ВНИМАНИЕ - ИЗВЪНРЕДНО ВКЛЮЧВАНЕ
За подмяната на "полюсите"... и за обръщането на всичко - надолу с главата.
...
Попитали веднъж Хирон:
– Учителю, защо хората толкова се страхуват, че някой ден земните полюси ще се обърнат?
Хирон се засмял така, че гарваните на близкия бор отлетели, а сърните в гората дори не помръднали, защото знаели, че когато той се смее, никой няма да пострада – само нечия заблуда.
– Защото, деца мои, човек винаги се страхува от онова, което е далече, за да не му се налага да погледне онова, което е вътре в него.
– Не разбираме...
– Разбирате... само още не си признавате. Кажете ми – ако утре Северният полюс се събуди на мястото на Южния, колко човешки сърца ще станат по-истинни?
– Нито едно...
– А ако утре невежеството седне на трона на знанието?
– Всички ще пострадат...
– Ето, значи знаете отговора още преди да сте задали въпроса.
Учениците замълчали вглъбени в себе си.
След малко най-младият попитал:
– Учителю, попаднахме на две латински думи – magister и minister. Едната означава учител, другата – служител. Само че днес често изглежда, че служителите управляват учителите.
Хирон се усмихнал с онази усмивка, която се появява само когато Истината реши да се пошегува.
– Ах... това е все едно метлата да започне да командва човека, който чисти с нея. Нищо чудно, че после в къщата става прашно.
Учениците избухнали в смях.
– Не се смейте прекалено – продължил Хирон. – Светът много пъти е плакал след подобни шеги.
Той взел една тояга и написал върху пясъка:
MAGISTER
Под него написал:
MINISTER
– Виждате ли?
– Виждаме.
– Не, още не виждате. Първата дума започва с "magis" – повече. Втората – с "minus" – по-малко. Самият език е казал това, което хората по-късно решили да забравят.
– Значи магистърът е повече? - така ли...
– Не по власт. По отговорност. Истинският Магистър никога не казва: "Аз съм над вас." Той казва: "Аз трябва да виждам по-далеч, за да не паднете в пропастта."
– А министърът?
– Министърът казва: "Кажи ми накъде води пътят и аз ще помогна всички да стигнат."
Хирон замълчал за известно време, а после се засмял.
– Само че един ден... метлата решила, че понеже стои права в ъгъла, сигурно е колона на храма.
Всички се разсмели.
– И после?
– После кофата се провъзгласила за извор на мъдростта, ключът започнал да твърди, че той строи къщата, а печатът решил, че именно той пише законите.
– Това вече звучи като приказка.
– Не... това вече звучи като вечерните новини.
Учениците избухнали в такъв смях, че ехото се върнало три пъти от планината.
Хирон ги оставил да се насмеят, като и той се усмихвал.
После станал сериозен.
– Запомнете... когато слугата забрави, че служи, той започва да господарува. А когато учителят забрави, че служи на Истината, той също престава да бъде Магистър. Затова не дрехата прави Магистъра, както не титлата прави Министъра.
– Тогава кое ги прави?
– Смирението. Само че едното смирение е пред Истината, а другото – пред Истината и пред онзи, който я е видял по-рано.
– Учителю... а защо хората вече не различават тези неща?
– Защото са започнали да измерват човека с височината на стола му, вместо с височината на духа му. А столовете, деца мои, имат едно неприятно свойство – колкото са по-високи, толкова по-болезнено се пада от тях.
Отново настъпило мълчание.
Хирон вдигнал очи към небето.
– Искате ли да ви кажа как изглежда истинското обръщане на полюсите?
– Да!
– Когато човек започне да се покланя на подписа повече, отколкото на мъдростта... когато чиновникът започне да изпитва Учителя... когато златният медал тежи повече от добрия характер... когато високият пост стане по-важен от високия дух... тогава полюсите вече са обърнати.
– И как ще ги върнем обратно?
Хирон се усмихнал.
– Не с машини.
– А с избори? - попитал един от учениците.
– И не само с тях.
– А с революции? - попитал друг.
– Още по-малко.
– Тогава как? - зачудил се трети.
Хирон взел една игла, натъркал я и я поставил върху спокойно листо във водата.
Иглата сама се обърнала във вярната посока.
– Видяхте ли?
– Да.
– Иглата никой не я убеждава. Тя просто усеща къде е Северът. Така е и с човешката душа. Когато отново почувства къде е Истината, тя сама ще се обърне към нея. А когато милиони души направят това... тогава няма значение накъде сочат магнитните полюси на Земята, защото човечеството вече ще е намерило своите.
И след кратко мълчание Хирон добавил с намигване:
– А дотогава... не позволявайте на метлата да ви изнася лекции по архитектура. Тя е прекрасна метла... но храм никога не е построила... и не ще може!
...
Кирил - Хирон Ключаря
Няма коментари:
Публикуване на коментар