✨ ПЪТЯТ КЪМ ДОМА: ЕДИН ПЛАМЪК, БЕЗБРОЙ ОТРАЖЕНИЯ ✨

 

Veselin Kolev

​Нека душите ни си спомнят това, което винаги са знаели... Че под тежестта на имената, под пластовете на нашите лични истории и езиците, на които шепнем молитвите си, ние сме един жив, течащ поток. Всички ние се движим към един и същ вечен Източник.

​ Всеки път е свещен.

Някои пътеки са древни и покрити с праха на вековете, други се разкриват пред нас едва сега. Те минават през церемонии или през пълно мълчание; през огъня на битката или тишината на ученето. Нито една стъпка не е пропиляна. Всеки завой съществува, за да помогне на душата да узрее, да омекне и накрая – да се пробуди.

​Еволюцията не е превръщане в нещо ново. Тя е завръщане към това, което бяхме, преди да забравим.

​ Оформени от светлината и сянката.

За да се срещнем в края на пътя, трябва първо да бъдем изваяни от уроците си. Трябва да се спъваме, да се лекуваме и да прощаваме. Мъдростта не се ражда от съвършенството, а от свещената искреност на падналия, който избира да стане отново.

​ Колелото на живота – моят вътрешен компас.

Вървя, воден от Колелото на познанието и четирите свещени посоки. Те не са догма, а жива карта за духа. Те ме учат на изкуството да носиш любов без слабост и мир без бягство. Те са моята котва, когато светът стане твърде шумен.

​ Няма една-единствена врата към Свещеното.

Почитайте пътя, който пее на вашата душа. Източникът обича многообразието – той се изразява чрез хиляди форми и култури. Когато уважаваме пътеката на другия, ние лекуваме тъканта на самото Битие.

​ Огънят на Осмото поколение.

Това е пламъкът, който гори в нас сега. Той ни призовава към единство, което не заличава различията ни, и към истина, която не изисква господство. Ние сме тук, за да пазим светлината, без да отричаме сенките, които са ни оформили.

​В края на пътуването няма да пристигнем като непознати.

Ще пристигнем като роднини – калени от опита, пречистени от любовта и разпознати не по думите, а по резонанса на душите ни.

​ВЪРВИ ПО СВОЯ ПЪТ С ЧЕСТ.

АЗ ЩЕ ГО ПОЧЕТА.