Остави нещата да се счупят. Спри да се опитваш да ги държиш насила залепени.
Остави хората да се ядосват.
Остави ги да те критикуват — тяхната реакция не е твой проблем.
Остави всичко да се разпадне и не мисли какво ще стане после.
„Накъде ще тръгна? Какво ще правя?“
Това, което е било предназначено да си тръгне, така или иначе ще си тръгне.
Това, което трябва да остане, ще остане.
А когато нещо си отиде, винаги освобождава място за нещо ново — така действа универсалният закон.
И никога не мисли, че за теб вече няма нищо хубаво.
Просто трябва да спреш да държиш насила онова, което е време да пуснеш.
„Яж, моли се и обичай“ (2010)
Няма коментари:
Публикуване на коментар