Отказаха ти отговор на въпрос - и се обиди...
Казаха ти неприятна истина - и се обиди...
Направиха ти неуместна забележка - и се обиди...
Отказаха молбата ти - и се обиди...
Забравиха да ти честитят рождения ден - и се обиди...
Остро те унижиха в спор - и се обиди...
Не те похвалиха за доброто дело - и се обиди...
Не ти благодариха за оказаната помощ - и се обиди...
Направиха ти глупава шега - и се обиди...
Разочароваха те, излъгага те, смъмриха те, не те подкрепиха, не те изслушаха, не те разбраха, не те оцениха, не те одобриха, не те посрещнаха, не те изпратиха, не те забелязаха, не ти се обадиха, не ти писаха, погледнаха те по грешен начин, не ти казаха каквото трябва, изпратиха те в грешна посока, държаха се различно от това, което очакваше, предполагаше, разчиташе, надяваше се, разчиташе, смяташе за правилно, вярно, справедливо, уместно, необходимо...
Това е вид контрол върху поведението на другите по отношение на твоята личност. Въпреки че никой не е длъжен да оправдава очакванията ти и да отговаря на представите ти за коректност и справедливост.
Обидчивостта е разрушителна вирусна програма, вградена във вас от Системата, интензивно укрепвана и подсилвана в семейството, енергично подкрепяна в кръга от близки и активно насърчавана в обществото.
Това всъщност е сериозно заболяване на съзнанието (его-ума) с различна тежест, понякога с фатален изход, но не от самото това заболяване, а от неговите последици и усложнения.
То е присъщо главно на хора с фина психическа организация, остро реагиращи на всички външни стимули, но като правило никога не работят върху себе си и не се занимават с духовното си развитие.
Обидчивостта е признак на духовна незрялост и те смятат това заболяване за естествено качество на своята природа. В действителност обидчивостта е следствие от критично ниво на гордост. Тези две свойства са правопропорционални: колкото по-високо е нивото на гордост, толкова по-висока е степента на обидчивост.
Често словесно защитавайки своята „чест“, индивидът всъщност защитава обидата си, а следователно и его-ума (четете: персонален демон).
Той защитава правата на вирусната програма - своя вътрешен враг, който го настройва срещу всеки, който е казал „грешната“ дума или е извършил „грешното“ действие.
Системата провокира човека към обиждане, за да може, след като постигне емоционален отговор, да получи от него още една доза от неговото гориво. Негодуванието е доброволно изтичане на жизнена енергия в бездънната утроба на Системата. Така, защитавайки негодуванието си, човек засилва позицията на своя демон и следователно своята зависимост.
Ако човек е изпълнен с Любов, е просто невъзможно да го обидим.
Програмата за негодувание е изключена. Куршумите и стрелите не достигат целта, не долитат, удряйки непробиваемия защитен купол. Негодованието и обидчивостта са резултат от липсата или отсъствието на Любов. Любовта разтваря всяко негодувание. Любовта изключва вирусната програма на обидчивостта.
P.S. Моля, не приемайте публикацията ми като извинение за онези, които Системата използва като всевъзможни оскърбители: простаци, грубияни, насилници, дори под прикритието на отчаяни казващи истината и сурови обвинители, непримирими критици и пламенни борци за справедливост.
— от мрежата чрез Практика и анализ случаев. Лазарев С.Н.
Превод: Стелиян Рашков
Няма коментари:
Публикуване на коментар