Това, което преживяваш в момента, не е празнота.
Това е преход.
Преди да се случи истинска промяна, старата идентичност започва да се разхлабва.
Нещата, които преди са били познати, вече не пасват.
Това, което те е мотивирало, утихва.
Точно така се усеща моментът, когато си на прага на нещо голямо.
Старата версия на теб вече не е вярна,
а новата още не е оформена.
Има едно „междинно“ пространство –
и то често се усеща като самота, липса на ентусиазъм и объркване.
Това не означава, че си изгубен.
Означава, че прекрачваш праг.
Системата ти разчиства място.
Затова старият живот вече не те влече.
Затова не се чувстваш „в къщи“ никъде.
Нещо по-истинско се подготвя да се роди,
но то не може да дойде, докато старите структури още държат.
Не бързай да се връщаш назад.
И не наричай това мълчание провал.
Остани стабилен. Остани присъстващ. Остани честен.
Ти си по-близо, отколкото си мислиш.
Този дискомфорт не е знак да спреш –
той е знак, че промяната вече се случва.
Ти не се разпадаш.
Ти пробиваш напред.
Няма коментари:
Публикуване на коментар