ЗДРАВНАТА МЕТОДИКА НА КОНСТАНТИН БУТЕЙКО, СЪЗДАЛ НАУКА, ОСНОВАНА НА ЗАКОНИТЕ НА ФИЗИОЛОГИЯТА
Въглеродният двуокис е главният регулатор на всички функции. Кислородът е енергетик, но нищо не регулира. Излишъкът от кислород е по-вреден за организма, отколкото недостига му.
Дишането – най-важната функция. То е атомна енергия и играта с нея може да доведе до смърт.
Хипервентилацията води до кислородно гладуване (хипоксия).
Дишането въздейства на организма след 15 секунди. Не е правилно хората да се съветват да дишат дълбоко, „за да получат повече кислород“. Всъщност трябва да бъде точно обратното.
К. Бутейко: „От 40 години търся кой кретен за пръв път е казал: „Дишай дълбоко!“. Това не е проверено на нито един човек, но всички като папагали повтарят „Дишай дълбоко!“… “
Излишъкът от кислород е вреден за организма, повече отколкото недостига му.
Организмът не е печка – колкото по-силно я раздухваш, толкова по-силно гори. По-скоро е обратното: хипервентилацията влошава окислителните процеси в организма и намалява притока на кислород (затова много пациенти бяха убити в болниците, когато им нахлузиха апаратите за изкуствена вентилация по времето на т. нар. ковидпандемия).
Хората умират от загубата на въглероден двуокис.
Направете опит – хипервентилирайте пациент за 30 секунди и той веднага ще получи пристъп, ще се затрудни дишането му.
Хипервентилацията предизвиква дефицит на въглероден двуокис. А дефицитът на въглероден двуокис води до спазми на съдовете, спазмите на съдовете – до кислородно гладуване, което вдига кръвното налягане; така се компенсира кислородното гладуване.
Бутейко: „Ако някой ми беше казал, че ще ми се наложи да уча хората как да намалят дишането, нямаше да повярвам. Защото методът беше изобретен за един миг.“
Методът на Бутейко отрича дълбокото дишане, което подобрява снабдяването на организма с кислород. Този метод не лекува хипоксията; оказва се, че много медици не познават законите на физиологията. Бутейко лекува с кислород, като нормализира количеството му в кръвта.
Днешната медицина обучава населението да диша дълбоко.
Според К. Бутейко 90% от хората загиват от дълбокоо дишане – това са всички видове рак, инсултите, инфарктите, алергиите. Пациентите загиват от невежеството на медицината. Всякакви неграмотни манипулации с дишането го засилват.
Всички тренират дълбоко дишане – това е страшен идиотизъм. Няма по-голям предразсъдък от този.
Когато дишате дълбоко, кислород в артериалната кръв не постъпва. Призивът „Дишаш дълбоко – получаваш повече кислород“ е абсолютно невежество. Повтарят го дори лекари.
Всичко е идеално просто – не дишай дълбоко и нищо повече не прави.
Чрез дълбоко дишане човечеството се самоунищожава.
Само дълбокодишащи могат да станат алкохолици, пушачи, наркомани…
Седем етапа в усъвършенстването на човека според К. Бутейко:
Полово ниво;
Хранително ниво;
Обмяна на веществата;
Емоционално ниво;
Ниво на духа (душата);
Ниво на разума.
Причинно мислене. Това е ниво обработка на информацията, получена чрез ума.
Цялата педагогика е обърната с краката нагоре. Дават знания, но не ги обучават как да ги обработват. Дават излишък от знания, които не са преработени.
Цялата педагогика трябва да се преобърне – да се дават минимум знания, за да могат да бъдат обработени. Излишъкът от знания е мозъчна и словесна диария.
Сега основа е умът. Трупат се знания, а разумът изчезва. Разум има алтруистът, който поставя интересите на обществото по-високо от своите лични интереси. Мравките, пчелите са алтруисти, защото отиват на смърт за спасяване на мравуняка или пчелния рой.
В държавите са останали едни егоисти. Алтруисти няма.
Основа на нацията е честността. Но честен може да бъде само алтруистът.
Колкото е по-богат един човек, толкова е по-неразумен.
Алкохолизмът, пушенето, мошеничеството, бандитизмът, войната се появяват от глупост, а глупостта – от дълбокото дишане.
Бутейко съветва човек да намали дишането си с една четвърт.
Според него причините за нарушената обмяна на веществата в организма, за снижения имунитет, атеросклероза и повечето хронични болести на Земята са дълбокото, постоянно дълбоко дишане.
При дискомфорт Бутейко съветва следното:
Задръжте дишането до леко чувство за недостиг на въздух и ще почувствате подобряване на състоянието си.
Какво представлява въглеродният двуокис и защо е по-важен от кислорода
Животът на Земята милиарди години се развивал при висока концентрация на въглена киселина. И въглеродният двуокис се превръща в необходим компонент на обмяната на веществата. На клетките на животните и човека са им нужни 7% въглероден двуокис. А кислородът е само 2%. Това установили ембриолози. Заплодената яйцеклетка в първите дни се намира почти в безкислородна среда – за нея кислородът е погубващ.
