Здравейте мили приятели! Много хора в днешно време говорят за егото, но дали наистина го разбират и познават отвъд привидното. Когато ние идваме на земята навлизаме в материалният дуален свят. За да съществуваме в него имаме нужда от един много важен и ценен приятел и инструмент, който аз наричам его. То е проява на нашето човешко съзнание. Често пъти го наричат и детето вътре в нас, защото въпреки, че през живота успява да порасне, трудно достига до мъдростта на нашата душа. Това е така, защото егото си служи единствено и само с опита си от настоящият си живот, а той е като едно малко парченце от цялата картина. Не бива да го съдим за това или да го упрекваме. Неговата роля в нашият живот е да ни тласка напред, да ни брани, да се радва на живота и да го изучава. Душата се нуждае от егото, защото то е нейно дете, чрез което да съществува в света, в който живеем. Онова, което липсва на детето вътре в нас може да му бъде осигурено от душата, а това, което е нужно на душата се подпомага от егото. Важно е да разберем, че игнорирането и подценяването, на което и да от двете води до дисбаланс. Той ни пречи да изпълним това, за което сме дошли с любов и да живеем удовлетворени и радостни. През живота си ние се люшкаме от едната крайност в другата и забравяме, че всичко се стреми към баланс. Затова мили приятели, обърнете внимание на себе си. Самонаблюдавайте се в ежедневието си на кое от двете сили в себе си отдавате по-голямо значение, сила и енергия. Намерете начин да възстановите баланса и да промените отношението си спрямо ощетената страна, излекувайте я, обикнете я, простете и, и най вече и благодарете, защото без нея не бихте могли да бъдете цялостни. Така от врагове, егото и душата ще се превърнат в приятели, които ще вървят заедно по своя път подкрепяйки се един друг с любов.
Алистера
Няма коментари:
Публикуване на коментар