Без телефони, без кафе на литри, без бързане. Само три прости навика, които пазели ума бистър и духа спокоен цял ден.
Забравихме ги — а са по-нужни от всякога.
събота, 11 юли 2026 г.
КАК СССР СЕ НАУЧИ ДА ПРАВИ ДЪЖД
КАК СССР СЕ НАУЧИ ДА ПРАВИ ДЪЖД
Автор: Румяна Генадиева, в. "Труд"
Лайфстайл
22:02
11.07.2026
Засяването” на купесто-дъждовни облаци над Украйна увеличава валежите с 30%.
ПОВЕЛИТЕЛИ НА ВРЕМЕТО
Покоряването на природата не е прост лозунг, а въпрос на политическо оцеляване
Съветските физици постигат убедителни резултати при борбата с градушките
Засяването” на купесто-дъждовни облаци над Украйна увеличава валежите с 30%.
Лятото на 1986 г. Радиоактивният облак от експлозията в Чернобилската атомна електроцентрала се приближава към Москва. Съветските военни метеоролози вземат решение, което не е официално обявявано: да накарат облака да се разсее над слабо населените райони. На няколко места завалява черен дъжд, повишавайки нивата на радиационен фон. Столицата обаче е пощадена. Този епизод е само един от многото в стремежа на СССР да контролира небето в продължение на десетилетия.
Целият съветски съюз изпитва катастрофална уязвимост към суши и съответно лоши реколти. Покоряването на природата не е просто лозунг: това е въпрос на политическо оцеляване.
Американците се намесват в природните дела още през 1946 г. В преохладените облаци “засяването” на сребърен йодит води до кристализация на капчици: облакът става нестабилен и започва да отделя валежи. Само няколко грама сребърен йодид са достатъчни, за да произведат хиляди тонове дъжд. Съветските учени веднага се включват. До края на 50-те години на миналия век в СССР работят 23 изследователски института за контрол на атмосферата.
Съветският подход се различава от западния. Докато американците и европейците предпочитат наземни аерозоли, СССР разчита на авиацията. Разработен е специален Ан-30М “Небесен чистач”. Използват се и ракети с активни димни бомби и артилерийски снаряди, съдържащи сребърен йодид. Арсеналът от реагенти зависи от задачата. Сух лед се пръска срещу слоести облаци: въглеродният диоксид кристализира влагата, което води до разпръсване на облака. Течен азот се използва срещу слоесто-дъждовни облаци. Цимент или гипс се пръскат при високи купести облаци: те утежняват възходящите течения и пречат на облака да набере сила. Със сребърен йодид се обработват най-мощните дъждовни облаци.
Пилотите са облечени в специална екипировка и кислородни маски: при използване на течен азот съществува риск от разхерметизация на височина 7000-8000 метра. Пръскането се извършва на 100-150 км от защитената точка: точно толкова е нужно на вятъра, за да отнесе разредения облак до желаното място.
Топлинен пистолет
Съветските учени демонстрират най-убедителните си резултати не във валежите, а в защитата на културите от градушка. Програмите за контрол на градушката започват в Грузия и Армения, след което се разпространяват в Молдова, Северен Кавказ, Украйна и Централна Азия. Логиката е проста: частиците сребърен йодид се конкурират с естествените градушки за влага. Вместо няколко големи, унищожителни градушки се образува маса от по-малки, които се топят в по-топли атмосфери и достигат до земята като дъжд.
Според съветски данни, “засяването” на купесто-дъждовни облаци над Украйна увеличава валежите с приблизително 30%. Тази цифра е публикувана в американското списание “Бюлетин на Американското метеорологично дружество” през 1977 г.; тя е посрещната със скептицизъм, но не е опровергана.
Най-екстравагантният съветски експеримент за контрол на времето се провежда през 1979 г. над езерото Севан в Армения. На брега са инсталирани 6 самолетни двигателя Ту-104. Те нагряват въздуха до 1100 градуса по Целзий и го изхвърлят нагоре с над 500 метра в секунда. Идеята: да се създаде възходящ поток от горещ въздух, около който атмосферната влага да кондензира и да образува дъждовни облаци.
Машината работи. Въздухът действително се издига. Облаци на хоризонта наистина се виждат. Но устройството не може да произведе контролиран изкуствен дъжд на правилното място в точното време. Атмосферните течения са твърде сложни, за да бъдат контролирани с топлинен пистолет, направен от самолетни двигатели. Суперметеотронът скоро получава прякора “суперизмама”.
