

"Имената на дванадесетте месеци от годината,които използваме днес в България са от латински произход.. В миналото нашите предци използвали изцяло български имена за месеците, които ние днес сме забравили, а те звучат толкова красиво.
Ето,как са ги наричали:
1. Голям Сечко (Просинец, Колог, Коложег) - така старите българи наричат месец януари. "Месецът на горящия дънер" - това е значението на старобългарски.
2. Малък Сечко (Сечко, Съчен) - така старите българи наричат месец февруари. "Месецът на страшния лед" - това е значението на старобългарски.
3. Сухи (Сух) - така старите българи наричат месец март. "Сухият месец" - това е значението на старобългарски.
4. Брезов (Брязок) - така старите българи наричат месец април. "Многоцветният месец" - това е значението на старобългарски.
5. Тревен (Тръвен, Цветен) - така старите българи наричат месец май. "Тревистият месец" - това е значението на старобългарски.
6. Червеник (Изок) - така старите българи наричат месец юни. "Червеният месец" - това е значението на старобългарски.
7. Чръвенъ (Жетар, Жътвар, Сърпен) - така старите българи наричат месец юли. "Месецът на жътвата" - това е значението на старобългарски.
8. Зарев (Орач) - така старите българи наричат месец август. "Месецът на оранта" - това е значението на старобългарски.
9. Руен (Руй) - така старите българи наричат месец септември. "Изобилният (плодородният) месец" - това е значението на старобългарски.
10. Листопад - така старите българи наричат месец октомври. "Месецът на падащите листа" - това е значението на старобългарски.
11. Груден - така старите българи наричат месец ноември. "Месецът на грудките" - това е значението на старобългарски.
12. Студен - така старите българи наричат месец декември. "Студеният месец" - това е значението на старобългарски."
споделено от интернет
Няма коментари:
Публикуване на коментар