Цари едно разбиране, че ретроградният Меркурий е някак лош и ни обърква плановете, разваля сделки, доставя сбъркани продукти, проваля преговори. Изобщо винаги обърква нещо. Има ли нещо вярно в това? Трябва ли да вярваме на злокобните предупреждения на добронамерени астролози и журналисти, които ни напомнят да внимаваме, защото Меркурий обръща посоката си на движение? Все едно няма и други лоши новини.
Краткият отговор на този въпрос е: ако си нямате друга работа, вярвайте и се притеснявате от ретрограден Меркурий.
Дългият отговор:
Ретроградното движение е визуална илюзия, а не астрономическа реалност. Гледайки от Земята изглежда сякаш планетата забавя движението си, спира и след това започва да се движи обратно. В действителност планетата си върви по пътя. Няма да се впускам в подробности от астрономически факти – всеки, който се интересува може да провери, че обръщаето на посоката е нещо, което наблюдаваме, но… не се случвам там горе, в небето. Смятам, че от астрологична гледна точка това наблюдение означава, че ако не друго, ретроградността прави нашите възприятия доста по-субективни.
Важен факт, който изобщо не се коментира е, че Меркурий става ретрограден последователно 5 пъти в една и съща стихия в период от около 2 години. Има четири стихии, които да “посети”: въздух, земя, огън, вода. И това също е част от неговия по-голям цикъл на ретроградност. Тоест имаме 5 под-цикъла в един по-голям цикъл.
Ако с първия ретрограден цикъл в съответната стихия възникне някакъв проблем или ситуация, завръщането му под една или друга форма в следващите ретроградни цикли в същата стихия ни е в кърпа вързано. Не по един и същи начин, но вероятно сходен и с градация – все едно гледате сериал, в който конфликта се задълбочава докато не се стигне до катарзис или развръзка. Аз бих нарекла това явление учене на уроци, поетапно разрешаване на проблеми или просто карма. Каквото и име да му дадем, това е нещо, което наистина се случва.
В същото време, ако нямате търпение да се отървете от някой възникнал вече проблем, който ви мъчи през последните има няма 2 години, вдишайте дълбоко, и се отпуснете. Желанието ви е на път да се сбъдне. За любопитните – сега през месец Септември, Меркурий за последен път е ретрограден във въздушната стихия. През изминалите две години е активирал темите на въздуха в Близнаци, Везни и Водолей – взаимоотношения, търговия, обучения, пътувания, обмен и др. През Декември 2022 г. Меркурий ще смени „плочата“ и ще старитра нов голям ретрограден цикъл в земната стихия. Телец, Дева и Козирог да се подготвят за набези в техните територии. За предстоящите две години 2023-2024 г. ретроградността ще влияе върху темите свързани със Земята – стабилност, финанси, материални придобивки, здраве… Та струва ми се, погледнато от тази по-широка перспектива, няма как Меркурий да действа винаги по един и същи начин и да прецаква само и единствено покупките и пътуванията ни.
Също така няма как Меркурий да ни повлияе по какъвто и да било начин ако в ключовите моменти от своята ретроградност не активира някоя важна точка в рождената ни карта. Имам предвид чрез мажорен аспект (съвпад, опозиция, квадрат) в рамките на разумен общоприет орбис с ваша рождена планета. Ако това се случи, ще усетите активирането по осезаем начин, който може да бъде приятен или неприятен в зависимост от активираната точка в рождената карта. Както и от това дали рождения Меркурий е директен или ретрограден. Смята се, че ретрограден Меркурий влияе добре на хора, които са родени с ретрограден Меркурий и зле на хора родени с директен Меркурий. Не съм сигурна дали това е така, аз обожавам ретро Меркурий въпреки че рожденият ми Меркурий е директен, но обяснението за това може да се крие във факта, че по прогресии е станал ретрограден.
