Влизаш в старото руско гробище „Сент Женевиев де Боа“ край Париж и изведнъж спираш.
Погледнат от няколко крачки, един от надгробните паметници изглежда абсолютно невъзможен: върху него е метнат разкошен, тежък ориенталски килим.
С меки, естествени гънки, златисти ресни и богати шарки. Перфектен.
Първата мисъл на почти всеки турист е:
„Но как не се съсипва от дъжда и вятъра?!“
Истината е, че този „килим“ никога няма да избледнее или да изгние. Защото не е от коприна или вълна, а е изработен изцяло от камък, стъкло и злато.
Това е последният дом на великия балетист Рудолф Нуреев.
Приживе Нуреев има две големи страсти — танца и колекционирането на старинни ориенталски килими. Когато си отива от този свят, неговият близък приятел и сценограф Езио Фриджелио решава да му поднесе най-красивия сценичен декор за последен поклон.
Тайната на оптичната илюзия:
Магия от хиляди парченца: Паметникът е покрит с невероятно фина мозайка от хиляди плътно подредени квадратни кубчета.
Фугите между тях са почти невидими, а цветовете преливат така, сякаш са изтъкани.
Скулптура на движенията:
Основата отдолу точно повтаря начина, по който тежкият плат се набръчква. Мозайката следва всяка извивка и вълна с хирургическа прецизност.
Живата светлина:
Повърхността не е гладка, а релефна. Елементите са поставени под лек различен ъгъл, така че слънчевите лъчи се пречупват и създават усещане за кадифена мекота и копринен блясък.
Въжетата и ресните:
Дори крайните златисти ресни са изработени от специални позлатени елементи, които улавят светлината.
Целият паметник е оформен като отворен пътнически сандък, покрит с любимия му килим — символ на живота на Нуреев като вечен номад, артист и бежанец.
Погледнат от 2–3 метра, камъкът „оживява“. Едно истинско произведение на изкуството, което превърна една текстилна мечта в вечност.
~Чрез Miroslav Ivanov~
Няма коментари:
Публикуване на коментар