живите тела излъчват слаба светлина, която изчезва в момента на смъртта
Ново изследване разкрива, че всички живи организми, включително и хората, излъчват изключително слабо видимо сияние, което напълно изчезва в мига, в който животът приключи. Това не е мистика, не е „аура фотография“ и не е поредната wellness мода. Това е наука. Учени успяват да засекат и заснемат тези ултраслаби фотонни емисии (UPE), доказвайки, че живото тяло буквално свети.
Изследването е проведено от учени от Университета на Калгари и Националния научен съвет на Канада, а резултатите са публикувани в авторитетното научно издание The Journal of Physical Chemistry Letters. Учените се фокусират върху така наречените UPE – миниатюрни проблясъци светлина, отделяни от живите клетки. Смята се, че тези фотони са страничен продукт на окислителния стрес – процес, който се задейства в организма, когато клетките са повредени, подложени на натоварване или биохимични атаки отвътре.
За да проучат какво се случва със светлината в мига на смъртта, изследователите поставят четири живи мишки в напълно затъмнена камера за изображения. С помощта на високочувствителни камери те регистрират биофотонните емисии в продължение на един час. След това мишките са хуманно приспани, като изобразяването продължава още един час. За да се премахнат всички други фактори, телесната температура на животните е поддържана в нормални стойности през цялото време. Резултатът е недвусмислен: в момента, в който животът спира, видимата светлина пада рязко. „Разликата в броя на фотоните беше ясна и отчетлива“, отбелязват учените. С други думи – когато тялото спира да живее, спира и светлината му.
Идеята, че клетките могат да излъчват светлина, не е напълно нова. Предишни проучвания показват, че тъканите отделят фотони при окислителен стрес. Например, взаимодействието на молекули като водороден прекис с мазнини и протеини може да предизвика слабо излъчване на светлинни частици. Това, което прави новото изследване толкова значимо, е фактът, че ефектът е наблюдаван в цял жив организъм, като учените проследяват как светлината постепенно изчезва в момента, когато животът приключва – нещо, което никога преди не е документирано с толкова ясни доказателства.
Учените изследват и растения. Използвайки листа от арабидопсис (thale cress) и джуджево чадърно дърво, те наблюдават значително по-силни светлинни емисии от увредените или химически стресирани части в сравнение със здравите тъкани. „Резултатите ни показват, че увредените зони във всички листа светеха значително по-ярко от неувредените части“, обясняват учените, потвърждавайки силната връзка между стреса и отделянето на фотони.
Откритието естествено провокира метафорични размисли – сякаш говорим за „светлината на душата“, която се изгубва с последния дъх. Но последиците от него са преди всичко научни и практически. Наблюдението на тази ултраслаба светлина може да се превърне в мощен, напълно неинвазивен медицински инструмент, който да позволява мониторинг на състоянието на живите тъкани, да открива клетъчни увреждания, да оценява стреса върху клетки и дори да подпомага селското стопанство чрез проследяване на здравето на растенията.
Проучването подчертава една дълбока и донякъде поетична истина: границата между живота и смъртта може би не е чак толкова невидима, колкото сме вярвали. Понякога тя избледнява бавно, фотон по фотон.
https://hiddentruth.site/
Няма коментари:
Публикуване на коментар