Съществен пропуск е да се взираме само в дните, в които Меркурий е в очевидна ретроградност. Началото на цикъла започва с период на сянка – точката, до която по-късно Меркурий ще се върне, за да стане отново директен. Следва реалното обръщане – в този момент Меркурий е задминал Слънцето и започва своето движение назад към него, като придърпан от ластик. Когато се срещнат – в текущия ретрограден цикъл това се случи на 23 Септември в първия градус на Везни – се получава така наречения долен съвпад на Меркурий със Слънцето. Объркванията, както сме свикнали да гледаме на събитията, които се случват обратно на нашите планове или не по начина, по който искаме, най-често възникват между момента на навлизане в сянка и долния съвпад. На този период може да се гледа и като разчистване на старото, а за да се рачисти трябва да се позаровим в старото, нали?!
В момента на долния съвпад, Меркурий е изгорен в лъчите на Слънцето. Аз наричам този момент магичен, защото между светилото и планетата се случва невероято силен обмен на енергия. Това е момент на… тишина. Каквото има да се случва, ще се случи. Каквото сме могли да направим, направили сме. Каквото се е объркало се е объркало. Но пък ако имаме какво да си пожелаваме за бъдещето, това е най-добрият момент, защото в тъмнината и в тишината се посяват семенцата на новото и на промяната. Можем да посадим нещо случайно, а може и да използваме този магичен момент в цикъла и да го направим съзнателно. Например, ако с половинката си си спретнете сериозен скандал… това ще продължи да влияе на взаимоотношенията ви и да се обостря рязко при следващите ретроградности, най-малкото когато ретроградността се случва в същата стихия. Възможни са и по-дългосрочни да са последствията. Кой може да каже какво ще израсте от едно семенце – трбява време, за да разберем. Ако обаче използваме това време за вглеждане навътре, в душата си, в по-дълбоките копнежи и ги “посадим” като семенце чрез намерението си да го обгривжваме в идните месеци… то могат да се случат невероятни неща. Добри неща.
Долният съвпад на Меркурий със Слънце – по мои скромни наблюдения – е решаващ момент за нещо, което в този момент тече или се случва в живота ни. Може да донесе дълго очаквана развръзка, приключване, освобождаване. Може това да донесе разочарование или облекчение. Все пак тук сме да преживеем пълния спектър човешки емоции, не само аху-ихи по собствена рецепта.
А за да илюстрирам значимостта на този момент от цикъла на Меркурий, ще ви припомня красивия мита Орфей и Евридика. Орфей губи своята любима Евридика след като тя е смъртоносно ухапана от змия. Скръбта му е неимоверна, скръбни и сърцераздирателни са и песните му. Решил, че не може да живее без нея, Орфей тръгва към подземното царство на Хадес (Плутон) с надеждата да склони повелителя на Смъртта да му върне Евридика, да я освободи от страната на сенките. Но първо трябвало да склони Харон, лодкаря, който превежда душите през река Стикс. И успял – омаян от музиката на неговата лира и копнежа в гласа му, Харон го превел до другия бряг. Красивата тъжна мелодия привлякла много сенки около Орфей и така той успял да стигне до Хадес незабелязан. Веднъж изправил се пред страховития Хадес и неговата съпруга Персефона, Орфей започнал да пее – за любовта си към Евридика, за копнежа си по своята любима, за страданието отвело го в сърцето на ада. И толкова била красива песента му, че трогнат Хадес му предложил да изпълни всяко едно негово желание. И Орфей пожелал – та нали за това се е спуснал чак тук, долу в мрака на смъртта. Пожелал Евридика да бъде върната обратно горе, в света на живите. Хадес се съгласил, но поставил условие. По пътя обратно Орфей трябвало да следва бог Хермес (Меркурий), който знаел пътя и трябвало да го изведе обратно в горния свят. Евридика щяла да следва Орфей, но Орфей не трябвало нито за миг да се обръща и да поглежда назад. Само че точно когато светлината на нашия станала видима, огромни съмнения обзели нетърпеливия Орфей. Той се спирал и ослушвал – дали ще чуе стъпките на своята любима зад себе си. Дали пък тя не се е изгубила докато го следва. Дали Хадес не го е измамил. Забравил за обещанието си, забравил, че трябва да следва своя водач Хермес, Орфей се обърнал. И я видял – любимата му Евридика била точно зад него, на една ръка разстояние, но когато протегнал ръка, за да я докосне сенките придърпали Евридика обратно в царството на мъртвите. Орфей нарушил обещанието си. А боговете са безкомпромисни.
