Формулиран е в Кибалион така:
„Всяка причина има свое следствие; всяко следствие има своя причина.
Случайността е просто име за закон, който не е разпознат.“
Не съществува „случайност“!
В херметизма „случайност“ означава просто, закон, който не разбираме.
Когато не виждаме веригата от причини, ние я наричаме късмет, съдба или хаос.
Но според този принцип вселената е подредена – на видимо и невидимо ниво.
Херметизмът твърди, че причините действат на различни равнища:
• Физическо – действие → реакция
• Ментално – мисъл → нагласа → избор → резултат
• Духовно – вътрешно състояние → външна реалност
Тоест реалността е многостепенна верига от причинности.
Едно от най-силните послания в този принцип е, че:
Невежият човек е просто следствие, но посветения човек става причина.
Какво означава това?
• Ако реагираш автоматично/рефлективно на външни събития, то тогава ти си следствие.
• Ако обаче управляваш вътрешното си състояние, тогава ти ставаш причина.
Истинската сила не е да контролираш света, а да контролираш реакцията си към него.
Този принцип премахва идеята за случайността и “жертва на съдбата“.
Но в същото време налага идеята за пълна лична отговорност и дисциплина:
• Мислите са причини.
• Емоциите са причини.
• Намерението е причина.
И всичко това се материализира в следствия.
Връзката с останалите принципи е:
• С Полярността – всяка причина има противоположно следствие.
• С Ритъма – причините създават цикли.
• С Ментализма – мисълта е първичната причина.
Вселената не е хаотична, а интелигентно структурирана.
Това означава, че „всемирният разум“ действа чрез закон, а не чрез каприз.

Няма коментари:
Публикуване на коментар