ГЛАГОЛИЦАТА – МУЛТИИЗМЕРЕН КОД, КОЙТО СЕ РАЗКРИВА СПОРЕД СЪЗНАНИЕТО
Практическото приложение на глаголицата в ежедневието
Глаголицата все повече започва да вълнува хората. През последните години се появиха множество книги, статии, лекции и авторски изследвания, посветени на нея. Интересът непрекъснато нараства, а заедно с него се увеличава и разнообразието от гледни точки. Лесно може да се забележи, че различните автори невинаги следват една и съща идея, не използват една и съща методология и често достигат до различни, а понякога дори противоположни заключения.За мен това не е недостатък. Напротив – приемам го като напълно естествен процес. Ако разглеждаме глаголицата единствено като историческа азбука, вероятно бихме очаквали да съществува една единствена правилна интерпретация. Но ако допуснем възможността тя да представлява много повече – символна система, архетипен модел или дори мултиизмерен код – тогава множеството интерпретации престават да бъдат проблем. Те се превръщат в закономерност.
Всеки човек възприема реалността през собственото си ниво на съзнание, натрупания жизнен опит, знанията, които притежава, и вътрешната си готовност да разбере определена идея. Именно затова едни и същи символи могат да разкрият различни пластове на смисъл пред различни хора, без това непременно да означава, че някой е прав, а друг – греши.Ще дам един пример.
В съвременното обществено пространство съществуват различни модели и теории за устройството на света. Според едни Земята е плоска, според други е сферична, а според трети реалността е далеч по-сложна и не може да бъде описана единствено чрез геометрични категории. Независимо дали приемаме или отхвърляме която и да е от тези теории, самото им съществуване показва нещо много важно – че човешкото възприятие винаги е обусловено от начина, по който съзнанието интерпретира реалността.Тази теория не е моя и я давам единствено като философска аналогия. По същия начин възприемам и глаголицата. Ако тя действително представлява мултиизмерен код, тогава всеки човек ще достигне до различно ниво на разбиране според собственото си вътрешно развитие. Моята задача е да ви покажа нещо доста по-практично, а именно как да използваме глаголицата в ежедневието си?Именно тук виждам най-голямата ценност на глаголицата.
Не като обект на безкрайно интелектуално натрупване, а като инструмент, който може да направи живота ни по-съзнателен, по-смислен и по-радостен.
Как?Ето няколко напълно практически приложения.
Първо – научете се да изписвате буквите на ръка.Когато пишем на ръка, ние не усвояваме единствено графичната форма на знака. Включват се едновременно зрението, движението, вниманието, паметта и вътрешното преживяване.
Често ме питат коя разновидност на глаголицата бих препоръчала.
Без да ангажирам никого със собственото си мнение, бих посъветвала начинаещите да започнат с кръговата и облата форма на глаголицата, защото според моите изследвания именно тя най-силно се доближава до първообраза на знаците.
Започнете с най-важната дума в живота си – собственото си име.
Изпишете го.
Произнесете го.
Почувствайте го.
Опитайте се постепенно да разберете символиката на всяка буква. Не бързайте някой друг да разкодира името ви. Опитайте първо сами. Именно личното усилие превръща информацията в познание.
Второ – рисувайте, бродирайте, танцувайте и произнасяйте буквите.Всяка буква носи собствено име, а всяко име съдържа определен смисъл. Независимо дали разглеждаме това като символика, психология или духовна практика, произнасянето на имената на буквите постепенно променя начина, по който ги преживяваме.
Нашите предци са вярвали, че изговореното слово притежава сила. Неслучайно в народната традиция съществува принципът: „Нека реченото бъде сторено.“
Ако например искаме символично да подкрепим живота, развитието или раждането на ново начало, можем съзнателно да произнесем:
ЖИВЕТЕ. ЖИВЕТЕ. ЖИВЕТЕ. Трето – изписвайте молитви, лични утвърждения и послания на глаголица.Това е една от най-достъпните и най-красивите практики. Благодарност, любов, прошка, мир, здраве, сила, доброта – всички тези думи могат да бъдат изписани като ежедневно напомняне за ценностите, които искаме да развиваме в себе си.
Четвърто – глаголическите формули.Тук съзнателно ще спра.
Темата за глаголическите формули е достатъчно обширна и заслужава отделен разговор.
Камъкът, който държа в ръката си, на снимката, е ръчно гравиран с такава формула.
Какво представляват глаголическите формули? Как се изграждат? Какъв е принципът им на действие? Как могат да бъдат използвани в ежедневната практика?Това ще бъде темата на следващите публикации.
А сега ми е любопитно да чуя и вашата гледна точка.Как вие използвате глаголицата в ежедневието си?
И още един въпрос към по-наблюдателните.Успявате ли да разчетете какво е изписано върху камъка, който държа в ръката си? Каква според вас е глаголическата формула?
Да бъде светлина!
Няма коментари:
Публикуване на коментар