И постепенно при формирането на кръвообращението на плацентата постепенно започва да се осъществява аеробният метод за производство на енергия. В кръвта на плода се съдържа малко кислород и много въглероден двуокис в сравнение с кръвта на възрастен организъм.
Кислородът е силен окислител и погубващ всичко живо, защото при определени условия може да разруши мембраните на клетките.
Защо планинците не страдат от астма, стенокардия, хипертония?
Защото на височина 3-4 хиляди метра съдържанието на кислород във въздуха е малко по-малко. С увеличаването на височината плътността на въздуха се намалява, съответно намалява и количеството кислород във вдишания обем, но това се отразява положително на здравето.
Дишайки дълбоко, ние постоянно губим с издишването въглероден двуокис, което се отразява неблагоприятно на здравето.
Въглеродният двуокис е основа в храненето на всичко живо на Земята. Ако той изчезне, всичко ще загине.
Въглеродният двуокис регулира всички функции в организма, главната среда в организма, витамин на всички витамини. Той регулира активността на всички витамини и ферменти. Ако не достига, те работят лошо, непълноценно. В резултат се нарушава обмяната на веществата, а това води до болести.
Кислородът е ценен елемент, но той е регенериращ, служещ за очистване на клетките от отпадъците от жизнената им дейност, които трябва постоянно да се очистват, иначе настъпва интоксикация в организма. Най-чувствителни на липсата на кислород са мозъчните клетки.
Въглеродният двуокис минава по обратния път - образува се в тъканите, след това постъпва в кръвта и оттам чрез дихателните пътища се извежда от организма.
Когато човек е здрав, двата елемента се намират в равновесие, в съотношение въглероден двуокис – кислород 3:1.
Въглеродният двуокис осигурява тонуса и определена степен на готовност за работа на различни отдели на централната нервна система, отговаря за тонуса на съдовете, бронхите, обмяната на веществата, секрецията на хормони, електролитния състав на кръвта и тъканите. С една дума влияе на активността на ферментите и на скоростта на почти всички биохимични реакции в организма.
Кислородът е енергетичен материал, а регулиращите му функции са ограничени.
Въглената киселина е източник на живота и регенератор на функциите на организма.
В древността атмосферата на планетата била наситена с въглероден двуокис – над 90%, което означавало тогава, а и сега, естествен строителен материал за живите клетки. Например – биосинтезата при растенията – поглъщането на въглероден двуокис, утилизация на въглерода и отделяне на кислород. В онези времена имало пищна растителност на планетата.
Въглената киселина участва в биосинтезата на животинския белтък и затова някои учени смятат, че това е причината преди милиони години на земята да са живели гигантски животни и растения.
За нормална жизнена дейност на кръвта въглеродният двуокис трябва да бъде 7-7,5%.
Той не може да се получи отвън, защото атмосферата почти не го съдържа. Животните и човекът го получават при пълното разпадане на храната, тъй като белтъчините, мазнините и въглехидратите са изградени на въглеродна основа и при изгарянето им с помощта на кислорода се образува безценният въглероден газ. Ако въглената киселина падне под 4% - това е гибел.
Задачата на въглеродния двуокис е да предизвика дихателен рефлекс.
Въглената киселина регулира обмяната на веществата, тъй като служи за суровина, а кислородът се изразходва за изгаряне на органичните вещества.
Въглената киселина е съдоразширяващо средство, успокоява нервната система, участва в синтеза на аминокиселините в организма, има важна роля във възбуждането на дихателния център.
Когато въглеродният двуокис не достига, се получават спазми на съдовете, бронхите и гладката мускулатура, свиване на кръвоносните съдове, увеличава се слузта в бронхите и носните кухини, уплътняват се мембраните заради отлагане на холестерин.
Така се стига до кислородно гладуване.
Без наличието на въглена киселина кислородът не може да се освободи от свързаното състояние с хемоглобина – ефектът на Вериго-Бор, което води до кислородно гладуване.
Колкото по-забележимо е съдържанието на въглеродния двуокис в артериалната кръв, толкова по-лесно се осъществява отделянето на кислорода от хемоглобина и преминаването му в тъканите и органите. Недостигът на въглероден двуокис в кръвта предизвиква закрепване на кислорода към еритроцитите. Става така, че кръвта циркулира в организма, но не отдава кислорода. Получава се парадокс – в кръвта кислородът е достатъчно, а органите сигнализират за недостиг. Човек започва да се задъхва, да се опитва да вдиша и издиша, опитва се да диша по-често и още повече отнема въглеродния двуокис от кръвта, закрепвайки здраво кислорода за еритроцитите.
Повишаването на нивото на въглеродния двуокис води до разширяване на малките артерии и увеличаване на мозъчния кръвоток.
Недостатъчното ниво на въглероден двуокис в кръвта е причина за хипертония.
Няма коментари:
Публикуване на коментар