Представете си, че някой Ви каже: „На 18 си пълнолетен, но мозъкът ти още е тийнейджър. И остава такъв чак до 32.“
Учени са проследили как се променя „окабеляването“ на мозъка през целия човешки живот и са открили 4 ключови повратни точки - на 9, 32, 66 и 83 години. Между тях се оформят 5 големи „епохи“ на мозъка. Резултатите са публикувани в списание Nature Communications и са базирани на над 4000 мозъчни сканирания на хора от 0 до 90 години. 
В този текст ще Ви разкажа накратко какво означава това и как можете да го преведете в реалния си живот, независимо дали сте на 9, 29, 49 или 79 години.
Какво всъщност са открили учените
Екипът на д-р Алекса Моузли и проф. Дънкан Астъл от Кеймбридж анализира дифузионни MRI сканирания - това са специални снимки, които показват как са свързани нервните влакна в мозъка. Вместо да гледат само размер или обем, те измерват 12 различни характеристики на мозъчната мрежа - колко е ефективна, колко добре е организирана, как са подредени „ядрото“ и „периферията“ на мрежата.
Когато подредили данните по възраст, се оказало, че промените не вървят плавно, а на „скокове“. Има моменти, в които мозъкът буквално сменя режим - като да мине от един „софтуер“ на друг.
Така се оформят 5 големи епохи:
1. Детство: 0 - 9 години
2. Юношество: 9 - 32 години
3. Зряла възраст: 32 - 66 години
4. Ранно стареене: 66 - 83 години
5. Късно стареене: след 83 години 
Фаза 1: Детство (0 - 9 години) - бурен растеж и „разчистване“
В първите години мозъкът расте със страшна сила. Създават се огромен брой връзки (синапси) между нервните клетки, а после мозъкът започва да „подстригва“ излишното. Използваното се запазва, неизползваното се премахва.
Учените казват, че в този период мрежата в мозъка става по-малко ефективна по чисто технически мерки, защото старите, дълги и обиколни връзки се разчистват. Това е нормално - мозъкът се готви за следващата голяма епоха. 
Ако сте родител, този период е златен за стимули - игра, език, движение, музика. Но и време да не претоварваме децата с тревоги, екрани и стрес, защото мрежата още се „учи“ кое е важно.
Фаза 2: Юношество (9 - 32 години) - дългият, истински „тийнейджърски“ мозък
Около 9-годишна възраст се случва първият голям завой. Мозъкът започва активно да оптимизира мрежите си - връзките стават по-кратки, по-ефективни, комуникацията между областите се ускорява. Това е единствената фаза в живота, в която ефективността на мозъчната мрежа нараства системно. 
И ето голямата изненада:
Тази „юношеска“ епоха не свършва на 18, нито на 20, а продължава средно до около 32 години. Докато тялото отдавна е пораснало, мозъкът още се пренарежда, тества, пробва нови „кабели“.
През тази фаза:
• се оформят по-ясно личността, ценностите и начина ни на мислене
• мозъкът става по-ефикасен в сложни задачи
• рискът от психични разстройства (депресия, тревожност, биполярни разстройства, психози) е по-висок, защото мрежата е в период на интензивно пренастройване 
Ако сте в тази възраст: не сте „повредени“, ако се чувствате объркани, нестабилни, търсещи. Това е време на големи вътрешни ремонти. Сънят, доброто хранене, движението и подкрепящите отношения тук са буквално инвестиция в бъдещата структура на мозъка.
Фаза 3: Зряла възраст (32 - 66 години) - дългото плато
Около 32 години учените виждат втория голям завой. Мозъкът влиза в режим „зряла възраст“. Архитектурата на мрежите се стабилизира, няма вече такива резки скокове и обръщания на тенденциите.
Това е най-дългата епоха - около три десетилетия относителна стабилност:
• интелектуалните и личностните характеристики се движат около едно „плато“
• свързаността на мрежите се променя по-бавно
• мозъкът вече не става по-ефективен по същия драматичен начин както при юношите, но придобитите знания и опит компенсират много 
Това е времето, в което много хора гонят кариера, отглеждат деца, сменят посоки. Добрата новина е, че мозъкът е достатъчно стабилен, за да поеме тези натоварвания. Лошата - ако години наред го държим на автопилот, без учене, без любопитство и без движение, започва да се усеща „застиване“.
