Последният завет на Хирон
За последен път учениците се събрали около Хирон.
Не било както преди.
Старата смокиня шумяла тихо, но този път листата ѝ не шепнели истории от миналото, а сякаш изпращали някого на далечен път - към бъдещето.
Учениците усещали, че техният Учител ще им каже нещо, което не се повтаря два пъти, за да не се обезцени.
В началото Хирон дълго мълчал...
После погледнал всеки един от тях и казал:
— Мои верни ученици, предстои ми Велико Пътешествие. Но не нагоре, а надолу. Не към светлите върхове, а към Ада на съществуванието. Защото има един, който трябва да бъде освободен, за да настъпи времето, когато той ще освободи и вас.
Учениците потръпнали.
— Учителю, защо трябва да слизаш там?
Хирон се усмихнал тъжно.
— Защото понякога най-висшето служене не е да стоиш непрестанно в светлината, а да занесеш светлина там, където всички мислят, че тя не може да стигне. Това е тайната на истинския лечител. Той не лекува само там, където е чисто. Той слиза и там, където е ранено, оковано и забравено.
После Хирон вдигнал ръка и прошепнал.
— Но за вас оставям последния си завет. Не за царства, не за войни, не за богатства, не за власт. Оставям ви знанието как да подготвите фините си тела за бъдещата промяна.
Учениците се приближили, за да не пропуснат нито дума, нито знак.
Хирон промълвил:
— Човекът не е само физическо тяло. Физическото тяло е най-гъстата дреха, последната буква, видимият печат. Но преди него има по-фини тела, чрез които светът влиза в човека и човекът се променя.
Той посочил челото си.
— Менталното тяло се отваря чрез УДИВЛЕНИЕТО. Когато човек се удиви истински, умът му спира да бъде затворена стая. Тогава през него влиза нова светлина. Удивлението е врата за мисълта. Който вече не може да се удивлява, той е заключил небето над ума си.
После Хирон посочил гърдите си.
— Астралното тяло се отваря чрез ВЪЗХИЩЕНИЕТО. Когато човек се възхити пред красота, благородство, подвиг, музика, слово, добродетел или жертва, тогава чувствата му се изправят. Възхищението възпитава желанията. То казва на душата: „Ето към това се стреми! Не към ниското, а към високото.“
След това Хирон поставил ръка върху слънчевия сплит и корема.
— Етерното тяло се отваря чрез ВПЕЧАТЛЕНИЕТО. И тук е голямата тайна. Защото впечатлението вече не минава само през ума и чувството. То слиза по-дълбоко. То започва да променя ритъма, навика, жизнената сила, дишането, походката, гласа, дори лицето на човека.
Учениците мълчали.
Хирон продължил:
— Затова пазете се какво гледате. Пазете се какво слушате. Пазете се на какво се удивлявате, от какво се възхищавате и какво допускате да ви впечатли. Защото впечатлението е печат. А печатът, ако се повтаря достатъчно дълго, започва да бродира върху самото ви тяло.
Той се усмихнал и казал:
— В-печат-лен човек е човек, в когото нещо е влязло като печат. А ленът е древната дреха на чистотата. Впечатленият човек е като ленена дреха, върху която Духът бродира своите знаци. Но ако оставите мрака да бродира върху вас, ще носите неговите шевици. Ако оставите Светлината да бродира върху вас, ще станете жива одежда на Духа.
Един ученик попитал:
— Учителю, значи нашите реакции ни променят?
— Да — отвърнал Хирон. — Положителната емоционална реакция не е слабост. Тя е съгласие с живота. Когато се удивлявате на Истината, умът ви се отваря. Когато се възхищавате на Доброто, астралното ви тяло се пречиства. Когато дълбоко се впечатлите от Мъдростта, етерното ви тяло започва да пренарежда самия живот във вас. А когато това продължи достатъчно дълго, дори физическото тяло започва да свидетелства за промяната.
Учениците разбрали, че не всяко знание е знание.
Има знание, което минава през ушите и си отива.
Има знание, което влиза в ума и става мисъл.
Има знание, което влиза в сърцето и става чувство.
Но има и знание, което влиза в живота и превръща стария в нов човек.
Хирон ги погледнал за последен път.
— Затова, когато чуете слово, което ви буди — не го подминавайте. Когато видите красота, която ви изправя — не я омаловажавайте. Когато срещнете Мъдрост, която ви впечатлява — оставете я да работи във вас. Защото бъдещата промяна няма да дойде само чрез външни събития. Тя ще дойде чрез хора, чиито фини тела са подготвени да приемат новата светлина.
Старата смокиня зашумяла силно... от вятъра на промяната, който вече духал над главите им.
Хирон взел пръчката си.
— Това е моят последен завет към вас:
Удивлявайте се на Истината.
Възхищавайте се на Доброто.
Впечатлявайте се от Мъдростта.
Обичайте с цялото си сърце и пазете тялото си като ленена дреха, върху която Духът иска да бродира.
После тръгнал.
Учениците не го спрели.
Защото разбрали, че има Учители, които остават при учениците си чрез думите.
И има Учители, които слизат в Ада, за да подготвят пътя на бъдещото освобождение за Цялото Творение.
А под старата смокиня останал само последният му глас:
— Пазете впечатленията си, мои ученици.
Защото каквото допуснете да ви впечатли,
то един ден ще започне да се въплъщава във вас.
Кирил — Хирон Ключаря
Няма коментари:
Публикуване на коментар