Заболяла дъщерята на един султан. Всички средства били изпробвани, но девойката гаснела. Глашатаи тръгнали по градове и села. Те обявявали награда, която ще получи онзи, който спаси болната. Който донесе лекарство, ще бъде възнаграден със злато и елмази. И с личната милост на султана.
Един учен дервиш бил обхванат от съчувствие към девойката. Усетил нейното отчаяние и болка. Той отправил молитви към Аллах и направил лекарство от много съставки. Ангелите помогнали на дервиша заради неговото благочестие и добро сърце. Няколко денонощия ученият не спал, работел, след това прелял скъпоценния цяр в бутилка и тръгнал за двореца.
По пътя останал да нощува в един селски хан и споделил оскъдната си вечеря с друг пътник. Дервишът искрено разказал къде и защо отива. Заспал непробудно - нали не спал няколко дни!
Пътникът през нощта откраднал лекарството. Прелял съдържанието в своя бутилка, а в бутилката на дервиша налял обикновена вода.
В двореца се представил за велик учен и дал лекарството на девойката.
На нея й станало по-зле. Разяреният султан хвърлил лъже-лечителя в тъмница.
В това време до двореца се добрал добрият дервиш. Със съмнение го пуснали при болната. Той дал на девойката капка вода от бутилката – и след един час тя поискала храна, усмихнала се и седнала в постелята. Болестта отстъпила! Макар че й дали най-обикновена вода.
Дервишът не взел златото и елмазите. Само помолил да раздадат милостиня на бедните. И хляб поискал за дългия път. Помолил се за здравето и благополучието на султанската дъщеря и си тръгнал.
Тази мъдра притча е за това, защо думите на едни хора лекуват, а на други влошават състоянието. Макар че думите са едни и същи, а методите и практиките са еднакви.
Един текст може да бъде откраднат от човек, който няма дар слово, и текстът става друг. Загубил е силата си. И дори обикновеното „Здравей!“ може да ни влияе по различен начин. Зависи от това, кой произнася това пожелание-приветствие…
Лекарствата също са създадени от човешката мисъл и благородната дейност от благодетели на човечеството. Това трябва да помним, когато се лекуваме. И да благодарим на онези, които са посветили живота си на създаването на средства за спасение.
Те не са обикновени химически съединения. А мисъл и труд на добри хора. Благодарността помага да се подобри животът ни.
Много мъдрост има в тази обикновена притча.
И е добре да приемаме добро от добри ръце. И да черпим от чист извор. И да се държим по-близо до добри хора, които сами по себе си лекуват, със самите себе си…
Анна Кирянова
Няма коментари:
Публикуване на коментар