Фаза 4: Ранно стареене (66 - 83 години) - мозъкът се „раздробява“ на острови
Третият завой е около 66 години. Тук не става дума за внезапен срив, а за промяна в модела на свързаност:
• мозъчната мрежа става по-фрагментирана
• отделни региони започват да работят повече „на групи“, по-малко като един голям, плътно свързан оркестър
• бялото вещество (проводящите влакна) започва постепенно да се уврежда и връзките отслабват 
Именно в този период по-често се появяват деменция, съдови проблеми, високо кръвно, които влияят на мозъка. Изследването е върху здрави хора, но възрастта съвпада с момента, в който често се проявяват невродегенеративните заболявания.
Тук навиците са критични: кръвно налягане, кръвна захар, движение, социални контакти, смислени занимания - това са неща, които могат да забавят влошаването на мрежата.
Фаза 5: Късно стареене (83+ години) - усилена версия на предишната фаза
Последната голяма епоха започва около 83 години. Данните са по-малко, защото не е лесно да се съберат толкова много здрави хора в тази възраст за сканиране, но картината се изостря:
• фрагментацията на мрежите се задълбочава
• мозъкът разчита повече на локални „острови“ от връзки
• типичните промени на стареенето стават по-видими - забравяне, по-бавна обработка на информация, повече умора 
Важно е да се подчертае: това са средни стойности от големи групи хора. Не всеки човек на 83 години изглежда еднакво на скенер, нито мисли по еднакъв начин.
А има ли разлики между мъже и жени, между отделни хора?
Самото изследване е фокусирано върху общата картина, а не отделно по пол. Учените сами казват, че следваща стъпка е да се видят ефектите на менопаузата, хормоните и специфични фактори върху мозъка на жените и мъжете. 
Освен това:
• има голяма индивидуална вариация - някои хора преминават през тези „преходи“ по-рано, други по-късно
• начинът на живот (сън, стрес, хранене, обучение, движение) влияе реално върху мозъчната мрежа
• генетиката и ранните фактори също имат своята тежест
Тоест, 9, 32, 66 и 83 не са „магически числа“, а ориентири, средни точки, около които мозъците на много хора сменят режим.
Какво означава това за нас в ежедневието
За мен най-силното послание от това изследване е следното: мозъкът не е статичен нито „готов“ на 18, нито „счупен“ след 70. Той е система, която се пренастройва през целия живот.
Как можем да преведем това на човешки език:
Ако имате деца (0 - 9 години)
• Дайте им богата, но не токсична среда - игра, движение, общуване, език.
• Пазете ги максимално от хроничен стрес и свръхекрани.
• Това е време, в което основите на мозъчната мрежа се подреждат.
Ако сте в „юношеския мозък“ (9 - 32 години)
• Ако сте тийнейджър или млад човек, нормално е да не сте „подредени“ емоционално. Мрежата още се строи.
• Психичните трудности не са личен провал, а понякога и естествен риск за тази фаза - търсете помощ навреме. 
• Ученето, качественият сън, връзките с хора, с които можете да бъдете себе си, буквално „извайват“ мозъка за десетилетия напред.
Ако сте между 32 и 66 години
• Тук мозъкът е в най-дългата си стабилна фаза. Това не значи да живеем на автопилот.
• Излагането на нови умения, езици, хобита, социални роли поддържа мрежата жива.
• Хроничният стрес, недоспиването, обездвижването и вредните навици „гризат“ бавно тази стабилност.
Ако сте над 66 години
• Мозъкът започва да се променя по по-осезаем начин, но това не е автоматична „присъда“.
• Контролът на кръвно, захар, холестерол, движение и социална активност има огромно значение. 
• Дори в късните години мозъкът запазва способност да създава нови връзки, когато има стимул.
Защо това изследване е толкова важно
Това, че вече имаме карта на тези пет „епохи“, помага на учените да:
• разберат по-добре кога рискът за различни психични разстройства е най-висок
• отделят нормалните, типични промени от ранните сигнали за болест
• планират по-точно кога и как да се намесват превантивно, за да пазим мозъка здрав 
За нас, „обикновените хора“, посланието е по-просто:
мозъкът ни има свои етапи, но на всеки от тях можем да направим нещо в своя полза - с начина, по който живеем, учим, движим се, свързваме се с другите.
И може би най-успокояващото: ако сте на 25 и още се търсите, науката казва, че мозъкът Ви е все още в юношеска фаза. Ако сте на 60 и започвате да учите нещо ново, това не е „късно“ - попадате точно в дългото плато на зрелия мозък. Ако сте на 75 и започвате да забавяте, това не значи автоматично деменция, а естествен преход към друга епоха, в която грижата е още по-важна.
И да, изводът е малко неочакван:
биологично погледнато, мозъкът ни става истински „възрастен“ едва след 30-ата.
Автор: Стамен Стаменов
Няма коментари:
Публикуване на коментар