Това е уникална картина на годишното време. Всеки детайл е прецизен и носи сакрален смисъл.
Тук не виждаме „декорация“, а космогонична схема на годишния кръг.
В центъра е Богинята Майка (Дева) – седнала, спокойна, пълна.
В скута ѝ са близнаците – животът вече е даден.
Те не са просто деца, а пазителите на лятото – Диоскурите, които винаги стоят от двете страни на Богинята, белязвайки средата и равновесието на годишния цикъл.
Около нея – плодовете: това е моментът на изобилието, зрелостта, пълнотата на времето.
Под нея ясно се виждат Бикът и Агнето.
Бикът – силата на лятото – вече е отминала.
Агнето – знакът на периода на оплождане на стадата, началото на новия вътрешен кръг.
Това не е „зоология“, а време, календарен маркер...
Отдясно стои Морана (или както и да се нарича богинята на зимата - Агенора, Персефона и т.н. ...) .
Около нея – змия/дракон (тя е господар на змиите) и ветрове, студ...
Това е навлизането в тъмната половина на годината – разпад, студ, смърт, но и подготовка за ново раждане.
Важно: между Морана и Майката има растения с плодове – това са узрели нарове. Животът още не е прекъснат. Преходът е плавен, не катастрофичен.
Нарът не зрее през лятото, а след като слънчевата сила започне да намалява. Той е плод на късната зрялост, на събраното навътре богатство, не на външния разцвет.
Затова в древните традиции нарът е:
плод на живота и смъртта едновременно
знак за подземния цикъл (Персефона)
плод на женската пълнота преди покоя.
Отляво е Пролетта (Април, Жива, Лада, Афродита...)
Тя държи лебедите – птиците на възраждането и чистотата.
Под нея – съд с течаща вода: снегът се топи, соковете потичат, животът се събужда.
Зад нея – върби, древният символ на женското начало, влагата и раждането.
Това не е „римска сцена“.
Това е универсалният индоевропейски модел на времето:
– Майката в центъра
– Близнаците – пазители на лятото
– Двата полюса: живот и смърт
– Преходите, а не резките граници
– Плодородието като мярка за време
Няма коментари:
Публикуване на коментар