Ефектът на наблюдателя предполага, че ако направим определен вид наблюдение, самата система ще се държи по различен начин, отколкото без това наблюдение.Ефектът на наблюдателя в квантовата механика показва, че квантовата вълнова функция се срива, когато наблюдателят направи наблюдение. Когато човек прави наблюдение в подходящото време, има един резултат. Когато човек не го направи, има друг резултат.Събитията винаги ще се разгръщат, сякаш има наблюдател. Но вместо това винаги получаваме резултатите, както очакваме, така че изглежда, че в този случай човекът има единствено значение.През 1935 г., за да победи веднъж завинаги квантовите физици, Шрьодингер предложи своя известен проблем с котката. Поставяте котка в запечатана кутия, в която има и контейнер с отровен газ. В кутията има и бучка уран.Ураниевият атом е нестабилен и излъчва частици, които могат да бъдат засечени от Гайгеров брояч. Броячът, когато бива задействан, от своя страна задейства чук, който пада и счупва стъклото на контейнера, а то освобождава отровния газ, който може да убие котката. Как ще опишете котката? Квантовият физик би казал, че атомът на урана се описва с вълна, която показва, че той може да излъчва частици, а може и да не излъчва. Ето защо трябва да добавите две вълни едновременно. Ако уранът излъчва, тогава котката ще умре, което е описано от едната вълна. Ако уранът не излъчва, тогава котката ще е жива, и това също е описано от вълна. Тогава, за да опишете котката, вие трябва да добавите една към друга вълната на мъртвата и вълната на живата котка. Това значи, че котката едновременно е и жива, и умряла! Котката е в отвъдното, между живота и смъртта, - което е сумата от вълната, описваща умрялата котка, заедно с вълната на живата котка.Копенхагенската интерпретация казва, че за да определите състоянието на котката, трябва да отворите кутията и да извършите измервания. Вълната на котката (която е сумата от мъртвата и живата котка) сега "колапсира" в една вълна, така че вече става знайно, дали котката е жива (или мъртва).По този начин наблюдението определя съществуването и състоянието на котката. И по този начин процесът на измерване е отговорен за това двете вълни по магически начин да се разтворят в една единствена.Как квантовият микросвят (с котки, които едновременно са мъртви и живи) може да съжителства с обикновения свят, който виждаме около себе си със здравия си разум?Само съзнателен човек може да направи наблюдение, което да колапсира вълновата функция. Но кой е този, който може да каже, че този човек съществува? Ние не можем да разделим наблюдателя от наблюдаваното, така че може би този човек също е жив или мъртъв едновременно. С други думи, би трябвало да има една нова вълнова функция, която включва и котката, и наблюдателя заедно.За да сте сигурни, че наблюдателят е жив, вие се нуждаете от втори наблюдател, който да наблюдава първия наблюдател. Този втори наблюдател беше наречен "Приятелят на Уигнър", и той трябва да гледа първия наблюдател, за да може всички вълни да колапсират (в частици). Но как да знаем, че вторият наблюдател е жив? Вторият наблюдател трябва да бъде включен в една още по-голяма вълнова функция, за да се уверим, че е жив, но това може да продължи до безкрай. Тъй като имате нужда от безкраен брой "приятели", които да колапсират предишната вълнова функция, за да потвърдят, че са живи, то тогава вие всъщност се нуждаете от някаква форма на "космическо съзнание", или Бог.Уигнър заключи: "Не е възможно да се формулират по напълно последователен начин законите (на квантовата теория), без да се позовем на съзнанието."Към края на живота си, той дори започна да се интересува от Веданта философията на Хиндуизма. Според нея, Бог или някакво вечно съзнание ни наблюдава, като колапсира нашите вълнови функции, така че ние да можем да кажем, че сме живи. Това тълкувание дава същите физически резултати, каквито дава и Копенхагенската интерпретация, т.е. тази теория не може да бъде опровергана.Но изводът е, че съзнанието е фундаменталната същност на вселената, по-фундаментална от атомите. Материалният свят може да идва и да си отива, но съзнанието остава като определящ елемент, което значи, че в определен смисъл съзнанието създава реалността.Самото съществуване на атомите,които виждаме около себе си, е базирано на нашата способност да ги виждаме и докосваме.(В този смисъл, важно е да се отбележи, че някои хора мислят, че понеже съзнанието определя съществуването, то съзнанието може и да контролира съществуването, например чрез медитация. Те мислят, че ние можем да създаваме реалността, съобразно своите желания. Това мислене, колкото и привлекателно да звучи, всъщност протворечи на законите на квантовата механика.
В квантовата физика съзнанието прави наблюденията и следователно то определя състоянието на реалността, но съзнанието не може да избере предварително във времето кое състояние на реалността действително съществува. Квантовата механика ви позволява само да определите шанса за намиране на състояние, но ние не можем да огъваме реалността според нашите желания.Например, в покера - там е възможно да изчислим математически шанса да получим флош роял. Но все пак, това не значи, че можем по някакъв начин да контролираме картите, за да получим наистина този флош роял. Вие не можете да набелязвате и да избирате вселени, по същия начин, както не можем да контролираме, дали котката е жива или мъртва.)Цялата ни цивилизация се основава на концепцията за свободната воля, което се отразява в нашите понятия за награда, наказание и лична отговорност.Но съществува ли наистина свободна воля? Или това е един хитър начин обществото да бъде държано заедно, въпреки че това нещо всъщност нарушава принципите на науката? Всичко това изглежда показва, че свободната воля, крайъгълният камък на обществото, е една фикция, една илюзия, създадена от нашия ляв мозък. Може би въпросът "Съществува ли свободна воля?" е същото нещо като въпроса: "Какво е животът?"
В една квантова система, обаче, на самата система е присъща непредсказуемостта. Всичко, което можете да изчислите, са вероятностите нещо да се случи, поради принципа на неопределеността.Така че, ние дали сме господари на собствената си съдба, или сме просто пионки в една измама, възпроизведена от мозъка?Накрая, аз мисля, че свободната воля вероятно съществува, но че тя не е свободната воля такава, каквато я виждат твърдите индивидуалисти, които твърдят, че са пълни господари на съдбата си.Мозъкът се влияе от хиляди несъзнавани фактори, които ни предразполагат да правим определени избори предварително във времето, макар да мислим, че сме ги направили самите ние. Това не означава непременно, че сме актьори във филм, който би могъл да бъде превъртан по всяко време.Краят на филма все още не е написан, по този начин строгият детерминизъм е разрушен от една фина комбинация от квантови ефекти и теория на хаоса.В края на краищата, ние все още сме господари на съдбата 
Няма коментари:
Публикуване на коментар