Последване
КОГАТО ТРЪБИТЕ ЗАЗВУЧАТ 
СВЕТЪТ ЗАВИНАГИ ЩЕ СЕ ПРОМЕНИ !
Апокалипсисът не започва с незабавно унищожение.
Започва с тишина.
„Имаше тишина в небето за около половин час. “” - Откровение 8:1Тишина.
Преди най-страшният звук някога...
има тишина.
И тогава...
Седем ангела получават седем тромпета.
В древни времена тромпетът не е бил музика.
Беше известие.
Беше война.
Това беше предупреждение.
Това беше знак, че нещо необратимо предстои да започне.
Първата тръба звучи...
и земята е ранена.
Втората...
и морето се превръща в кръв.
Трета...
и водите стават горчиви.
Четвърта...
и слънцето, луната и звездите са ударени.
Не е хаос без контрол.
Това е последователност.
Прогресивен.
Измерен.
Разрешен.
Апокалипсисът не описва незабавно тотално унищожение.
Описва предупрежденията, които се увеличават.
Сякаш светът има възможности да реагира.
Но най-обезпокоителното нещо идва след това.
Защото последните тромпети не влияят само на природата...
Те засягат пряко човечеството.
Тъмнина.
Измъчване.
Объркване.
И въпреки това текстът казва нещо потресаващо:
Мнозина не се покаяха!
Тръбите не обявяват само преценка.
Те разкриват човешкото сърце.
Всеки звук е повече от катастрофа.
Това е телефонно обаждане
Предупреждение, което отеква преди пристигането на финала.
А ето и детайла, който малцина забелязват:
Не всички звучат едновременно.
Има пауза.
Има поръчка.
Има контрол.
Апокалипсисът не показва, че вселената е извън контрол.
Показва план, който върви напред стъпка по стъпка.
Тромпетите не са случайни експлозии.
Те са знаци.
Сякаш небето казва:
"Събуди се."
Защото преди абсолютния край...
има предупреждения.
И когато прозвучи последната тръба
Няма да е само шум.
Ще бъде съобщението, че времето, каквото познаваме, е достигнало до предела си.
И въпросът не е кога ще зазвучат.
Въпросът е:
Ще ги чуем ли ?
Няма коментари:
Публикуване на коментар