Тя беше на 21. Той — на 61. И когато тя се опита да си тръгне, Пабло Пикасо се изсмя в лицето ѝ: „Никой не напуска Пикасо.“Години наред историята се повтаряла отново и отново: Пикасо намирал млада и талантлива жена… изтощавал я… пречупвал я… и преминавал към следващата. Някои не оцелели. Мари-Терез Валтер посегнала на живота си. Дора Маар прекарала години в психиатрични клиники. Жаклин Рок се застреляла в главата 13 години след неговата смърт.
Той казвал, че жените са или „богини или слугини“.
А после се появила Франсоаз.
Париж, 1943 г. — градът е под нацистка окупация.
Тя е 21-годишна студентка по живопис с проницателен поглед и воля от чиста стомана. Той ѝ казал: „Мога да ти бъда баща“. Тя отвърнала: „Но не сте“.
Такава била Франсоаз — крехка отвън, несъкрушима отвътре.
Десет години тя живяла с него — обичала го, работела, родила му две деца. Той я рисувал стотици пъти, наричал я своя муза, „жената, която видя твърде много“.
Но Франсоаз видяла това, което другите не разбирали: той разрушавал всичко, което обичал.
В началото на 50-те маската на Пикасо паднала.
Това, което започнало като блестящ гений и чар, се превърнало в жестокост.
Всеки разговор бил борба за власт.
Всяко мълчание – психологическа война.
Той омаловажавал изкуството й, манипулирал я, сравнявал я с любовниците си, изисквал боготворене.
Другите жени се пречупвали.
Франсоаз – не.
Една сутрин през 1953 година тя се погледнала в огледалото. Била на 32, но се чувствала по-стара.
На стените зад нея висели неговите картини, като стотици очи, които я наблюдават.
И изведнъж видяла себе си ясно.
Обърнала се към него и спокойно казала: „Тръгвам си“.
Пикасо се разсмял — студено, невярващо. „Не можеш да ме напуснеш. Никой не напуска Пикасо.“
Но тя си тръгнала.
Събрала вещите си. Взела децата. Напуснала дома – излязла от неговата сянка, от неговата власт.
Без крясъци, без сцени.
С тихата сила на жена, която възвръща собствената си душа.
И тя не изчезнала.
Франсоаз продължила да рисува. Отгледала децата си сама. Стъпка по стъпка възстановила кариерата си.
А през 1964 г. направила нещо, което шокирало света на изкуството: издала „Живот с Пикасо“ — честни и безкомпромисни мемоари, които разбили мита и разкрили истината.
Пикасо се опитал да забрани книгата във Франция. Напразно.
Франсоаз казала: „Дължах тази истина на другите жени. За да знаят: те също могат да оцелеят“.
Книгата станала световен бестселър. За първи път хората видели какво стои зад гения на Пикасо: манипулациите, жестокостта, разрухата на онези, които го обичали.
По-късно тя се влюбва отново — в Джонас Солк, ученият, създал ваксината срещу полиомиелит и спасил милиони животи.
„Пикасо искаше да притежава света — казва Франсоаз. — А Джонас искаше да го лекува.“
Женят се през 1970 г. и са заедно до неговата смърт. С него тя открива това, което Пикасо никога не би дал: любов без контрол.
Междувременно изкуството ѝ процъфтявало. Нейните картини — силни, ярки, непокорни — се появили в „Метрополитън“, MoMA, „Помпиду“. Тя станала това, от което Пикасо се боял най-много: художничка, чиято слава принадлежи единствено на нея.
Пикасо умрял през 1973 година, на 91 години – в богатство, но самотен, изгорил всички мостове.
Франсоаз живяла до 2023-та, починала в мир, на 101 години – петдесет години по-дълго от него.
Пет десетилетия творчество, свобода, сила.
В края на живота й, когато я попитали как е успяла да си тръгне, тя само се усмихнала: „Защото свободата е единствената любов, която си струва да се пази.“
Пикасо рисувал лицето й стотици пъти, опитвайки се да я завладее, да я задържи, да я присвои.
Но Франсоаз нарисувала собствената си съдба.
Тя била на 21, когато срещнала най-могъщия човек в света на изкуството. На 32, когато го напуснала.
И на 101, когато напуснала този свят – живяла 70 години повече, доказвайки, че никога не е била само неговата муза.
Тя винаги била Художник.
Пабло Пикасо пречупил всички жени, до които се докоснал. Освен една.
Франсоаз Жило не просто оцеля — тя излезе от неговата сянка, за да тръгне към собствената си светлина. И остана там до края на забележителния си живот.
Няма коментари:
Публикуване на коментар