Извод (моят): в магичния момент на долен съвпад на Меркурий със Слънце, в очакване на светлината в края на тъмния тунел, следвайте водача Хермес (Меркурий) и не се обръщайте назад, защото така само ще се върнете в старата ситуация. Когато разчиствате старото – чистете и плачете, ако се налага, разбира се. Когато обаче създавате новото, дръжте визията в сърцето и ума си, и не поглеждайте със съмнение назад. Лесно да се каже, много е трудно да се изпълни. Но пък този красив мит е едно вероятно обяснение за бедите, които приписваме на Меркурий, забравили че причините за някои обърквания или нещастия произлизат от нашите собствени действия или решения.
След долния си съвпад със Слънцето, Меркурий продължава ретроградното си движение, но вече следва Слънцето, което се отдалечава от него. Може да се каже, че това е нещо като инкубационен или подготвителен период, в който обективността започва да се завръща. Следващата част от цикъла е обръщане на Меркурий в директна посока в точката, където е започнал периода на сянка. Но нещата съвсем не са приключили. Дори директен, Меркурий продължава да е в период на сянка докато не достигне отново градуса, в който е станал ретрограден. От тук нататък имате време да градите новото – или да се грижите за посаденото семенце – след около месец и половина ще можете да видите какво расте. След около месец и половина се случва горен съвпад на Меркурий със Слънце. Двете планети отново за заедно, Меркурий отново е изгорен от лъчите на Слънцето – символично Меркурий предава на Слънцето всчико, което е успял да натрупа от долния съвпад до горния съвпад. След този момент започва освобождаването на енергията или нейната реализация. Манифестиране (ако тази дума ви е по сърце). Ако сте се погрижили добре, ще забележите подобрения, нещо ново или различно се появява в живота ви. Ако не сте се погрижили добре, може би предстоят още обърквания, или поне предупредителни сигнали. И така – до момента на влизането в сянка, началото на новата фаза на ретроградност.
За да станат нещата още по-прости и ясни (казвам го иронично и пояснявам, защото май се получи доста сериозно) – важна е не само стихията или знака, в който се случва ретроградната фаза. Важно е и в кой дом в рождената ви карта се случва дадена ретрогадност. Домът представлява областта, в която се случват събитията от неприятен или нежелан характер. Това е и областта, където трябва да насочим фокуса, вниманието и грижите си.
При подобна динамика и толкова много различни етапи от един повтарящ се цикъл, няма как да обвиним Меркурий, че е коварен, лош и ни причинява щети. Нищо не ни причинява, той само ни води. Ние как следваме – това е истинският въпрос. Затова намирам тръшкането по повод ретрограден Меркурий (или Марс – скоро предстои, или венера) за напълно излишно.
Тъй като стана дълго и сложно (а няма как да е нито по-кратко, нито по-просто), ще обобщя един пълен цикъл на Меркурий:
Влизане в сянка > Обръщане на движението от директно в ретроградно > Долен съвпад със Слънце > Обръщане на посоката от ретроградно в директно > Излизане от сянка > Горен съвпад със Слънце. И както се пее в песните: и пак отначало.
Въпросът (може и да не ми отговаряте): Само на ретрограден Меркурий ли ви се объркват плановете, или се е и случвало на директен? Проверете и се уверете сами.
https://sharanite.com/
