Има момент, в който вече не можеш да се преструваш.
Не защото си се отказал, а защото си пораснал.
Съмнението не изчезва с усилие.
То изчезва, когато спреш да предаваш себе си, за да бъдеш удобен.
Когато усетиш ясно разликата между гласа отвътре и шума отвън.
Външният шум винаги ще е по-силен.
По-убедителен.
По-логичен.
По-добре облечен в аргументи.
Но никога не е по-мъдър.
Усещанията не крещят.
Те не се доказват.
Те не се обясняват.
Те просто са.
И точно затова толкова хора не им вярват.
Защото вътрешната истина не идва с гаранция, аплодисменти и одобрение.
Тя идва като тихо „знам“, което не се нуждае от публика.
Вътрешната сила не се активира, когато станеш по-смел.
Тя се активира, когато спреш да се раздвояваш.
Когато престанеш да питаш всички, освен себе си.
Когато вече не търсиш знак отвън, защото си разпознал сигнала отвътре.
Това не е бунт срещу света.
Това е завръщане към себе си.
И да - ще има моменти, в които ще изглеждаш странен.
Прекалено интуитивен.
Прекалено тих.
Прекалено сигурен без „доказателства“.
Но точно там се случва истинската смяна на равнината.
От оцеляване към присъствие.
От съмнение към вътрешен авторитет.
От шум към истина.
Когато започнеш да вярваш на усещанията си повече, отколкото на външния шум,
животът спира да те тества
и започва да ти отговаря.
Пълните срещи, дълбоките разгръщания и истинската работа ще бъдат само в Patreon пространството
Ако усещаш, че си готов да слезеш под повърхността – Patreon е мястото:
Няма коментари:
Публикуване на коментар