Слънчеви паради
Успоредно с научните програми е разработен и чисто практически подход. Съветското ръководство не иска дъжд на военни паради, затова самолетите “изместват” дъждовните облаци на 20-50 км от столицата, причинявайки валежи там, където никой не ги очаква. Защитата от атмосферни влияния на 1 май, 9 май, Деня на Русия и Деня на града се превръща в ежегодна операция.
Тази практика продължава в Русия и до днес. Между 1982 и 1986 г. са проведени приблизително 200 експеримента с облаци като част от съветско-кубинското научно-техническо сътрудничество. Сирийският договор е още по-амбициозен. През 1990 г. сирийското правителство избира метод за контрол на сушата от опита на Русия, САЩ, Австрия, Италия, Швейцария, Франция, Япония и Швеция. Те избират руската технология. Четири самолета извършват 93 полета, общо 358 летателни часа. Резултатът: допълнителни валежи, еквивалентни на 4,8 милиарда кубически метра вода, равни на приблизително два милиона олимпийски плувни басейна.
Съветските програми за контрол на времето са истинска наука, а не пропаганда. Предизвикването на валежи в сухи райони води до неравномерни резултати: в някои случаи не може да се разграничи действителният ефект от естествената променливост. Но основният урок, който съветската програма, заедно с американската и всички останали потвърждава: хората могат само леко да повлияят на съществуващите атмосферни процеси. Никой все още не е успял да създаде дъжд там, където няма такъв.
Норбеков България
https://www.facebook.com/reel/1344060943850246
М.Норбеков вече в България за Международен поход'26 10-18 юли: „Това е последното ми пристигане в България“.
АЗ СЪМ ПРАТЕНИК НА БОГА АЗ СЪМ ВСЕЛЕН
АЗ СЪМ ПРАТЕНИК НА БОГА
АЗ СЪМ ВСЕЛЕН
Беинса Дуно се вселява се в годините на войната. И Исус слиза в епоха на големи размирици. За да се изрази отчетливо Божествената Любов. И сега Иисус е въплатен в много светли създания и ни показва най - краткия път към себе си. Пътят към Новата Земя.
Когато Беинса Дуно слиза, той е сам. И затова когато го питат, защо не спре тази война , следва :
,,Защото ми трябват още двама човека" .
Всъщност присъствието на Беинса Дуно е пречка Хитлер да завладее света.Това се постига с ритуалите на всички последователи на Бялото Братство от цялата Земя.
Това потвърждава и Любомир Лулчев:
" Слушай брат Темелко, аз се излъчвам от тялото си и отивам на източния фронт да бия руснаците. Но като гледам насреща Учителят води руснаците и аз ида против Него.
Ето всеки ден се моля, ала Учителя прошка не ми дава. Ще видиш каква съдба ще имам."
И така дойдоха комунистите, арестуваха го, и най- после хвърлиха Любомир Лулчев под един руски танк да го сгази. Това му беше присъдата. Това зная за него. Някои казват , че е обесен, но това не е вярно.
(Темелко Стефанов- преродения Елиас Маркос ,предоставил дома си за " Тайната вечеря" на Исус Христос.)
Беинса Дуно преобразува Божественото Учение в земно проявление. Той залага основите на земното Бяло Братство - пътят на възнесената душа към Създателя.. В братството са много от сподвижниците на Орфей, богомилите на Боян Мага и всички тръгват към Рила.
Школата на Рила е действаща още от създаването на Земята. Планината никога не е потънала, не е променяла своя изглед от създаването си
Две са школите на Рилската обител:
Школа на светлината с организатор Беинса Дуно.Той е ръководител още от създаването на братството и затова след време се въплащава в България.
Другата е създадена от хората Тя е на пречупената светлина.Повечето от нас говорим за втората , защото не сме влизали в първата. Тя е общност от хора. Тъмнината няма власт, но понякога ние я предоставяме.
Много създания споделят с мен, че Учението на Беинса Дуно не е актуално ,защото е преди 130 години.
В Божествения свят няма време. Словото на Създателя е
така вечно както вечен е ТОЙ. Както Светлината се проявява чрез етера, така и Словото се проявява чрез Иисус Христос.
