МИСТЕРИЯТА НА БОЖИЕТО ЦАРСТВО
Къде трябва да го търсим и как можем да влезем в него?
Това не е лесна задача, защото, както ще разберете от обясненията по-долу, природнороденият човек не притежава сетивни органи, с които да види или изпита Божествения свят и физически не е способен, не е годен да влезе в него. Затова говорим за мистерията на посвещение (пътят на транс-фигурацията = т.е. издигане над формата), защото за природнороденото същество и неговото съзнание Божественият свят е пълна мистерия. Все пак ще се опитаме да дадем някои разяснения.
ОГРАНИЧЕНОСТТА НА ПРИРОДНОРОДЕНИЯ ЧОВЕК И НЕГОВОТО СЪЗНАНИЕ
Тези четири тела са изградени от субстанцията на света, в който живеем. Разликата между тях е само в плътността. Менталното тяло има най-малка плътност и затова то най-трудно се регистрира.
Ние, хората, виждаме с очите си само уплътнената, т.е. свързаната във форма най-плътна материя - слънцето, луната, планетите и звездите.
Следователно и целият космос, видим за нашите сетива, е изграден от същата плътна материя, от която са построени Земята и тялото ни. Ние виждаме, т.е. разпознаваме, само това, което съответства на нашата степен на плътност, и това материално, уплътнено и образувало форма се възприема от нас като действителност.
Учените обаче знаят, че пространството между материалните форми не е празно, а е изпълнено с излъчвания, частици и полета от най-различен вид.
Но дори и тези неща ние не можем да възприемем директно, а с помощта на инструменти. По отношение на финоматериалните области на земята, човешките сетивни органи са негодни, но по отношение на Божествения свят те са вече абсолютно негодни. Защото сферите на Божествения свят са изградени от субстанция, съвършено различна от земната: от една Божествена прасубстанция. Само същество, състоящо се структурно от същата тази божествена субстанция и работещо със силите на Божествения свят, може да приема излъчвания от този Божествен свят и да живее в него. Ето защо е необходимо „новораждането от Вода и Дух” – от Божествената прасубстанция и Духа.
НОВОРАЖДАНЕТО ОТ ВОДА И ДУХ
Новораждането означава ново-раждане, т.е. това не е някакво култивиране и промяна на съществуващото вече природнородено същество (например чрез упражнения или други практики), а раждане на ново същество вътре в старото (старото е като утроба за новото). В Библията това се загатва с двата образа: Йоан и Иисус. Йоан е природнороденият човек, който търси спасение, изход. Но той може да достигне само до една определена точка от Пътя. Оттам нататък може да продължи само Иисус, Новото същество, новородено от Вода и Дух. Можем да прочетем за това и в книгата "Светият Граал в Пиренеите", написана от Антонен Гадал. В нея Галахад и Парсифал, двама рицари на крал Артур, тръгват да търсят Граала. В един момент от Пътя те стигат до зловещо и зловонно дълбоко тресавище, покрито с множество човешки кости, което може да бъде прекосено само по едно тясно мостче. Галахад светкавично преминава от другата страна. Парсифал обаче не успява, защото мостчето изчезва, погълнато от пламъци.
Това са двата образа - старият и новият, които са свързани един с друг, но живеят в два различни свята!
БОЖИЕТО ЦАРСТВО
Преминаването от този свят в Божествения свят и смяната на аз-съзнанието винаги е представяна мистериозно. В "Книгата на Мирдад" на Михаил Нейми един странник (всъщност истински търсач), тръгва да изкачва планината към върха, където се намира "Ковчегът". По пътя първо кози му изяждат хляба, след това една стара жена му взема дрехите и той остава гол, накрая му вземат и тоягата, след което той пропада в "Черната бездна" и се събужда на върха.
В "Християнополис" този преход се илюстрира с корабокрушение, след което героят попада на непознат остров. В Универсалното учение под кораб много често се разбира човешкият микрокосмос.
Сега ще се опитаме с няколко цитата от книгата "Христианополис" и коментарите на Ян ван Райкенборг да добием някаква приблизителна представа за този Божествен свят.
ПРИЧИНАТА ЗА ПЪТУВАНЕТО И КОРАБОКРУШЕНИЕТО
(1-ва глава на "Христианополис" / Градът на Христос)
Докато се скитах по света като чужденец, понасяйки тиранията, измамата и лицемерието, и не намирах човека, когото търсех с такова голямо желание, реших да преплувам още веднъж Академичното море, макар че то често ми причиняваше болка и страдание. Така се качих на борда на добрия кораб „Фантазия”, напускайки заедно с много други добре познатото пристанище и изложих живота си на хилядите опасности, които съпътстват копнежа към познание.
В началото условията за нашето пътуване бяха благоприятни. Но не след дълго се надигнаха бурите на завистта и пороците, които разбушуваха Етиопското море и го надигнаха срещу нас и така ни отнеха всякаква надежда за спокойно и безпроблемно пътуване. Капитанът и екипажът вложиха всичките си сили. Водени от инстинкта за самосъхранение също и ние не се предадохме, а кораба дори устоя на морските скали. Но силата на морето се оказа по-голяма и накрая, когато вече бяхме изгубили всякаква надежда и се бяхме подготвили за смъртта – повече поради неизбежност, отколкото от липса на душевна сила, корабът се разби и ние потънахме.
Някои бяха погълнати от морето, други отнесени надалеч, докато трети, които можеха да плуват или бяха намерили някоя дебела дъска, се носеха към някои от островите, разпръснати в морето. Малцина избегнаха смъртта. Аз самият накрая бях изхвърлен на един малък остров, който изглеждаше да е много малък, без нито един от спътниците ми.
ПРИСТИГАНЕТО НА ОСТРОВ КАФАР САЛАМА (Островът на Мира)
(2-ра глава на "Христианополис")
Островът е богат на ниви и ливади, пресечени от реки и потоци, окичен е с красиви гори и лозя, и гъмжи от животни, сякаш е цял един свят в умален вид. Човек би могъл да си помисли, че тук небето и земята са се оженили и са се обединили във вечен мир.
Докато сушах ризата си, единствената дреха, която ми беше останала, на лъчите на утринното слънце, ненадейно до мен се приближи един островитянин, един от пазачите на острова, и изпълнен със съчувствие се поинтересува от моето премеждие. Искрено съчувствайки на нещастието ми, той ме помоли да му се доверя и да го придружа до града, където с обичайната добронамереност към чужденците и изгнаниците населението щеше ми даде най-необходимото. Той добави: „Имаш късмет, че след едно такова ужасно корабокрушение съдбата те изхвърли точно тук на този бряг.” Можах само да отговоря: „Благодаря на Бога! Слава на Бога!”
Коментари на Ян ван Райкенборг към 1-ва и 2-ра глава от "Христианополис"
Вашите приятели от Духовната школа на Златния Розенкройц
