Истината за прабългарския календар няма да дойде с фанфари. Тя идва бавно с документи, сравнения и упоритост.
В старите извори има реални следи за календарна система: Именникът, надписи и приписки съдържат календарни термини, които изследователи тълкуват като 12-годишен цикъл с названия (животински години) и месечни обозначения. Това е факт, че има материал за работа не празна легенда.
Но има и друг факт: около календара има различни реконструкции и спорове. Някои популярни твърдения в интернет се повтарят като „официална истина“, без твърд документ зад тях. Това е капан така се губи авторитет.
Сега за “велики сили” и “целенасочено криене”:
Няма твърдо доказателство, че държави като САЩ, Русия, Китай, Индия или Ватикана са седнали да „забраняват прабългарския календар“. Истинската причина да не е масово в учебниците е по-прозаична и по-гадна: инерция, мързел, идеологически периоди, слаб интерес в образованието и страх от сложни теми.
И точно тук е пробивът:
Днес информацията излиза от архивите книги, сканове, изследвания, статии. Вековното мълчание се пука не от сензации, а от натиск на знанието.
Пророчеството е просто:
Който държи на истината, ще я извади с източник, не с вик.
Който иска величието на предците да го защити с факти, не с митове.
И тогава историята няма как да бъде скрита. Тя ще пробие.

Няма коментари:
Публикуване на коментар