„ИЗВИНИ, ПРОСТИ“ –
ДУМИТЕ, С КОИТО СЕ СПАСЯВАМЕ
Преп. Пимен Велики
Победата над собствения ни егоизъм
започва с това да кажем на другия само
две малки думи: „Извини! Прости!“
Няма човек, който ежедневно да не
изпитва нужда да се извини на своя
ближен, защото непрестанно грешим един
спрямо друг. Затова бъди смел, не бъди
слаб – иди и се извини на ближния си,
ако си съгрешил спрямо него:
„Извини! Прости!“
Нашето греховно „аз“ веднага ще се
възпротиви:
„Не, няма да кажа това, защото той преди
това ме обиди, огорчи ме, нападна ме;
защото е по-лош от мен; защото
проблемът между нас е отдавна; защото
той отдавна прави срещу мен това и
онова…“
Тогава принуди самия себе си да кажеш
на ближния си:
„Извини! Прости! Не бях прав!
Сгреших!“
Не очаквай другият да ти се извини.
Не очаквай другият да поиска прошка
от теб.
Не казвай на другия:
„Извини, но… и ти постъпи лошо с мен.“
Защото това не е истинско извинение.
С подобно „извинение“ всъщност казваш:
„Извини, виновен съм, но и ти съгреши
спрямо мен, така че сме квит!“
Това е формално извинение, което
понякога дори може да се превърне в нова
обида и впоследствие само да влоши
нещата.
И когато се извиняваш, не казвай:
„Ако съм те обидил, извини ме!“
Ти добре знаеш, че сте се скарали,
че си го обидил, а сега лицемерно казваш:
„Ако съм те обидил…“
Не! Това не е искрено търсене на прошка.
Да поискаш от другия истинска прошка
означава да му кажеш:
„Брате, прости ми. Сгреших. Обидих те.
Причиних ти болка. Прости ми!“
Тези думи трябва да бъдат изречени
съзнателно и отговорно.
Това е първото, което отстранява от
душата ни отровата на егоизма и ни
помага по пътя към придобиването на
смирение.
БРОЕНИЦИТЕ НА СТАРЕЦ ПАЙСИЙ
Няма коментари:
Публикуване на коментар