Активацията започва тихо, без силни знаци. Тя изглежда като завръщане на дъха след дълги задръжки. Вътрешният Храм на Създателя в сърцето на човека не се възстановява - той се помни. Съзнанието премахва слоеве на пририв и защита, а под тях се крие проста яснота, в която няма борба, освен присъствие.
Първият слой на разкриване е самоувереността. Психиката престава да задържа напрежението като средство за оцеляване. Там, където е живяла фоновата тревожност, се появява чувство за подкрепа. Това не е еуфория, а зряло спокойствие, в което човек чува себе си без изкривяване и позволява истината да бъде мека.
Тогава вниманието се обръща към сърцето. Сърцето не се превръща в емоция, а в център на съгласие. Мислите, чувствата и тялото започват да звучат в унисон. В това състояние вътрешното разстройство изчезва: желанията вече не спорят със съвестта, а волята престава да бъде твърда. Храмът се разгръща като пространство на любов, където няма нужда да се доказва стойността си.
Активира се по-дълбоко ниво на смисъл. Паметта се освобождава от обвинения и срам. Миналия опит спира да боли и започва да учи. Съзнанието включва сянка не за оправдание, а за почтеност. Тук се ражда истинската сила - способността да виждаш себе си напълно и пак да избираш светлината.
На нивото на душата се случва връзката с Вселенския Източник. То се изживява като учене, а не като откритие. Човек чувства единство със Създателя не на думи, а на дела. Решенията му са прозрачни, речта му е точна, а присъствието му лечебно. Той не търси мисия, защото самият живот се превръща в служба.
Краят на активирането се проявява в простотия. Няма желание да се открояваш, има желание да бъдеш полезен. Светлинният код не те прави по-висок от другите, той прави по-дълбоко в самия теб. Храмът в сърцето остава отворен, защото любовта престава да бъде усилие и се превръща в естественото състояние на пробуденото съзнание.
Едно е всичко и всички е едно!
Амин! Така да бъде! 
Няма коментари:
Публикуване на коментар