Човешкият мозък е ПРОЕКТИРАН да помни БОЛКАTA, а не РАДОСТTA (и затова ЩАСТИЕТО не е чувство, а постоянна ТРЕНИРОВКА):
1. Когато някой ви каже нещо обидно, мозъкът ви прави екранна снимка – завинаги. Той регистрира болката като заплаха, за да ви защити в бъдеще.
Но комплиментите са безвредни, което означава, че не изискват запомняне. Така че похвалата избледнява, докато унижението остава. Ето защо 20 години по-късно си спомняте чуждото „ти си нищо“, но не можете да си спомните кой е казал „ти си страхотен“.
2. Невропсихолозите са доказали, че негативните думи активират амигдалата, центъра на страха, докато положителните ви подминават, освен ако не се задържите върху тях поне 12 секунди. Това означава, че щастието не е емоция, а невронен навик.
Ако не тренирате мозъка си за доброто, той ще се храни с тревожност. Защото тревожността е по-проста, по-позната и по-безопасна.
3. Всеки път, когато се задълбочавате в някакво оплакване, вие укрепвате пътя на болката в мозъка си. Той се превръща в магистрала, по която мислите се движат по подразбиране.
Ето защо, дори когато всичко е спокойно, чувствате, че „нещо не е наред“. Не защото животът е лош, а защото мозъкът е програмиран да търси заплахи, за да оцелее.
4. Хората, които знаят как да бъдат щастливи, не са се родили по-различни. Те просто осъзнават, че радостта е дисциплина.
Че трябва съзнателно да връщате вниманието си към доброто, докато мозъкът не започне да вярва, че е важно. И тогава комплиментите най-накрая се засилват, а обидите се изтриват, като стар файл без сигнал за „опасност“.
5. За да се пренапишете, не е нужно да „пускате миналото“. Трябва да принуждавате невроните си да избират светлата страна всеки ден – 10 секунди за усмивка, 20 секунди за мили думи, 1 минута за благодарност.
И постепенно мозъкът ще започне да се държи за радостта толкова упорито, колкото някога се е държал за болката.
Забелязали ли сте някога, че си спомняте лошите неща мигновено, докато трябва да се насилвате да си спомняте хубавите?
themayeralexander
Ен.изчистване и трансформация
Няма коментари:
Публикуване на коментар