Част 2 �
В първата част говорихме за стратегията на разсейването и модела „проблем – реакция – решение“. �
Това са само началото на по-дълбока система за управление на съзнанието. �Днес продължаваме със следващите осем техники, описани от Ноам Чомски – интелектуалец, който ни показва не само как ни манипулират, но и как да си върнем силата. ��
Вместо да ни конфронтират с радикални промени изведнъж, управляващите ги налагат стъпка по стъпка. ��
Това, което вчера би предизвикало възмущение, утре се приема като „нормално“, защото сме били привиквани към него бавно, с малки, на пръв поглед „разумни“ стъпки. ��
Непопулярни решения се представят като „неизбежни“, но отложени във времето. ��
Обещава се, че тежките мерки ще дойдат „по-късно“, а хората по-лесно се съгласяват на нещо, което ще боли утре, отколкото днес – докато един ден то просто се стоварва върху тях като „вече взето решение“. ��
Рекламите, политическите речи и медийните послания често говорят с нас в опростен, патерналистичен тон – все едно не сме зрели личности, а деца. ��
Когато с теб говорят по детски, ти подсъзнателно понижаваш критичното си мислене и ставаш по-податлив на внушения. ��
Вместо да те карат да мислиш, те карат да чувстваш – страх, вина, гняв, еуфория. ��
Когато емоцията е силна, логиката замлъква, а в това състояние се „имплантират“ идеи, които при трезвен анализ никога не би приел. ��
Обществото се държи далеч от качествено образование и дълбоко познание – особено по теми като икономика, психология, технологии и механизми за контрол. ��
Колкото по-неграмотни са хората за системата, толкова по-лесно тя ги управлява, без те да разбират как и защо. ��
Прави се „модно“ да бъдеш повърхностен, циничен, невеж, да се подиграваш на знанието и дълбочината. ��
Така всяка вътрешна потребност за развитие и израстване бива подкопавана, а духовно и интелектуално пасивните хора са по-удобни за управление. ��
На индивида се внушава, че за провала, бедността и болестите му е виновен само той – „недостатъчно способен, недостатъчно умен, недостатъчно работлив“. ��
Вместо да поставя под въпрос системата, човекът започва да обвинява себе си, изпада в безсилие и депресия – а депресираният човек рядко се бунтува. ��
Благодарение на науките за човешкото поведение, неврологията и психологията, системата често знае повече за нашите слабости, страхове и желания, отколкото знаем ние самите. ��
Когато те познават по-добре от теб, те могат да предвиждат и моделират реакциите ти, преди дори да си ги осъзнал – и точно затова осъзнаването е първата стъпка към свобода. ��
Истинската защита срещу тези техники не е параноята, а будното съзнание. ��
Чети, наблюдавай, задавай въпроси, учи децата си да мислят самостоятелно – това е най-тихата и същевременно най-мощната форма на съпротива.
��Ако усещаш, че тази тема е важна, сподели.
Нека повече хора разберат, че не сме безсилни – стига да се събудим.

Няма коментари:
Публикуване на коментар