БЛАГОДАРЯ

 

"През последните няколко години имам усещането, че доста дълго вървях към истинската благодарност. Тръгнах чрез ума, а стигнах чрез сърцето. Осъзнах, че съм изминал дълъг път в живота. И съм благодарен на тези, които ми помогнаха да стигна до тук.Всеки човек за нас е като наше огледало. И идва един момент в живота, когато най-накрая това осъзнаване настъпва.Преди време една моя позната ми направи впечатление. Тя започна да изказва на всеослушание недоволството си, че прави толкова добрини на хората, помага им много, но не получава нито признателност, нито благодарност от тях. В един момент, тя започна и към мен да предявява претенциите си, че аз съм също толкова неблагодарен като всички други. Че съм я молел да направи нещо за мен и след това не съм й благодарял за стореното. Замислих се над думите и поведението й. За нея най-важна бе благодарността. Аз винаги се ограничавах с лаконичните „ок” или „благодаря”, което според мен беше синоним на благодарност. Виждах, че в нейното поведение се отразява и част от мен. Че тя е моето огледало.Реших да променя поведението си. Отначало станах по-внимателен към нея и започнах все по-често и по-често да казвам толкова желаното от нея „благодаря”. Постепенно, това „благодаря” започнах да казвам и на други хора. Променях се. Променях се благодарение на моето огледало.Много бях чел и чувал от книги и статии за благодарността. Но тази благодарност така и не стана част от моя живот. Да, бях вежлив и културен, казвах „благодаря”. Но това сякаш беше част от някакви правила, които трябваше да спазвам. Във всички тези мои думи нямаше душа и сърдечност. Те често звучаха механично. А хората чувстваха това. така, вече смятах, че благодарение на тази своя позната, най-накрая съм научил що е благодарност. Но, както се оказа, съм се заблуждавал и не е достатъчно само да се казва „благодаря”. Всичко това идваше от ума. С ума си разбирах, че така трябва и че е правилно да си благодарен на човек, който е направил нещо за теб. Нали и децата ги учат да казват „благодаря”. Радвах се и на това, защото друг начин просто не знаех. Бях й благодарен, че съм се научил, както смятах в този момент, да благодаря.Измина известно време – бях уверен, че съм благодарен човек, докато не получих от много близък за мен човек, непосредствен и жесток удар в сърцето. И не разбирах защо. Бях нежен и грижовен, внимателен, винаги помагах и оказвах поддръжка. Решавах много битови въпроси и действах, вместо да говоря, а като отговор, не само, че не получавах благодарност, но дори ми се струваше, че не получавам нищо. Тя се правеше, че не забелязва как в къщи се появяват необходими неща, а всичко което правех, за нея бе нещо обичайно. Направих торта за нейния празник и даже не чух дали й е харесала или не. Нейното рядко „благодаря” беше някак си сухо и пестеливо. Тя смяташе поведението си за нормално, а аз я смятах просто егоистка.През този период смятах, че вече съм се научил да бъда благодарен на хората и като отговор очаквах от тях същото. Казват, че ако очакваш благодарност за това, което си направил, значи ти продаваш услугите си, а не ги даряваш. Това навярно е така, но на всеки му е приятно, когато някой го цени и му благодари. Особено когато сте двойка. Благодарността понякога може да бъде като мярка за баланс на давам-вземам. Но от най-близкия ми човек не получавах тази благодарност. Просто не я чувствах. Искрено недоумявах, защо тя се държи така с мен?! Мислех, че не заслужавам това. Но някъде на ниво подсъзнание усещах, че тя ми „отразява” нещо в огледалото, само че не разбирах какво и най-важното - защо.Тя имаше много красива и фина неземна душа. Такива души на Земята са единици. В една от духовните ми практики душата й ми показа каква е и откъде идва в този свят. Бях покъртен до дълбините на душата си от това, което видях: красота и величие. Трудно е да се опише с думи. Това трябва да се види, цялата палитра от цветове, в които преливаше нейната вътрешна вселена, душата й. И разбрах, колко съм дребнав. Та тази велика и фина душа, както смятах, не може да ми направи нищо лошо и още повече да не ми е благодарна. Но се лъжех жестоко. Толкова жестоко, че моята илюзия много скоро се оказа разбита.Истинският отговор и прозрение ме осениха едва когато моето сърце бе разбито. Казано, по-точно, бе разбита каменната обвивка, в която бе моето сърце. Болеше ме, но както по-късно разбрах, не е могло да стане по друг начин. Дълги години се занимавах с духовното си израстване, а не можех истински да си отворя сърцето. То беше затворено. Този удар ми позволи най-накрая да почувствам сърцето си. То се отвори чрез болката.И тогава разбрах, че тя е била моето отражение. Пред моите очи беше картината на вътрешната вселена на моята любима, тази красота и величие, които ме караха да й се възхищавам. И изведнъж осъзнах: не съм благодарил дори един единствен път на вселената. Не съм й благодарил нито за живота си, нито за живота на родителите ми, който тя е дала. Не съм й благодарил за това, което имам, за това, че съм жив и здрав, а не съм в инвалидна количка, че имам добра работа, а не се скитам немил-недраг. Всичко, което е направила за мен вселената, възприемах като нещо естествено. Вселената ми прави торта за празника, а аз си похапвам и дори едно благодаря не й казвам, че е вкусна. Всичко, което имаме в този живот, го имаме единствено благодарение на вселената.А тази благодарност не беше не само в сърцето ми, но и в мислите ми дори.Тогава какво исках от другите?! Но ако в нещо не си прав, винаги ще се намери човек да ти го покаже. И такъв човек се намери. Трябваше да бъде тази голяма душа, която ми помогна да разбера това. Да разбера, за да мога да се променя. Тя беше за мен Учителя.За мен това беше осъзнаване. И когато това се случи, когато за първи път в живота си благодарих на вселената, благодарих на родителите си, на всички, които са ми причинявали болка, моето сърце започна да се изпълва с безусловна любов и благодарност. И едва когато почувствах тази изпълваща сърцето енергия, едва тогава разбрах, какво представлява истинската благодарност и с какво тя е по-различна от тази благодарност, която идва от ума, и която смятах, че отдавна съм научил.И най-интересното е, че след като ми се отвори сърцето и то бе изпълнено с енергията на благодарността, от тази, която смятах за неблагодарна, започнах да получавам благодарност, и то дори за неща, които не съм и очаквал. Значи - бях си научил урока.Сега наваксвам изпуснатото и всеки мой нов ден започва с благодарност към вселената. И още нещо. След като въведох в живота си ритуала на благодарност и започнах да се занимавам с нея всеки ден, почувствах как се променям, как се променя живота ми и най-важното – аз почувствах потока. Започнах да се чувствам по друг начин. Единствено чрез благодарността живота ми стана по-хармоничен.

