🔥 Не спасявай хора, който не са те помолили .

 

Ухание в Мрака

Не спасявай хора, който не са те помолили .

/Дори когато много ги обичаш./

Има нещо, което малко хора осъзнават…

Можеш да помагаш от любов.

От грижа.

От състрадание.

От желание да облекчиш нечия болка…

… и въпреки това помощта ти да не бъде приета.

А понякога дори да бъде отхвърлена с обида.

Защо?

Защото много хора говорят за проблемите си не за да ги решат, а за да бъдат чути.

Споделянето не винаги е покана за намеса.

Когато се опиташ да „оправиш“ нечий живот, ти неусетно засягаш нещо много чувствително , неговото усещане за сила, контрол и достойнство.

И дори с най-доброто намерение можеш да бъдеш преживян като натиск.

Но има и още нещо…

Всеки път, когато поемаш чужд проблем, ти се отдалечаваш от своя живот.

Влизаш в чужда история.

Носиш чужд товар.

Живееш чужда отговорност.

А това никога не води до истинско решение.

Истинската помощ не е да спасяваш.

Истинската помощ е да върнеш човека към собствената му сила и център .

Да му помогнеш да види:

че има избор

че има отговорност

че има вътрешни ресурси

че може сам да направи крачката

Понякога най-голямата любов е да не се намесваш,

а да присъстваш.

Да подкрепиш.

Да вярваш.

И да оставиш човека да застане в своя център.

Защото никой не израства, когато го носят.

Хората израстват, когато стъпят на собствените си крака.

А истинската подкрепа винаги води натам.

Човека да се свърже със своята сила , любов и живот !

/Цвета Гюрова/