НОВАТА ГОДИНА - ВЪЗМОЖНОСТ ЗА НОВ ЖИВОТ
Ето че сме на прага на още една нова година - 2025, една нова година от календара на човечеството.
Какво очакваме от нея?
- Нова надежда за по-добър живот, за по-различен живот. А може би най-после да заживеем истински.
Какво обаче означава да живеем истински?
Навярно на този въпрос всеки ще отговори по различен начин.
Ние искаме да го формулираме така:
Да живееш истински означава да живееш в ежедневна свързаност с Бог – не мистична, а реална. Да усещаш Неговото присъствие вътре в самия теб, защото Бог е навсякъде, а това означава, че е и в самия теб!
Да разбираш Неговия план и съзнателно да участваш в изпълнението му.
Сами разбирате, че това е една много възвишена задача и тя е свързана с настоящия момент, с нас самите и мястото, където сме, сега! Това е актуалната ни задача, за сегашния момент. Утре нещата могат да са съвсем различни!
Това разбира се не е "да живееш за мига", както го разбират някои. От това дали ще изпълните или не актуалната си задача сега, в този момент, зависи каква ще бъде утрешната ви задача.
Обикновено хората искат да знаят предварително какво трябва да правят занапред. Но в живота, за който ви говорим, няма как да знаете дори утре какво ще се случи и каква ще бъде вашата задача.
НАКЪДЕ ОТИВА СВЕТА - ДОБРО И ЗЛО
Защо този свят, въпреки огромните усилия на хората, все още е покварен, и в него има добро и зло, войни, бедност, мъки и страдания?
Защо злото тук е толкова голямо?
Може ли светът, в който живеем сега, да се превърне в това, за което мечтаем? Не във въображението ни, а реално.
Или, може би това, за което мечтаем в най-съкровената си същност, не може да се осъществи в този свят?
Но защо? Защо не? Защо да не можем, след като толкова много хора всеки ден са насочени към съвършенството и правят добро – по най-различен начин.
Нима това е невъзможно?
Нима не можем да променим света по този начин?
И защо в края на годината сме неудовлетворени от постигнатото и мечтаем новата година да ни донесе нови “успехи”? Нима това което сме постигнали не ни удовлетворява? И кога ще бъдем удовлетворени? Може би догодина, или след 2,3,5, 10 години.
Не, всъщност ако живеем по старому, никога няма да бъдем удовлетворени. Човекът има една задача. Затова се е родил. И докато не изпълни тази задача, няма да бъде удовлеворен.
Казват, че този свят е училище за вечността. Човек трябва, докато е жив, да се новороди отново от Вода и Дух, както казва Иисус.
Това е задачата.
И ако той я изпълни, тогава за него започва един нов живот – година първа от неговия истински живот.
Този живот няма край, защото е в Бог.
СВЕТЪТ НА ДИАЛЕКТИКАТА И ДЪРВОТО ЗА ПОЗНАВАНЕ НА ДОБРОТО И ЗЛОТО
Първоначалният човек е бил микрокосмос, Духовно-душевен човек, т.е. свързан с Божия Дух и е живеел в Божествения свят, който не е света, в който сега живеем. Той е трябвало да бъде сътворец в изпълнението на Божия план. Но се отклонил от тази своя задача и малко по-малко се отдалечил от Бога, своя Творец и накрая потънал в материята, в най-нисшата космическа област - седмата космическа област.
Там си създал собствен свят, използвайки природните сили, двете сили-близнаци, които всъщност му били дадени за изпълнение на Божия план.
Така вътре в изявената вселена се формирал един свят на падението и покварата. И Бог изолирал този свят, така че отделилите се божествени в своята същност същества да не навредят на останалата част от вселената и на самите себе си.
Сега може би ще разберете защо са безплодни усилията на човека да направи този свят “божествен и вечен”.
В центъра на този свят е посадено едно дърво – дървото на познаването на доброто и злото. На това дърво не виреят два плода – един добър и един лош, не. Плодът на това дърво е един, но той не е със статични качества. Веднъж той е добро, веднъж – зло. В един момент е светлина, в следващия – тъмнина. Всичко в този свят е относително. Дадено нещо за един човек е добро, а за друг – зло.
Според легендата човекът ял от плода на това дърво, т.е. е слязъл долу в света на противоположностите (диалектиката) и е познал дуалността, двойствеността. Слизайки долу, в диалектиката, той се слял с образа си в нея и забравил кой е всъщност. Поглеждайки голата форма, изградена в диалектиката, “той” видял че е гол, защото вече виждал само формата и забравил, че е душа, жива душа, и че всъщност живее другаде – в душевния свят. Затова и Бог “лесно” разбира, че той е ял от дървото за познаването на доброто и злото. Който не е ял от него, който не се е слял с формата си от диалектиката, чрез която се изявява в нея – той ще знае, че формата не е същността, а само дрехата на човека и няма да се чувства гол.
“И се облякъл в животински кожи” – това са телата, изградени в диалектиката.
Какво всъщност правят хората сега? Те се опитват да усъвършенстват формата, "дрехата", която носят, защото смятат, че са самата дреха. Колкото и “съвършена” обаче да е тази дреха, в края на живота тя се разпада и всички усилия тя да се задържи пораждат само болка и страдания. Защото човекът не е дрехата. Безсмислени са тези опити. Единственият изход е в новораждането на душата, отделянето й от този свят(възкресение) и връщането й обратно в шестата космическа област (възнесение). За това новораждане, възкресение и възнесение говорят Иисус Христос и всяка истинска Духовна школа. И всичко това трябва да се случи докато човекът е жив!
Последният остатък от първоначалният човек е вътре в Теб!
Божието царство е вътре в Теб!
Още нищо не е загубено!
“Човече, познай себе си! Ти си от царски, свещенически род. Ти си бил създаден по Божи образ и подобие. Как си могъл да забравиш това? Още ли ще се въргаляш в свинската кочина?
Не се оставяй този свят да хвърли мрежата си върху теб!
Подтикни сега ‘новата’ душа към раждане!”
Истинският живот, за който копнеем, е душевния живот, а не материалния живот. Затова и в този свят никога няма да намерим удовлетворение.
Можем ли да изпълним задачата си и как?
Да, можем, защото в нас все още живее последният остатък от първоначалния човек. Това е Праатомът, първообразният атом, т.е. атомът, който носи цялата информация за човешкото същество, такова, каквото е било преди падението – затова и се нарича първообразен. Нарича се още Христовото семе, пъпката на Розата и т.н. Ако този Праатом отново се събуди за живот и започне да излъчва в нас своята сила, вътре в нас (старият човек) ще започне изграждането на една нова душа. И когато настъпи моментът, тя ще се свърже с Духа. След това ще превъзмогне този свят и ще възкръсне, ще се отдели от диалектиката и от старото тяло, за да се завърне накрая в своята област – в душевния свят (възнесение), като Духовно-душевния човек от праначалото.
Всички тези вътрешни процеси са описани в евангелията по скрит начин.
Това е процесът на трансфигурация, който се изучава и осъществява в Духовната школа - процес на постоянна трансформация, достигаща чак до клетъчно ниво.
Дано повече хора започнат да осъзнават дълбоката си човешка същност!
Вашите приятели от Духовната школа на Златния Розенкройц