„Нито едно качество не бих искал да притежавам в такова количество, както умението да бъда благодарен. Чувството на благодарност е не само най-висшата добродетел, но и майката на всички други добродетели.”Цицерон

Никой не може да ви научи да бъдете благодарен, нито родителите, нито бабите, нито дядовците, нито възпитателите, нито учителите. До истинската благодарност, до благодарността, която струи от дъното на душата, от центъра на сърцето ви - може да стигнете само вие самите. За всеки това е личен процес, индивидуален път към себе си. И той е уникален. Благодарете си, ако сте стигнали до него.Да, родителите и учителите могат да ви научат да казвате „благодаря”. Те могат да ви научат да благодарите. Вие ще станете културен и вежлив човек. Но истинската благодарност ще ви се разкрие съвсем по друг начин. Не като резултат от поучения. В един прекрасен миг вие ще стигнете до нея сами. И тогава благодарете на всички, които са ви отвели към това осъзнаване, към това пътуване към себе си. И това ще е равносилно на откриване на вселената вътре във вас.Благодарността е любов. Да си благодарен означава да намериш място в сърцето си за този, на когото благодариш.Ето така, с благодарност към вселената и започна за мен тази статия. И аз осъзнах, че за да живее благодарността постоянно в сърцето, е нужна редовна практика."

споделено от Станка Сараева