Говориш с някого – и изведнъж казваш нещо, което не си подготвял. Не си избирал, не си го репетирал. Просто е излязло – и то е по-точно от всичко, което би могъл да измислиш. Или плановете са се провалили, маршрутът ти се е променил, трябвало е да се върнеш за нещо, което си забравил – и вместо раздразнение, изведнъж решаваш: Ще се отбия на мястото, където отдавна съм искал да отида. И се оказва – точно там е трябвало да отидеш. Това е спонтанност. Когато няма празнина между теб и случващото се. Няма пауза от страх, няма вътрешно обмисляне. Чувство, мисъл и действие – всичко в един миг. Не от главата ти, а от цялостния отговор на случващото се в момента.
Повечето хора бъркат това с импулсивността. Но има разлика. Импулсивният човек също действа бързо – просто е от различен източник. Той не реагира на настоящето. Той преиграва миналото. Стара обида, стар сценарий, стар навик за реагиране – всичко това седи в невронните пътища и се задейства автоматично. Човек си мисли, че най-накрая е взел решение, че е свободен – но в действителност е заседнал в същия стар коловоз. Импулсивният човек често съжалява по-късно. Спонтанният човек по-късно се изненадва колко добре се е получило всичко. Разликата не е в скоростта на действието, а в това откъде идва то – от новия отклик или от добре изтърканата рутина.
Спонтанността се ражда от чувствителността, от отворения канал. А това, което я убива, е категоричността и твърдата представа за това как трябва да бъдат нещата. „Правилно – грешно“, „така се прави – така не се прави“, „Винаги го правя по този начин“. Категоричният човек не може да бъде спонтанен по дефиниция – всичко е планирано предварително. Всяка ситуация вече има готов отговор. И когато животът предлага нещо, което не е в неговия сценарий, той го отхвърля. Задържащата се злоба, липсата на вълнение, недоверието към света – това е, което се крие зад категоричността и блокира спонтанността.
Спонтанността е адаптацията към новите енергии. Светът се ускорява и старите парадигми вече не са валидни. Животът предлага възможности по-бързо, отколкото умът може да ги обработи. И победител е този, който е способен да се довери – не сляпо, а от чувствителността и връзката със себе си. Спонтанността трябва да идва не от това да си прав, а от отворена чувствителност. Спонтанността може да разкрие колко сме готови за големи преходи.
Това се изпитва по малки начини. Мисълта да се обадите ви хрумнала – и без да се замисляте защо, просто се обаждате. И се оказва, че точно тогава и там това обаждане е било необходимо. Почувствали сте желание да се отклоните от обичайния си маршрут – обърнали сте се и изведнъж сте срещнали човека, когото търсите. Забравили сте нещо, трябвало е да се върнете – и по пътя сте разрешили проблем, който сте отлагали от месец. Това не са съвпадения. Това е спонтанност в действие – когато спрете да се вкопчвате в плана си и позволите на живота да бъде по-умен.
Чистата спонтанност, когато светът ви изненадва, е много по-възнаграждаваща от всеки пресметнат резултат. Любовта е дисциплина в удоволствието. А спонтанността е, когато живеете от тази дисциплина, без да губите способността да се изненадвате.
﹏﹏﹏﹏﹏﹏﹏﹏﹏﹏﹏﹏﹏﹏
Александър Палиенко
Превод: Стелиян Рашков
Няма коментари:
Публикуване на коментар