Павлина Павлова ·

 

ДА СЕ ПОКЛОНИМ ПРЕД ПОДВИГА НА поручик ДИМИТЪР СПИСАРЕВСКИ, ЗАГИНАЛ САМОЖЕРТВЕНО НА ДНЕШНАТА ДАТА, ОТБРАНЯВАЙКИ НЕБЕТО НАД СОФИЯ.

Откъс от "ПЕТЪР ДЪНОВ - СПАСИТЕЛЯТ"

Павлина Павлова

В навечерието на Рождество Христово столицата преживя една от най-тежките бомбардировки. Някои от братята и сестрите отидоха до близкото скривалище, но аз останах в Горницата. Едва на другия ден разбрахме за ада, който се е разиграл в небето над София. На атакуващите ни 210 противникови летящи крепости от американската авиация са се противопоставили едва 36 храбри български летци. Съотношение 1:6. Каква безумна смелост, каква самоотверженост се изисква, за да се изправиш сам срещу това черно ято, носещо смъртоносен товар в препълнените си търбуси. От уста на уста вървеше едно име – на поручик Димитър Списаревски, който решил да се превърне в "жива торпила" и се врязал във водача на американската ескадрила. Така летящата крепост е паднала при село Пасарел. Това е объркало стройния им ред, внесло е хаос в редиците им и ги е отклонило от първоначалния им план.

Хора от селото се спуснали да помагат, но за съжаление храбрият поручик Димитър Списаревски бил мъртъв. Вражеският летец обаче бил жив и българите, които той тръгнал да убива, му помогнали. Това бил Робърт Хенри Ренър. Подофицер Ренър, изпратен в болница за лечение, помолил за среща с майката на поручик Димитър Списаревски, за да й предаде своите лични медали и ордени в знак на дълбоко уважение пред подвига и родолюбието на нейния син.

Спасил се е и очевидец на боя от вражата страна – Джон Маклендън, който след залавянето му направил следното изявление:

"Шест минути, преди да бъда свален, станах свидетел на нещо нечувано и... страшно. Летящият като вихър български изтребител се отдалечи от поразената вече и падаща към земята наша "летяща крепост" и хвърляйки се с цяла мощност към друга се стовари върху нея, отсече опашката ѝ и крепостта се разруши като голям дъб, ударен от мълния... Наистина страшна смърт дори за най-смелия пилот!...".

А лейтенант Едуард Тинкър заявил:

"Българските летци се бият с ожесточение, като че ли защитават най-скъпата светиня на света. За мен те изчерпват понятието "ненадмината ярост в авиацията".

Нашето момче се е обучавало в Полша и в Германия – през 1938-ма, в авиационната школа в Кауфбойрен до Аугсбург, а после, през 1939-та завършва с отличен успех най-престижната изтребителна школа във Вернойохен до Берлин. Това е бил първият му боен полет.

Вестник "Зора" публикува изказване на поручик Димитър Списаревски, направено от него като ротен командир на летището в Карлово:

"Аз съм се венчал за България. Не ни трябват никакви чужденци – нито хитлеристи, нито фашисти. Ние сме българи и трябва да браним всичко българско. Името на България трябва да стои най-високо и да свети като слънце в сърцето ни. Не искам в моята рота да се говори за разни Хитлер, Сталин, Чърчил, Рузвелт, Мусолини... Вие сте преди всичко български войници и нашата единствена идея трябва да бъде България. Готов съм да воювам с всички, които посмеят да нападнат България. С руснаците няма да воювам, защото са ни братя, но ако братята решат да ни забият нож в гърба, няма да забравя, че съм българин!"

И рекох им:

Учени хора има, външните учени хора като обърнат ония крила горе, аеропланите, и ония супердреднаути, в един час могат да пометат един град, като хвърлят шрапнели, по-дълги от един метър, после ония бръмчила отгоре спускат бомбичките много майсторски. Тия учени имат знания, но съвременните хора знаят само да разрушават. Те нямат това велико изкуство: да градят. И съвременната култура от осем хиляди години насам е култура само на разрушение. И ако някой оспорва това, ще кажа: покажете ми един град, който е направен преди хиляди години и да е останал здрав, или един човек, който от няколко хиляди години да не е умрял. И такава култура, че земята е пълна само с кости и лицето ѝ е пълно само с развалени градове. Имате една култура на вечно разрушение, която гради и разрушава. Защо? Не че тя е лоша, тя приготовлява света за нещо по-велико...