„Кармата няма скъпи сметки – само точни.“
Има една истина, която много хора се преструват, че не знаят:
никой не си тръгва без да плати сметката.
Дори онези, които си мислят, че са минали между капките…
не са.
Кармата не идва с дата.
Не идва с предупреждение.
Не идва с шум.
Тя идва в тишината.
Когато вече няма кого да лъжеш.
Когато няма кого да виниш.
Когато собственото ти отражение започне да прилича на присъда.
Защото болката, която причиняваш винаги, винаги намира път обратно към теб.
Когато лъжеш човек, който е бил чист с теб
животът ти праща някой, който ще те лъже точно така.
Когато пренебрегваш човек, който е бил до теб. Животът ти показва какво е да молиш за внимание, което никой не ти дава.
Когато предадеш човек, който е давал повече, отколкото имаш право да поискаш —
животът ти изпраща същата предателска болка… само че двойно.
Защото всяка дума, всяко действие, всяко мълчание… оставя следа.
И вселената не забравя нито едно.
Понякога кармата идва под формата на човек.
Понякога идва като загуба.
Понякога идва като празнота, която никой не може да запълни.
Понякога идва като нощ, в която най-накрая разбираш кого си изпуснал.
Кого си наранил.
И кой никога повече няма да се върне.
Това боли най-много.
Не самата загуба…
а осъзнаването, че си имал всичко
и си го смачкал в ръцете си.
Истината е проста:
никой не си тръгва без ресто.
И понякога рестото е самота.
Понякога е тишина.
Понякога е спомен за човек, чието име не можеш да произнесеш без да те свие.
Понякога е нощ, която не свършва.
Понякога е сърце, което вече не бие за теб.
И най-тежкото?
Че никой не те наказва.
Наказваш се сам със собствените си избори.
И тогава остава един последен въпрос:
Кажи… плати ли си накрая?
/Кирил Каменополски/
Няма коментари:
Публикуване на коментар