И затова Беинса Дуно казва:
"Когато се молите на Бога не пропускайте да споменете името на Бога Исуса Христа, защото то е което създава хармонията в Вселената и кара десетте ангелски чина да работят в съгласие."
Идването на Великите учители става за освобождаване на света. Той дава нов образ на хората -да се научат да живеят правилно.
" Вие мислите, че аз съм г -н Дънов. Не! Петър Дънов престана да съществува на 19- годишна възраст. И оттогава тук живее чистия Дух на Истината. Аз съм вселен.( Вселяването става на три етапа: 1897 г. влиза Божествения Дух; 1912 г. влиза Христовия Дух; 1922 г. се вселява Господния Дух.)
Не смея да начертая нещо, защото щом го начертая, то става. Всяко нещо , което чертая или изговарям, то веднага става.
Аз съм пратеник на Бога.
БОГ говори чрез Христа. БОГ говори чрез мен. Каквото е говорил Христос и каквото говоря аз, е един и същ източник. Понякога казвате: Г-н Дънов дали е Христос, или Христос е в него. Аз и Христос сме едно. Христос не съм, но Христос е в мене . И с нищо не можете да ме подмамите, освен с вашата Любов.
Отсега нататък мене няма да разпъват. Вие сами ще се разпъвате един другиго, докато се просветите.
Аз трябва да постъпвам тъй, както Бог постъпва. И всичко, което поискам от Него, всичко става. Но щом се поколебая малко, веднага силата ми изчезва, а вярата трябва да бъде един непреривен процес.
Говоря ви за Него, с Когото съм в общение - познавам гласа Му, държа Учението Му, върша Волята Му и служа на Духа Му.
Някой искат да станат , като мене .
Защо?
Защото разбират криво. Великите Учители на света носят най - големите тягости. Между хората ще виждаш престъпления , беззакония и ще бъдеш сляп за това. Всички хора, които са влезли в съприкосновение с тебе, трябва да ги повдигнеш и да изгладиш противоречията по един разумен начин.
Аз всякого трябва да приема и всякого да търпя.
Вашите мисли ме измъчват.Те са едно страдание за мен.
Слушам жителите на Венера, на Юпитер, на Сатурн, на Сириус, на Алфа Центориус да пеят на един много разбран език.
На Небето съм голям светия .
На Земята по - последен от мене няма. Изпратен съм на Земята да се изпита светийството ми. Дошел съм на Земята , да услужа на ангелските единоначалия и на вас. Затова аз дойдох, за да ви оживя, да ви просветя, да ви помогна и да ви дам знание и мъдрост, да ви утеша, като взема част от мъката ви и ви предам от радостта да чуете Божието живо Слово. Приемам всички хули , съмнения, всички хора и не се питам защо този или онзи постъпва така или иначе.
Съвременните хора ги е срам да кажат, че слушат моите беседи, а мнозина може да се съмняват. Но да ви е срам от това, че се занимавате с Бога, това е едно престъпление.
Не вярвам в Бога , както хората вярват. По убеждение съм пантеист.
Аз виждам българите в себе си. Аз не съм всякога в тялото си. Някога дохождам в събранието и вие мислите, че съм при вас. Понякога само тялото ми е при вас.
Аз не зная дали има човек на Земята да е говорил толкова много като мен. Аз проглоших света с моето говорене. От всичко, което съм ви говорил, аз съм се ползвал най- много. Разбрах един от великите Божи закони.
Аз съм в Слънчевата система. Аз съм в Космоса и извън Космоса. Къде е моето Царство? Не е от този свят. Странник съм в този свят. Никого не познавам освен Тебе, Ти, Господи, Боже мой си създал всичко за мен. Отправям своята благодарност към Тебе, на Тебе, Господи възложих своето упование. Да възлезе молбата ми към Тебе!
Учението на Беинса Дуно няма канони , няма устави , няма заповеди .
Има само преливаща Любов
от човек към човек.
Тя е лечение и свобода.
Синеад О’Конър беше на 25 години. Две седмици по-рано беше скъсала снимка на Папата в "Събота вечер на живо"
Освиркаха я, докато стените не започнаха да треперят. Един мъж остана до нея.
16 октомври 1992 г. Медисън Скуеър Гардън.
Двадесет хиляди души вече бяха решили коя е лошата.
