Има една много скъпа грешка, която повечето хора правим поне веднъж в живота си. Вярваме, че светът работи по заслуги.
Че ако си добър, ще срещнеш доброта.
Ако си честен, ще получиш честност.
Ако обичаш истински, ще бъдеш обичан по същия начин.
Ето един обиден факт: хората не ти дават това, което заслужаваш.
Дават ти това, с което разполагат.
Душевният им склад е толкова голям, колкото те са си го построили.
Не можеш да получиш шампанско от човек, който цял живот произвежда оцет.
И колкото и възпитано да чакаш,
банкоматът няма да ти отпусне повече пари, отколкото има в сметката ти.
Парадоксът е, че когато някой ни даде малко, ние започваме да обвиняваме собствената си стойност.
Все едно да влезеш в празен хладилник и да решиш, че проблемът е в апетита ти.
Има хора, които носят спокойствие, други - хаос, опакован като „силен характер“. Всеки раздава от това, което има в себе си.
Нищо повече.
Затова най-добре е да не измерваме собствената си цена с чуждата щедрост. Просто няма как чаена лъжичка да побере океан само защото ти си жаден.
Това е физиката на човешката природа.
И да не забравяме, хората правят грешки… но и грешките правят хора, и то какви
/ Petya Boncheva /
Няма коментари:
Публикуване на коментар