справка, Иисус е проповядвал равенство между хората, мъжете и жените, а по-късно, християнството налага един от най-суровите патриархати в Европа, съперничащ си само с този на сегашния ортодоксален ислям. И това е само един елемент, Иисус не е проповядвал "Невежеството е блаженство", това било съчинено от апологетите векове след смъртта му, с цел власт и богатства на шепи хора.
Вътрешното развитие се изразява в активност на съзнанието и мисълта. Два елемента, които трите Ааврамови религии, изобщо не са поощрявали, затова обществата ни днес са в такова примитивно състояние. Където първичността и инстинктивното владеят над хората и тяхното поведение. Използваме се взаимно и се тъпчем едни други, без-хуманно и без-етично, в едно дехуманизирано и крайно комерсиализирано общество на фалшивата индивидуалност. Като стадо в безумен бяг, в което всеки е сам за себе си. Караме се чии бог е по-велик и чия религия - по-права, докато унищожаваме природата, която дава живот на всички.
Съзнателност, будност и осъзнаване липсват крайно в света днес. Осъзнаването е нашето спасение. Това е, от което има нужда за да тръгнем по най-добрия път, различен от пътищата досега.
Самопознанието - или себепознанието - е в основата и на учението на Иисус Христос, макар че по-късно това учение било напълно изкривено от църковната догма и изгубено в мъглите на вековете. За справка, Иисус е проповядвал равенство между хората, мъжете и жените, а по-късно, християнството налага един от най-суровите патриархати в Европа, съперничащ си само с този на сегашния ортодоксален ислям. И това е само един елемент, Иисус не е проповядвал "Невежеството е блаженство", това било съчинено от апологетите векове след смъртта му, с цел власт и богатства на шепи хора.
Вътрешното развитие се изразява в активност на съзнанието и мисълта. Два елемента, които трите Ааврамови религии, изобщо не са поощрявали, затова обществата ни днес са в такова примитивно състояние. Където първичността и инстинктивното владеят над хората и тяхното поведение. Използваме се взаимно и се тъпчем едни други, без-хуманно и без-етично, в едно дехуманизирано и крайно комерсиализирано общество на фалшивата индивидуалност. Като стадо в безумен бяг, в което всеки е сам за себе си. Караме се чии бог е по-велик и чия религия - по-права, докато унищожаваме природата, която дава живот на всички.
Съзнателност, будност и осъзнаване липсват крайно в света днес. Осъзнаването е нашето спасение. Това е, от което има нужда за да тръгнем по най-добрия път, различен от пътищата досега.
"Умният можеш да познаеш по отговорите, които дава.
Проницателният можеш да разпознаеш по въпросите, които задава."
Mahfouz Najib
Проницателният можеш да разпознаеш по въпросите, които задава."
Mahfouz Najib
"Живеем така, сякаш лукса и материалните блага са единствената цел на живота. Без да съзнаваме тяхната неустойчивост.
Когато, за да бъдем истински щастливи имаме нужда най-вече от нещо, което да ни вдъхновява."
Albert Einstein
mindvolution.net
Няма коментари:
Публикуване на коментар