Синеад О’Конър беше на 25 години. Две седмици по-рано беше скъсала снимка на Папата в "Събота вечер на живо" и каза: „Борете се срещу истинския враг“.
Тя не провокираше.
Предупреждаваше света за системното насилие над деца в Католическата църква.
През 1992 г. тази истина все още беше почти неизречима.
И светът се обърна срещу нея. Радиостанциите забраниха музиката ѝ.
Получаваше смъртни заплахи. Други артисти ѝ се подиграваха. Могъщитe институции се сплотиха срещу нея.
А сега ѝ предстоеше да излезе на най-враждебната сцена в живота си. Концертът по случай 30-годишнината на Боб Дилън беше пълен с легенди: Нийл Йънг, Ерик Клептън, Джордж Харисън, Еди Ведър.
И Синеад. Жената, която Америка искаше да накаже.
Крис Кристофърсън я представи. Щом произнесе името ѝ, публиката избухна.
Не в аплодисменти. В освирквания.
Плътна стена от омраза - ревяща и безмилостна, разтърсваше залата.
Някои станаха на крака само за да крещят по-силно. Синеад пристъпи в светлината. Шумът се усили.
Тя трябваше да изпее
“Вярвам в теб” на Дилън.
Песен за вярата под обстрел.
Но не ѝ дадоха шанс.
Вместо това тя направи нещо предизвикателно.
Започна да крещи “Война” на Боб Марли. Същата песен.
Същите думи. Същият протест.
Гласът ѝ не беше полиран. Беше суров. Гняв, болка и истина, блъскащи се срещу шума.
Атмосферата се влоши.
Охраната се приближи.
Тя не успя да завърши.
Спря по средата на куплета и си тръгна от сцената сама.
Зад кулисите се срина.
Трепереща. Плачеща. Унижена. Ядосана.
Индустрията ѝ беше обърнала гръб. Тълпата се беше опитала да я заличи.
Крис Кристофърсън я намери зад сцената.
Не я укори. Не я оправда.
Не ѝ каза да мълчи, да бъде благодарна или търпелива.
Прегърна я и ѝ прошепна:
„Не позволявай на тези копелета да те смачкат“.
Пет думи. Това беше всичко.
В този момент - докато тълпата крещеше - някой я видя ясно. Не като проблем.
Не като „луда“. Не като бреме.
А като човек, който казва истината и плаща цената за това, че е изпреварил времето си.
По-късно Кристофърсън ѝ посвети песен: “Сестра Шинейд”.
Тя задаваше въпроса, който историята винаги задава твърде късно: Ами ако онези, които унищожаваме, са именно тези, които са били прави?
Десет години по-късно светът започна да я настигa.
През 2002 г. Бостън Глоуб разкри това, което Синеад се беше опитала да посочи през 1992 г.
Десетилетия насилие.
Системно прикриване.
Заглушени деца.
Защитени свещеници.
Това не беше истерия.
Беше факт.
Тя беше права.
Но ударът вече беше нанесен.
Нито едно извинение не го изтри. Нито една овация не върна времето. Нито една институция не ѝ върна това, което ѝ беше отнето.
Синеад О’Конър почина през 2023 г. на 56 години.
След смъртта ѝ заваляха почеститe. Същият свят, който я освирка, я нарече смела. Нарече я пророк.
Тя не чу повечето от тях.
Но години по-рано каза нещо, което струваше повече от всяка почит:
Тези пет думи, които Крис ѝ прошепна онази вечер -
„Не позволявай на тези копелета да те смачкат“ - я държаха. Когато се съмняваше в себе си.
Когато светът казваше, че греши. Когато мълчанието изглеждаше по-безопасно от истината. Тя си спомняше:
Някой ѝ повярва.
Има урок, който все още ни е трудно да научим.
Тези, които първо биват наказани, често по-късно се оказват прави.
Гласовете, наричани „прекалени“, често казват прекалено много истина.
А понякога смелостта не изглежда героична.
Понякога изглежда като малка жена на огромна сцена, отказваща да се извини.
Синеад О’Конър се опита да защити децата. Светът се опита да я унищожи за това.
И когато имаше нужда някой да застане до нея - един мъж го направи. Тези пет думи имаха значение тогава.
Имат значение и сега.
Ще имат значение винаги.
Източник: People /
Абонамент за:
Публикации (Atom)