Род Дуло - летописи и артефакти

 

РОД ДУЛО: ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ ИЗВОРА.

Отвъд пределите на учебниците по история, смътните догадки и преднамереното забравяне.

Предисловие: Разпокъсана памет.

Днес мнозина говорят за Род Дуло, но малцина го познават . Историците сухо го посочват като управляваща династия на древните българи, а археолозите откриват символите му върху каменни стълбове. Но това е само сянка, осакатен образ, зад който е скрито Величие.

Ние говорим не за династия, а за РОД. Не за поредица владетели, а за духовния източник, от който е произлязло човечеството, РАдено от първопредците. Време е да се възстанови прекъснатата връзка между различните периоди и да се върне откраднатото знание.

Част 1: Какво скриха от нас? От Династия- към Рода-Прародител.

Официалната наука ни предлага удобна, ограничена версия: Род Дуло -това е клан, който е превел българите през Дунав. Но това е лъжа чрез премълчаване. Истината е, че Род Дуло не е племе, а изначален корен, от който са се родили много разклонения.

Представете си едно огромно Дърво. Корените му достигат до самата същност на вселената, до Източника на Изначалните Предци. Стъблото му е самият Род Дуло, носител на особена сила, дадена свише: „талант“, уникална култура и мироглед. А клоните на това дърво са същите племена и кланове, които по-късно са били етикетирани от „победоносните историци“ като националности: българи, черкези-адиги, кабардино-балкарци и много други.

Те били разделени, противопоставени едни срещу други, принудени да забравят, че всички са деца на един духовен корен. Разделението е било основното оръжие, използвано, за да ни отнемат истинското знание, което дава сила, суверенитет и връзка с Висшия.

Част 2: Зоряната Книга и подмяната на фината граница.

Откъде знаем това? Източникът е Зоряната книга– физически свитък, сборник от сакрални знания, мирогледи и закони, дадени на Рода Дуло. Това е знание за хармонията на света,за връзката между човека и Вселената и „кона (закона-б.м) на Вишен“ – изначалния божествен Закон.

Това знание е било фино като светлината на утринна зора. То не може да бъде разбрано без чистота на сърцето и родова памет. Именно затова се изопачава толкова лесно. Онези, за които е неизгодно да виждат народа ни силен и обединен, се хванали за перото . Пренаписали историята, обявявайки сакралното за примитивно, а духовните водачи – просто за военни водачи. Те смесили истината с лъжата, създавайки удобна за управляване каша от полузнание, в която бродят немислещи, ограничени хора, убедени, че тяхното наложено „разбиране“ е истината.

Част 3: Нарушение на (за)Кона на Вишен – най-голямата трагедия

Какво е „Конът на Вишен“? Това е основата на мирозданието, даден свише (за)кон, по който трябва да живее Родът, помнещ знатния си произход. Той е истината, справедливостта, честта и неразривната връзка с твореца-Вишен.

Разделянето на народа, забравянето на своето истинско „аз“, отказът от родовата памет в полза на сурогатни национални идентичности – това е най-грубото нарушаване на кона на Вишен. Ние живеем не по своите кони, а по онези закони, които са написани за нас от завоевателите и техните "учени" слуги. Гледаме на себе си през техните очи и затова не виждаме собствената си сила и слава.

Част 4: Пътят към Спомнянето. Как можем да си върнем наследството Дуло?

Да потърсим чистокръвните потомци на Рода Дуло. Неговото наследство е в гените, в духа и душата. То е разпръснато по много народи и може да бъде събрано в едно. Пътят към завръщането е:

Отхвърляне на лъжите. Да престанем да се доверяваме без да мислим ,на учебници, които са били инструмент за нашето разделение.

Вътрешният Зов. Вслушайте се в родовата памет, в гласа на кръвта и духа, който шепне за нещо по-голямо от етикетите, които са ни наложени .

Събиране на Знания. Търсете истината не в официалните източници, а в езика (защото той съдържа кодовете на културата), в древните предания, в обредите, в самата земя, която помни своите истински деца.

Живейте според Правдата. Стремете се да живеете не по наложени „понятия“, а според изконния „кон на Вишен“ – по съвест, чест, в хармония със света.

Заключение:

Род Дуло не е археологически артефакт. Това е жив дух, който очаква пробуждане. Наше право по рождение е да знаем истината за нашия произход, сили и предназначение. Може да са ни разделили на картата, но не са могли да ни разделят по дух. Време е да се отърсим от праха на забравата, да отхвърлим наложените етикети и да си спомним кои сме всъщност: не разпокъсани нации, а велик Род, роден от източника, със специална сила и велика съдба.

Време е да поставим всичко на мястото му. Време е да си спомним!

Пазител.